Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Платежни системи
бр. 3, 2018

Мобилните разплащания - най-важното предстои

от , 27 март 2018 0 411 прочитания,

Мария Динкова

През септември влиза в сила Европейската директива за платежните услуги (PSD2), която цели да направи електронните разплащания по-сигурни и по-удобни. Тя несъмнено ще засегне развитието на мобилните финансови технологии в цяла Европа, включително и у нас. Какво ще спечелят потребителите от нейното въвеждане обаче и ще подпомогне ли тя масовото навлизане на транзакциите през телефони?
Към момента две трети от активните картодържатели в България искат да плащат със своите смартфони в търговските обекти или през мобилно приложения в онлайн магазините, сочат данни на Mastercard. Според оператора най-голям интерес към транзакции през мобилни устройства проявяват хората във възрастовите групи между 18 и 24 години и между 25 и 34 години. Същото изследване посочва, че потребителите биха използвали услугата предимно за пазаруване в супермаркет (42%), за плащане на сметки (38%) и за покупки на дрехи и обувки (26%). Всеки пети от заинтересованите от подобна услуга би заплащал през смартфона си сметки в ресторанти, кафенета и барове, а всеки шести би я използвал за закупуване на билет за транспорт. Освен това през 2017 MasterIndex отчита ръст при прилагането на технологията за безконтактни плащания, а все повече българи търсят подобна възможност при посещенията в магазини, ресторанти, кафенета, клубове и институции.

Мобилните разплащания - най-важното предстои


Мобилният портфейл – очакваният печеливш от PSD2
Мобилният портфейл е създаден с идеята да се превърне в заместил на обикновения портфейл, който всеки носи със себе си. Всъщност той представлява обикновено приложение, което се инсталира на телефона и работи с широко разпространените операционни системи (Android и iOS и други). Мобилният портфейл се използва основно за регистриране и съхранение на данни за банкови карти, а поради тази причина неговото приложение до голяма степен повтаря функциите и възможностите, които предлага тя.
Например при покупка в магазин се стартира приложението на мобилния портфейл. То разполага с данните за съответните банкови карти. „Търговецът трябва да е оборудван със средството, което да позволи плащане през телефона, и така да завърши покупката. Възможностите за разплащания през телефона практически са безкрайни – покупка на билети, търговия на дребно, всякакъв вид плащания при търговец (който предлага услуга за извършване на плащането с портфейл)“, разказва директорът на Dais Software Владислав Димитров.
От техническа гледна точка процесът е стандартен. На първо място, трябва да идентифицира покупката чрез баркод, QR код или обикновен код. „Може да се сканира, може да има интерактивна връзка между виртуалния ПОС на онлайн магазина и мобилното приложение – например с въвеждането на някакви кодове... Генералната идея е този вид процеси да бъдат максимално опростени“, уточнява специалистът. За сравнение - при една обикновена покупка с банкова карта, ако потребителят не е регистриран в конкретния сайт за електронна търговия, той трябва да си въведе номера на картата, CVV (Card Verification Value) или 3D код за сигурност.
„Накратко - мобилният портфейл не е нищо повече от едно мобилно приложение, в което се съхраняват разплащателните средства на потребителя – по дефиниция банкови карти, но в бъдеще и други инструменти. Това му дава възможност да извършва плащания при търговци – било то физически, в магазин или онлайн“, обобщава Димитров.
В действителност технологията за мобилен портфейл е един от големите печеливши от PSD2. Новите разпоредби насърчават нейното развитие и разширяването на финансовите инструменти, които ще могат да се съхраняват - например не само карти, но и разплащателни банкови сметки. Това на свой ред вероятно ще доведе до значително разширяване на употребата на самия мобилен портфейл и респективно - до по-масовото навлизане на разплащанията чрез смартфони.

Мобилно банково приложение vs. мобилен портфейл
Разбира се, на пазара има и друга опция, която потребителите могат да изберат – мобилните банкови приложения. По същество обаче те не са конкурент на мобилния портфейл, тъй като основната функция не е за разплащане. Стандартното банково приложение се възприема като мобилен канал за потребителите на финансовата институция. Най-често то предоставя достъп до значително по-широк набор от банкови продукти и услуги и е сходно като функционалности с класическото интернет банкиране, но адаптирано за екрана на съответното устройство. „В едно нормално, добре развито мобилно приложение на банка... потребител може да си види като минимум сметките, кредитите, депозитите и извършването на плащания, (което) всъщност покрива най-вече стандартните банкови преводи, предлагани от националната банкова система“, отбелязва Димитров.
Докато мобилният портфейл е доста специализиран. Въпреки всичките му възможности основният му фокус е регистриране само на платежните инструменти, които клиентът ползва (карти и евентуално сметки), и извършване на конкретни видове плащания на стоки, услуги към търговци, peer-to-peer плащания“, обяснява експертът. В тази връзка развитието на мобилните приложения за финансови услуги следва две основни насоки. От едната страна са приложенията, които банките предлагат на потребителите. От другата страна са мобилните портфейли, които доста често са на други пазарни играчи в сферата на финансовите технологии, включително мобилните оператори.
Разбира се, някои финансови институции предлагат и свои мобилни портфейли. Особеното при тях е, че работят само с картите, които конкретната банка издава, поради вградените в тях технологични ограничения. В същото време в глобален план се налага тенденцията за създаване на универсални мобилни портфейли като Apple Pay и Google Pay. „При тях стремежът е регистрацията на банкова карта да бъде възможно най-улеснена и възможно най-голям набор от банкови карти да могат да се регистрират“, споделя Димитров. Той уточнява, че при тях начините за употреба са доста ограничени, тъй като потребителят само си предоставя данните на картата на трета страна – т.е. на оператора на мобилния портфейл.Това не е повече от „преписване“ на данните за тази банкова карта, и то очевидно използваемо само в онлайн средата или при търговец, който приема съответния портфейл конкретно“, допълва специалистът.

Мобилните разплащания - най-важното предстои

Баланс между сигурност и удобство
При мобилните разплащания никога не бива да се прави компромис със сигурността. Трябва да се има обаче предвид, че от голямо значение за потребителите е и да се запази балансът между защитата и удобството. Димитров изтъква: „Ние можем да направим много сигурно едно приложение, но то да стане толкова неудобно за употреба от крайния потребител, така че на практика никой да не го ползва.“ Това е и едно от основните предизвикателства, пред които са изправени днешните разработчици.
Сигурността на данните при мобилните разплащания е един от аспектите, които ще бъдат повлияни от новата директива на Европейския съюз. Основната цел на PSD2 е да въвежда подробни стандарти за гарантиране защитата на потребителската информация. Димитров е категоричен, че сигурността на данните при приложенията е значително по-добра от тази при банковите карти: „Дори субективно една банкова карта може да се сканира на банкомат, някой да я прочете пред вас или някакъв фалшив сайт да ви подведе да си въведете данните не където трябва. Докато по дизайн мобилните портфейли, ако са направени спрямо добрите практики и това, което им диктува регулацията, те са по-защитени по дефиниция. Тези данни никъде не са достъпни, няма публично представяне в някакъв вид. Напротив, те вървят по платежната инфраструктура в криптиран вид, достатъчно добре защитени по канали, които се авторизират от потребителя с допълнителни средства за сигурност.“.
Специалистът признава обаче, че като всеки софтуер и мобилните приложения са уязвими и затова според новите правила се изисква наличието и на допълнително средство за сигурност. „За добрата защита на мобилните портфейли най-често се прилага т.нар. принцип на многофакторната автентикация. Никога тези чувствителни данни не са защитени само от едно средство, а именно физически на телефона“, посочва Димитров. В PSD2 се говори за „силна потребителска автентикация“. Тя налага използването на два или повече елемента от следните три катеогирии: нещо, което потребителят знае (ПИН код); нещо, което потребителят притежава (токън, който генерира кодове); и нещо, което потребителят е (например биометричните данни като пръстов отпечатък или лицево разпознаване).

Бъдещето на технологиите за мобилни разплащания в България
В исторически план се наблюдава едно по-бавно навлизане на различните нови технологии за разплащания у нас. А по статистиките за употреба на мобилно и интернет банкиране нашият регион отново остава на дъното на класациите. „Миналия месец излезе статистиката за изтеклата 2017. България и Румъния бяха последни в Европа с 5 до 7% по използваемост (на тези услуги) от индивидуалните клиенти“, разкрива експертът, като според него причините за това са две.
От една страна, подобни данни се дължат на културни особености. Например при развитите пазари като Западна Европа, Скандинавия и Южна Корея потребителите отдавна са приели електронното плащане като основен начин за извършване на транзакции. Когато около 50-70% от населението използва подобни канали, то е много логично следващата стъпка, която предлага повече удобство – мобилният телефон – да се приеме бързо. „Другата крайност са пазарите, които нямат добре развита банкова инфраструктура, като клонова мрежа, географско разпределение на банките (като Африка или Азия). Там стимулът е коренно различен. Хората нямат достъп до банкови продукти или услуги, но все пак имат нужда от финансови средства за разплащане. Тогава най-логичното и практически единствено средство остава мобилният телефон“, пояснява Димитров. България обаче не попада в нито една от тези категории. „Ние сме някъде по средата – едно изключително кешово ориентирано общество, в което голяма част от хората, дори да имат банкови карти, преобладаващо ги ползват за теглене от банкомат и за единични плащания в хипермаркети. Докато тези плащания в брой са от този порядък (80-90%), всички електронни средства ще бъдат изоставащи“, убеден е Димитров.
От друга страна, трябва да се вземе под внимание и финансовият фактор за налагането на мобилните телефони като средство за разплащане. Масовото им използване изисква една солидна и стабилна интеграция с платежната инфраструктура, а такава в страната ни засега няма. NFC технологията, с която работят ПОС терминалите за безконтактни плащания с карта, е приложима и при мобилните портфейли. „Но това не означава, че мобилните портфейли ще могат да се използват незабавно и непосредствено с тези терминали, въпреки че те имат потенциално такава техническа възможност“, заявява Димитров.
Въвеждането на други устройства във всички търговски обекти без съмнение е една голяма инвестиция за подмяна на цялата инфраструктура. Това включва не само ПОС терминалите, но и осигуряването на нов софтуер, хардуер, промяна на платежни системи, изграждане на интеграция. Към момента банките са единствените организации, които могат да си позволяват да отделят толкова много средства в тази насока. По-късно цената ще бъде платена от потребителите и от таксите за мобилни транзакции (всяка от които например може да струва по 10 стотинки). Възвращаемостта на подобна инвестиция обаче е трудно да бъде определена или предвидена. И имайки предвид кешовата култура у нас – едва ли някоя финансова институция в близко бъдеще ще се реше на подобна крачка.

Какво ще промени PSD2
Според Димитров новите разпоредби на Европейския съюз няма да популяризират в особено голяма степен мобилните портфейли, поне не и в близко бъдеще: „Моето лично мнение е, че директивата няма да предизвика незабавна, непосредствена революция. Т.е. ще мине едно технологично време, през което да се подобрят и развият тези платежни средства – онлайн и мобилни – така че да разширят обхвата на мобилните портфейли.“

Към момента всички пазари, на които технологията е развита, се фокусират основно върху банковите карти. „Това, което в Европа основно ще промени PSD2, е да разшири обхвата на платежните инструменти. Мобилните портфейли ще позволяват на потребителя по-лесно и доста по-удобно да регистрира всички свои платежни инструменти (ако може и сметки от 3-4 банки). PSD2 ще даде стимул на играчите, които работят на този пазар, да подобрят приложенията и да дадат повече опции за потребителя“, подчертава експертът.
Той очаква технологиите да продължат да се развиват в две насоки: мобилни разплащателни средства и мобилни финансово-банкови инструменти. Преносимите устройства за разплащания са по-скоро експериментални и допълващи основните начини за извършване на транзакции и едва ли ще се наложат масово в близките години. Ще отнеме малко повече време за стабилизирането и налагането на тази технология. Има лек конфликт между маркетинг и реалност. Със сигурност това е бъдещето, няма спор. Въпросът е кога ще дойде това бъдеще. Защото има голяма разлика дали това бъдеще ще дойде след една-две години, или ще чакаме още 15 години“, заключава специалистът.
Дигитализацията необратимо и все е по-дълбоко пуска своите корени в нашето ежедневие. И някой ден вероятно ще се събудим в свят, подобен на този от романа на Ърнест Клайн „Играч първи, приготви се”. Всеки ще нахлупва своя визьор, за да се пренесе във виртуалната си утопия. Ще посещава виртуално училище или работно място, ще купува виртуални продукти и ще търгува с виртуални пари. Засега обаче сме доста далеч от подобна реалност. Мобилните разплащания са една от първите крачки към "дигиталното утре", но дори те остават предимно пожелателни и доста далеч от пълното осъществяване.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов