Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Анализи и тенденции
бр. 1, 2018

Eлектронното управление - все по-близо

от , 07 февруари 2018 0 2794 прочитания,

Eлектронното управление - все по-близо


Виргиния Стаматова 

Власите - гласи една българска поговорка - се давят на брега на Дунава. Сентенцията е напълно приложима и за електронното правителство у нас. Макар и на крачка от въвеждането му, оставаме с впечатлението, че в администрацията действат разнопосочни интереси, което кара държавната каруца да изминава едно иначе кратко разстояние по възможно най-дългия маршрут.

Но нека бъдем оптимисти и приемем, че две големи неща ще се случат в края на 2018 и началото на 2019 по отношение на електронното управление. И ако станат факт, властимащите ще дадат знак, че наистина е налице политическа воля да завършат точещия се вече 16-а година процес. Става дума електронната идентификация чрез документите за самоличност и отпадането на т.нар. удостоверения след включване на администрацията към системата за междурегистров обмен RegiX и промени в законодателството.

Електронната идентификация е отключващата технология за редица електронни инициативи - от електронното здравеопазване до гласуването през интернет. Към момента, за да ползваме публични електронни услуги, се идентифицираме с квалифициран електронен подпис (КЕП) или ПИК, издаден от НОИ, и др. средства, одобрени от държавата. В края на миналата година например компанията за удостоверителни услуги Evrotrust пусна възможност за биометрична автентификация през мобилния телефон.

Нито една от изброените възможности обаче не заменя на сто процента електронното удостоверяване с лична карта. Електронният подпис и услугата на Evrotrust не са скъпи, но все пак имат цена.

Биометричната автентификация е удобна, лесна, ползва се от някои потребители на мобилни устройства, но все още има психологически бариери пред масовото й навлизане, а използването на КЕП, от друга страна, може да затрудни хората, които нямат умения за работа в интернет. ПИК-ът на НОИ е безплатен, достъпен, но пък има ограничена употреба. 

Личните карти с чип - от София до Атина през Лондон

Доста по-приемлив вариант е издаването на лична карта с чип, която би могла да се ползва както за електронна идентификация пред различни общински и държавни институции, така и при гласуване и електронно здравеопазване. При това не само за контрол на болничния престой и разходването на средствата на НЗОК, но и като ключ към по-доброто лечение на пациента, както ще видим на стр......

Според първоначалните планове всичко трябваше да се случи през 2016. Февруари същата година МВР обяви обществена поръчка на стойност 480 млн. лв. за "изграждане, поддръжка и експлоатация на централизирана система за персонализиране на български лични документи". Под тази формулировка се предвиждаше създаване на предприятие за отпечатване на лични карти. Малко по-късно обаче търгът беше спрян от министър-председателя Бойко Борисов заради високата цена.

(След това се заговори, а по-късно се лансира системата идентификация чрез пръстов отпечатък в болниците, чиято стойност беше около 300 хил. лв. По-късно тя беше отменена от съда.)

Въвеждането на лични документи с чип беше заложено и в поправката на Закона за електронната идентификация от декември 2016-а, като се предвиждаше постепенно те да навлязат от началото на 2018-а.

В края на миналото лято обаче стана ясно, че електронната идентификация чрез документите за самоличност ще се отложи с още година. Промяната, която засяга Закона за българските лични документи, беше внесена и гласувана в НС през Закона за МВР. Така, образно казано, не само тръгнахме от София за Атина през Лондон, но и през един закон беше променен друг.

В средата на май, малко преди законодателните промени, отложили е-идентификацията с лична карта, се реши новите документи да се изработват в печатницата на БНБ и така се стигна до обявяване на нова обществена поръчка на стойност 13.2 млн. лв. На този етап търгът е спрян заради обжалване. Предстои обявяване на поредна обществена поръчка и до края на годината се надяваме да има движение по нея.

Волята на управляващите - ключова за електронното правителство

Според Единния списък на услугите българската администрация предоставя около 3000 услуги. Всъщност голяма част от тях вместо услуги за гражданите са услуги, които гражданите предоставят на администрацията, като за целта й заплащат.

Анализите сочат, че около 63-64 на сто от всички транзакции в администрацията са удостоверителни. Най-често, ползвайки административна услуга, ние удостоверяваме нещо - че съм неосъждан, че съм наследник, че съм собственик, че нямам задължения, че притежавам това МПС, че съм упълномощен, че съм законен представител на еди-коя си фирма и т.н. Тези факти са видими през пуснатата от Държавната агенция "Електронно управление" система за междурегистров обмен RegIX. Тя позволява администрациите да удостоверяват помежду си нужните обстоятелства, без да искат от гражданите документи. Налице са условия да отпаднат 13 удостоверения.

Не се нуждаем от услугата "свидетелство за съдимост" - знаем дали сме били осъждани или не. Тази услуга е необходима на администрацията или работодателя, а хората играят ролята на куриери. 

Здравият смисъл сочи, че подобни услуги трябва да отпаднат. А и като цяло замисълът на електронното управление е бюрократичната тежест да бъде намалена и контактът на гражданите с администрацията да се сведе до минимум. Автоматизацията на средата предполага тя да бъде опростена. По-старата концепция за електронното правителство беше да се направи всичко електронно, да се качи на един портал и гражданите пред своите компютри по цял ден да кликат по него. Новата парадигма е да се намали броят на услугите - от 3000 на 1000, да речем, и българската администрация да освободи гражданите от себе си.

Но за да има смисъл от системата за междурегистров обмен и за гражданите, трябва да се промени нормативната база и да отпаднат старите процеси.

Според анализ, изготвен от ДАЕУ, данните от който бяха съобщени в края на декември 2017, от ноември тази година трябва да отпаднат част от удостоверенията, които администрацията изисква от гражданите. За целта са необходими промени в около 200 нормативни акта, което изпраща топката в игралното поле на управляващите. Задачата не е трудна и промените може да се гласуват накуп. Нужна е само политическа воля.

През лятото на 2017-а ДАЕУ успя да внедри и да пусне в действие и системата за сигурно електронно връчване (електронна препоръчана поща), която е друг основен компонент на е-управлението. Тя позволява на гражданите и на бизнеса сигурно и проследимо да връчват документи на администрацията, както и обратното. По такъв начин е възможна пълна електронизация на административните услуги. 

За целта обаче както администрациите, така и гражданите трябва да си направят профили в системата, а за да я използват, е необходимо да разполагат със средство за електронна идентификация - ПИК или КЕП. Към днешна дата в системата са свързани около 100 администрации. Предстои до 3-4 месеца да бъдат свързани още 200.

За черния, белия овен и е-администрацията

Промени, предложени през лятото в Административно-процесулания кодекс (АПК), които към редакционното приключване на броя са между първо и второ четене в парламента, обаче могат да хвърлят сянка върху така важната електронизация на административните услуги. Част от поправките са връзка с електронното правосъдие (повече по темата на стр....) и предвиждат въвеждане на гражданите, регистрирани в системата за сигурно електронно връчване, да получават съобщения по имейл за решенията, засягащи съдбата им. В текста изрично се подчертава, че съобщението ще се счита за получено от засегнатата страна, независимо дали тя го е прочела или не.

Според ръководителя на правната програма на "Програма Достъп до информация" адв. Александър Кашъмов "с промените в АПК се опитва да проникне един военизиран модел на отношение към гражданите, с който да бъдат принудени, когато искат не просто да получат услуга, ами да обжалват пред съда, въпросът за законосъобразността на услугата, на действието, на решението, което е взел за тях някой административен орган, да бъдат принудени да използват електронна поща, което е абсурдно, не само защото за тях се създава задължение вместо право, но и защото електронната поща е архаичен и несигурен способ за комуникация". Една призовка, изпратена по електронната поща, може да отиде в друг имейл поради смяна на буква. "Не трябва да допускаме подобен източносатрапски подход да замени понятието за добро управление и за електронни услуги", категоричен е Кашъмов. "Една задължителна електронна комуникация и подвеждането на множество незапознати с тази форма на общуване хора ще доведе до това, че те няма да имат възможност да се обърнат към съда, за да потърсят справедливост. Това е като в приказката за златната ябълка - най-малкият брат трябва да се метне на гърба или на белия, или на черния овен, но до последно не е ясно на кой ще попадне. Добре е на ранен етап да осигурим на кой гръб да попадне - това зависи от НС", обобщава юристът.

По думите му администрацията в Европа и цивилизования свят работи в полза на гражданите, които не са поданици на държавата, а ползватели на услугите в нея. Това предполага определен тип взаимоотношения: електронните услуги би трябвало да са в полза на гражданите и да създават задължения единствено за администрацията, но не и за самите граждани.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов