Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Анализи и тенденции
бр. 3, 2018

Регулациите и технологиите - тандемът, който ще промени финансовите институции

от , 29 март 2018 0 10950 прочитания,

Виргиния Стаматова

Втората директива за платежните средства на ЕК, която цели да насърчи новите технологии и конкуренцията, се очаква да промени пазара на разплащанията след септември 2019. По всяка вероятност тя ще окаже повече ефект върху страните от еврозоната, отколкото върху тези извън нея, като България. Причините са много и са свързани както с регулацията на финансовия сектор, така и със спецификите на бизнес средата и проникването на новите технологии и услуги.

Регулациите и технологиите - тандемът, който ще промени финансовите институции

В очакване на конкуренцията

"Някои развити страни, като например Великобритания, Австралия, Канада и др., разполагат с платформи (т. нар. sandbox, или пясъчници), в които финтех компаниите могат да провеждат тестове с разработените от тях продутки под надзора на местните регулатори. През февруари британският FCA дори предприе следваща стъпка, стартирайки инициатива по създаване на глобален "пясъчник", който ще спомогне за налагането на иновативни продукти на световния пазар. ", отбелязва доц. Григор Сарийски, от Института за икономически изследвания към БАН. За съжаление България е все още далеч от използването на подобни практики, но по принцип ние малко закъсняваме с иновациите.

Сарийски е убеден, че на нашия пазар предстои агресивно навлизане на външни играчи. Икономистът счита, че в близко бъдеще основният конкурент на банките в сферата на платежните услуги ще бъдат финтех компаниите. По думите му, през последните три години стартиращите финтех компании ежегодно привличат между 12 и 14 млрд. долара рисков капитал в световен мащаб.

Новите компании, които вече променят пазара на финансови услуги са в няколко посоки - доставчици на плащания, дружества, които се занимават с криптовалути и peer-to peer и групово финансиране (crowd funding) . Електронните платежни услуги не са новост за нашия пазар, на който към момента действат вече няколко компании. С най-голям опит, от близо 15 години е еPay, през която минават основно комунални плащания. Сравнително по-нови са литовската компания Paysera, предлагаща международни разплащателни услуги за бизнеса и компаниите за peer-to peer кредитиране Iuvo и Kler.

След въвеждането на "отвореното банкиране" с PSD2, конкуренцията обаче ще бъде не само между традиционните банки и финтех компаниите, но и между самите кредитори, въпреки че на този етап те имат повече общи цели.

От декември има сформирана работна група на Асоциацията на банките в България (АББ) с участието на националния платежен оператор БОРИКА. Целта е подготовката на Национален стандарт за въвеждането на PSD2, а в хода на работата по него, паричните институции, които иначе са конкуренти се събират и работят заедно.

Според Иван Велков, директор развитие на продукти и услуги на БОРИКА, през последните месеци познанието и разбирането на PSD 2 у нас се е променило и банките виждат повече възможности, отколкото заплахи в регулацията. "Осъзнава се, че директивата ще отвори пазара и ще постигне заложените цели - клиентът да получи по-добро обслужване. Защото всяка банка може да се яви и доставчик на услуги (Third Party Provider или TPP) и това насърчава финансовите институции да развиват собствени услуги, за да не предпочете клиентът трета страна", допълва още той.

Сътрудничеството между паричните институции сега, обаче може да ги превърне в конкуренти в края на следващата година, ако решат да предлагат платежни услуги през TPP-та. Освен това, очаква се на пазара да излязат мобилните оператори, които на свой ред разполагат с голям брой клиенти, усет към иновациите и значителен ресурс. Преди няколко години MTel навлезе в сегмента на бързите кредити, а в началото на март, отчитайки финансовите резултати на VIVACOM, изпълнителният й директор Атанас Добрев коментира, че компанията все още обмисля стратегията си във връзка с Втората директива за платежните услуги.

Борбата за клиенти

Кой ще се окаже по-симпатичен на българската публика? И банките и мобилните оператори, са влизали в битка с клиентите си, във връзка с едностранно покачане на лихвите по договорите или заложените срокове на споразуменията за ползване на услуги. Сега, ще е нужно те да положат много услилия, за да покажат красивото си лице. От друга страна новите компании, които навлизат на пазара, трябва тепърва да си изградят име и репутация. Като че ли в най-изгодна позиция са утвърдените, небанкови платежни оператоти, които ще могат да направят интересни предложения.

"Когато мобилните разплащания в търговските обектидобият популярност, делът на банките в този тип услуги ще намалее", коментира Сарийски. По думите му, основното направление на конкуренцията между традиционните институции и новите компании ще бъде в полето на гъвкавостта. "Малкият играч може да бъде изключително гъвкав. Представете си колко време изисква смяната на софтуера в някоя утвърдена банка - процесът може да отнеме години. Новите финтех компании имат предимството да са малки и това им позволява много бързо да се адаптират към пазара. Разработването на нова услуга или изграждането на нов софтуер при тях буквално започва върху бял лист, напредва бързо и се съобразява изцяло с настоящите нужди на потребителите.", коментира той и допълва: "Във века на информационните технологии ключовият критерий е скоростта - вече не големите изяждат малките, а бързите - бавните.".

С не по-малка важност обаче е и въпросът какво искат клиентите? Отговорът е труден, защото все още не знаем какво ще предложат TPP-тата. По всяка вероятност обаче ще става въпрос за цени, гъвкавост и иновации. Ако конкуренцията стане на базата на цените, обаче малка част от пазарните участници ще останат доволни, така че това е последният ход, до който те биха прибягнали.

Регулациите и технологиите - тандемът, който ще промени финансовите институции

Сигурността на плащанията

Потребителите на свой ред ще трябва да се потопят в света на онлайн разплащателните услуги, да свикнат с новостите и да започнат да ги използват, а тези, които не искат да го направят ще изостанат. Все пак те са доста улеснени, защото PSD2 е в техен интерес, давайки им допълнителни права и свобода на действие: обединяване на портфейли, създаване на един профил, позволяващ финансите им да се обработват от едно място при достатъчно високо ниво на сигурност, гарантирано от банките. "Това носи със себе си известни търговски противоречия - ако решите чрез акаунта, който имате в една банка да управлявате всичките си сметки, които са в други финансови институции (може да не е банка, а електронен портфейл), възниква проблемът - как и до каква степен финансовата информация може да бъде разкрита", коментира Иван Станчин старши мениджър Информационна сигурност и управление на кризии в "УниКредит Булбанк". Освен директивата, припомня той - има и други закони, които банките трябва да спазват. Разкрепостеният дух на регулацията поставя нови предизвикателства пред финансовите институции - как да защитят клиентските данни, авоари, сметки, спазвайки предвиденото "отворено банкиране". И ако новите технологии във финансовия сектор до сега навлизаха по-бавно, главно от съображения за сигурност, след PSD2 им се дава зелена светлина. Но директивата изисква и много сериозни мерки за сигурност, така че след въвеждането й онлайн транзакциите ще включват повече проверки, отколкото сега. Основната промяна включва двуфакторна автентентификация при плащане. Това може да е комбинация от парола, ПИН плюс банкова карта и/или токен, или КЕП. 

Според Иван Станчин изискването за двуфакторна автенфификация на картовия носител е сред сериозните предизвикателства за банките. По думите му "има подобни технологии, но това означава, че целият картов бизнес в Европа трябва да претърпи промяна." Според него, PDS2 има пропуски и смесва различни виждания за електронните канали. "Подобен недостатък не е новост - той беше налице и преди време с копирането на изисквания от картовите системи към другите цифрови канали", категоричен е експертът по информационна сигурност.

Очакванията в тази посока са да има нова, уточняваща законодателна инициатива на Европейския парламент или Еврокомисията, която да изчисти противоречията.

От друга страна, PSD2 позволява на глобалните търговски сайтове като Amzon да прихващат плащанията от банковата сметка на потребителя, без да използват платежен оператор като Viza или PayPal. Te ще достъпват сметките директно, през приложния интерфейс (Application Programming Interface или API) на банката на купувача.

"Ако един път сте въвели 3D кода за защита (намиращ се на гърба на банковата карта), Amazon няма да ви го поиска при следващо плащане, дори да сте си смениш паролата", коментира Иван Станчин. Отговорност, обаче за защитата на клиентската сметка носи банката, не търговецът. 

Не на последно място, въвеждането на Втората директива за платежните средства, се очаква да стимулира използването на електронни разплащания и да намали кешовите разплащания, които у нас запазват високия си дял на фона на опитите за смъкване на прага до 5000 лв.. " Ефектът от подобни понижения се изразява най-вече в увеличаване на бизнеса за местните банки", отбелязва Сарийски. По думите му мярката няма да засегне сивата икономика, защото тя все по-малко зависи от кешовите разплащания. "Съвременните играчи в сивия сектор умеят да работят с банки", категоричен е икономистът.

Криптовалутите или обратният път - от технологията към регулациите

Друга хранителна среда за сивата икономика са и криптовалутите, които са един от основните носители на технологични иновации в сектора. И ако Втората директива за платежните средства е регулацията, която трябва да отвори вратата на финансовите институции за новите технологии, криптовалутите, базирани на блокчейн, макар и извън регулациите, обещават да въведат не по-малко технологични промени в света на парите.

"Трябва да се направи ясно разграничение между крипто и блокчейн проекти. Много финансови институции инвестират в блокчейн, търсейки нови начини да събират и споделят данни или да станат по-ефективни", коментира Паскал Таларида, съосновател, Jarvis Edge блокчейн финтех компания. Но това няма отношение към участието им в създаване на криптовалути. Според Григор Сарийски, "криптовалутите обслужват изцяло обществото. Ако някой иска да направи разплащане към контрагент може да използва криптовалута без да припарва до банка. Не е необходим и доставчик на платежна услуга. Страните, участващи в транзакцията трябва да имат само виртуален криптопортфейл. Транзакцията е директна, без посредник." По думите му, криптовалутите ясно показват на традиционните банки, че изостават от технологичата вълна. По тази причина те стартират свои криптопроекти.

"В момента са в ход няколко проекта на инвестиционни и централни банки за създаване на криптовалути", допълва Сарийски. През септември няколко големи банки сред които швейцарската UBS, Credit Swisse, белгийската KBC, английската Barclys и още няколко, обявиха, че започват собствена инициатива за криптовалута, с името Utility Settlement Coin . Има и по-ранен проект, известен като R3, който стартира през 2015 с участието на Bank of America Merrill Lynch, SBI Holdings, HSBC и технологичната компания Intel. 

"Тенденцията е изключително интересна и бележи смяната на поколенията в банкирането", категоричен е Григор Сарийски: "При нас банките изостават от финтех вълната. Ние сме още на фазата на отхвърлянето: нас това не ни засяга. В България битува мнението, че криптовалутите са балон и от тях може да е заинтересован само някой, който търка лотарийни билетчета. Необходим е по-сериозен анализ преди да се прави подобно заключение ", смята икономистът.

Банковият регулатор в Швейцария в края на миналата година излезе със становище, че криптовалутите трябва да се вкарат в регулаторна рамка, като се направи адекватна категоризация. Предложени бяха три основникатегории: криптовалути, които се използват за разплащане, средства за обслужване на конкретни проекти (utility tokens) и такива, с характер на инвестиция.

" Идеята на регулатора e да въведе изискване за идентифициране на крайните притежател на всяка единица от новите емисии (ICO), като за първата категория платежни средства ще се прилагат изцяло разпоредбите за AML, а инвестиционните валути ще се третират като ценни книжа. Тук швейцарците възнамеряват да приложат дефиницията на техния облигационен кодекс, според която ценната книга е документ, към който правото е прикрепено така, че неговото ползване или прехвърляне е невъзможно отделно от документа", пояснява Сарийски.

Често криптовалутите се възприемат като рисков актив, но идеята е да се превърнат в средство за разплащане, коментира още той и прогнозира, че когато Utility Coin и R3 бъдат изкарани на пазара,емитентите ще се погрижат да поддържат относително ниска волатилност. За да се възприемат като платежно средство, криптовалутите трябва да се колебаят в тесни граници, както например долара и еврото. Разплащаме се в тези валути, защото вярваме, че утре те няма да струват 2-3 пъти по-малко или повече. При криптовалутите в момента се получават големи колебания. "Алгоритмът на една криптовалута може да бъде програмиран, така че тя бъде с ниска волатилност", убеден е Паскал Таларида и допълва: "но няма много такива, защото не привличат инвеститори. И все пак има няколко проекта, които предлагат стабилни криптовалути – тяхната стойност е фиксирана спрямо тази на реална валута или към неволатилен актив, което значи, че криптовалутата може да бъде обменяна винаги за една и съща стойност на съответния актив или реална валута. Можем да вземем за пример Tether – криптовалутата е винаги равна на стойността на един щатски долар".

Основната причина за колебанията на криптовалутите, са организираните кампании за по-строгата им регулация, коментира Сарийски. "През последните 4-5 месеца на много места имаше законодателни инициативи, които да ограничат или забранят транзакциите с криптовалути. Макар че в много случаи не се стигна до конкретни действия, говоренето беше достатъчно, за да предизвика масово оттегляне на инвеститорите", пояснява още Григор Сарийски. Засега отношението към криптовалутите е разнопосочно. През март 2017 Япония приe закон Virtual Currency Act, признаващ статута им като законно платежно средство. Страни като Русия и Азербайджан работят по създаването на собствени криптовалути, а Китайската народна банка пък наскоро се похвали, че е реализирала първите успешни разплащания в криптовалута с търговските банки.

Бъдещето на криптовалутите се очертава да бъде много интересно, коментира Таларида. Той е убеден, че предстои въвеждане на регулации, които ще убият около 80% от криптовалутите, които не могат да отговорят на изискванията. И е на мнение, че напълно анонимните и изцяло децентрализирани валути , зад които не стои компания, ще оцелеят, защото са неконтролируеми и не подлежат на регулация. "Светът на криптовалутите вероятно ще се раздели – от една страна ще са тези, които отговарят на регулаторните изисквания, а от друга – тези, които не подлежат на регулация. Те ще останат нишови валути, както беше биткойн години наред", убеден е Паскал Таларида, който преди да дойде у нас и да се включи в Jarvis Edge има над 11-годишен опит като трейдър на валутните пазари във Франция.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов