Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини IT инфраструктура

Шест мита за блокчейн технологията през погледа на Forrester

Списъкът с приложения на тази нашумяла технология определено е дълъг, но около нея също така има и много митове, които често способстват за погрешни оценки

от , 20 февруари 2018 0 4349 прочитания,

Корпоративната активност около блокчейн технологията се засилва все повече от ден на ден. Редица финансови институции вече обявиха, че разработват варианти за интегрирането ѝ в своите системи и изследват възможности за нейната комерсиализация в сектора (Mastercard например стартира своя собствена блокчейн мрежа, за да даде възможност на банките и търговските си партньори да извършват трансгранични плащания по-бързо и сигурно). Едновременно с това, тя често е сочено като решение за редица обществени проблеми – от сигурността, през здравеопазването, до гласуването по време на избори. Списъкът с приложения на тази нашумяла технология определено е дълъг, но около нея също така има и много митове, които често способстват за погрешни оценки.


1


Група от четирима анализатори на Forrester, водени от Марта Бенет, са изготвили първия по рода си доклад по темата.

Прочетете още: Microsoft тества система за идентификация, базирана на блокчейн

1. Митът за непроменимостта

Терминът "непроменим", който отнесен към блокчейн означава, че "веригата никога не може да бъде променена", е технически неправилен, твърдят изследователите в своя доклад.

Според тях има два основни начина за нейната промяна.

"Едната възможност е свързана с преизчисляване на веригата – в нейната цялост или в точката, преди да настъпи някакво нежелано събитие. Подобно действие изтрива и пресъздава историята, а в ранните дни на биткойн вече има подобни случаи”, припомнят изследователите.

Другият вариант е разклоняване на веригата, като по този начин се запазват историческия код и транзакциите, но софтуерът вече работи по различен начин. Най-известният пример за това е случаят с разклоняването на веригата на Ethereum, което беше направено, за да се минимизират последиците от хакерската атака срещу системата на тази криптовалута, довела до близо 50% спад в нейната стойност.

Изследователите също така смятат, че от техническа гледна точка веригите, базирани на пълномощия, са по-лесни за промяна и имат много по-малко възли, отколкото публичните такива, особено в ранните етапи на развитието си. Това ги прави технически по-уязвими и по-лесни за компрометиране от страна на престъпници, които са се добрали до пълномощия за мрежата. Затова механизмите за сигурност и управление, които се прилагат към всяка една от тях, играят роля на контролен механизъм.

"Участниците в екосистемите трябва да са наясно с факта, че не технологията защитава записите по веригата, а това как е проектирана и изпълнена мрежата. Това се отнася за мрежи с консенсусни механизми, които поддържат по-голяма скалируемост, но сами по себе си могат да осигурят малко или никаква защита срещу злонамерени атаки", обръщат внимание изследователите.

2. Митът за децентрализацията

Намаляването на разходите и повишената ефективност са основните причини, заради които дадена организация би искала да базира вътрешните си процеси на блокчейн технологията, твърдят изследователите на Forrester.

"В много случаи това означава да се премахне съществуващият посредник. Защо ви е да обработвате сделки и транзакции чрез трета страна, когато можете да ги уредите директно с търговските си партньори?", питат риторично изследователите, но добавят: "Без съмнение има сценарии, в които това може да се превърне в реалност. Но е заблуда да си мислите, че ще минете без доверени посредници в блокчейн мрежата, или че този тип решение е изцяло децентрализирано”.

На практика, според екипа на Forrester наличието на подобни мрежи няма как да премахне посредниците по веригата, защото споделените счетоводни книги все пак запазват известна степен на централизация.

3. Митът за Zero trust архитектурата

Два от най-големите представители на блокчейн технологията - Bitcoin и Ethereum - показаха, че е възможно да се обмени стойност между хора и субекти, които не само си нямат доверие, но и въобще не са знаели за съществуването на другия допреди малко, коментират изследователите.

Но те също така показаха, че тоталното доверие е мит. Нито една мрежа не може да бъде напълно надеждна. Участниците трябва да се доверят на продължаващото функциониране на тези мрежи и то на много нива. Например, те трябва да се доверят, че математиката и криптографията, както и целия код, винаги ще функционират по предназначение", коментират от Forrester.

4. Митът за тоталното доверие във веригата

Често блокчейн технологията се сочи като решение, което предотвратява измамите и гарантира произхода на активите във физическия и дигиталния свят.

"До известна степен това е справедливо твърдение - сделките, базирани на блокчейн, са изключително трудни за манипулиране и лесно може да се разбере, когато е направен опит за такова. В крайна сметка обаче няма технология, без значение каква е тя, която да не се провали в определени случаи", смятат изследователите.

Независимо от това, важно е да се има предвид, че блокчейн технологията сама по себе си не може да гарантира произхода на физическите стоки. Случаите, в които се налага дадена стока да бъде проследена, не трябва да се бъркат с тези, при които е нужно “доказателство за произход”.

5. Митът за прозрачността

Опростяването на транзакциите е ключово предимство на блокчейн мрежите.

"Но за повечето компании прозрачността е по-скоро проклятие, отколкото благословия. След проблемите, свързани с възможността за скалируемост, необходимостта от гарантиране на поверителността е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени разработчиците", смятат от Forrester.

ИТ мениджърите трябва да имат предвид, че в типичната блокчейн система цялото съдържание по веригата е видимо за всички участници, което прави запазването на неприкосновеността на личните данни и търговските транзакции изключително трудно.

Прозрачността и проследимостта не са еквивалент на доказателство за произход и цялост. Мениджърите трябва да договорят подходящи за тях изисквания за поверителност, преди да решат да изберат тази технология”, съветват изследователите.

6. Митът на интелигентните договори

За много организации интелигентните договори са основната причина да се ориентират към блокчейн технологията.

"Но мениджърите трябва задължително да са наясно какво представляват те в контекста, в който действат", смятат от екипа на Forrester.

Интелигентните договори са за автоматизация на процесите, като капсулират бизнес правилата в кода, a определени събития ги задействат за изпълнение на функции, които водят след себе си други събития”, обясняват още изследователите.

Според тях по дефиниция един интелигентен договор може да бъде толкова добър, колкото човека или екипа, измислили правилата, и програмистите, които са ги интегрирали в кода.

Интелигентните договори все още изискват тези, които се подписват в реалния свят, да бъдат правно обвързващи и приложими. Независимо от това, което много подкрепящи блокчейн технологията могат да кажат, кодът не е закон. Дори ако участниците във веригата пожелаят да удължат един интелигентен договор, те ще се нуждаят и от подписването на отделно правно споразумение, което да отразява стандартните договорни принципи.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов