“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини јнализи и тенденции
бр. 4, 2018

»зкуствени€т интелект и нови€т световен ред

от , 25 април 2018 0 4798 прочитани€,

¬иргини€ —таматова

¬секи изследовател в областта на изкуствени€ интелект (Artificial Intelligence, или AI) има концепци€ как умните машини ще промен€т света. »дeaлистите са убедени, че роботизаци€та ще даде повече свобода на хората и време да се концентрират върху нещата, които най-много ги интересуват. ≈ксперти от различни области могат да дадат примери в тази посока - живеем по-добре и по-дълго, подобр€ва се и опазването на планетата. –оботите увеличават значително продуктивността в производството, a изобилието на достъпни стоки намал€ва напрежението в обществото. ѕо-квалифицирани и по-информирани сме, машините ни позвол€ват да боравим с гол€мо количество информаци€ и да вземаме по-добри решени€.

Ќо има и друга гледна точка. “ази романтична картина може да е прекалено наивна, казват скептиците, тъй като т€ пренебрегва непосредствените социални последици от развитието на AI. » тъй като интелигентните машини навлизат широко в различни сфери, често се разисква сценарий, при който те заемат работни места на хора - високо- или нискоквалифицирани.

»зкуствени€т интелект и нови€т световен ред

«асега икономистите са категорични, че човешки€т труд винаги ще е необходим. “ехнологичната пром€на според т€х ще засегне работниците с ниска производителност, повишавайки благосъсто€нието на всички. ƒосегашни€т ни опит сочи, че технологи€та увеличава човешките способности и създава по-квалифицирани работни места. ћакар в бъдеще много от познатите ни длъжности и работни позиции да изчезнат, футуристите обещават, че хората ще продължат да работ€т редом с машините в нови роли. ¬ тази перспектива дебатът около технологиите се фокусира върху необходимостта от нов тип образование и обучение на работната сила.

 ритиците от "л€во" и "д€сно" обаче се питат дали това предположение все още е в сила. ќснование за съмнени€та им дават статистическите данни.  онсултантската компани€ McKinsey прогнозира, че около 45% от днешните работни места в услугите, заемани от хора, могат да бъдат автоматизирани. ѕо-засегнат се очертава финансови€т сектор, където приблизително 50% от работното време се използва за обработка и събиране на данни - дейности, които AI системите могат да направ€т доста добре. ¬ производствени€ сектор перспективата е дори още по-драматична - автоматизаци€та е причина за около 90% от загубата на работни места в —јў между 2000 и 2010 г. ≈кспертите са категорични, че с усъвършенстването на AI и обучението му в облака на големите доставчици той ще се справ€ с доста сложни задачи и съответно ще бъде в състо€ние да заема по-квалифицирани работни места в различни сектори.

—трахът от машините не е нов: след първата индустриална революци€ от XIX век в јнгли€ възниква движението на лудитите, което обедин€ва работниците от тъкачниците. “е са отча€ни, че механизираните станове вод€т до намал€ване на заетите във фабриките, и ги унищожават, над€вайки се така да запаз€т работните си места. ƒнес тези, които се страхуват, че роботите ще направ€т хората безполезни, за щастие предлагат по-малко радикални подходи, но все пак достатъчно изненадващи. јко имахме машина на времето, едва ли бихме могли да си представим висши€ мениджмънт на технологичните гиганти, с обороти от милиарди долари, сред гостите на „етвърти€ интернационал... Ќо въпреки идейната несъвместимост тези хора говор€т за универсален основен доход, за ограничаване на последиците от автоматизаци€та - една социалистическа по сво€та ориентаци€ политика.

»де€та е, че ако достигнем състо€ние, при което трудът ще се полага от роботи с минимална или никаква нужда от участието на човека, обществото ще се раздели на малък брой собственици на машини и останалите, които не притежават средства за производство. ѕо-гол€ма част от хората н€ма да имат роботи и следователно н€ма да получат никакъв доход, за да купуват от стоките, произведени от машините. Ќай-малкото на повърхността си подобна иде€ изглежда да има общи черти с гледната точка на ћаркс за еволюци€та на капитализма.

»де€та на ћаркс за социализма като следващ етап на капитализма може да бъде опростена по следни€ начин: капитализмът води до естествена концентраци€ на богатство, най-вече чрез технологични промени. “ака се стига до засилване на социалното неравенство, като малцината капиталисти получават все повече, а големи€т брой работници - все по-малко. ƒисбалансът в обществото, прогнозира ћаркс, ще доведе до бунтове и установ€ване на социалистически€ строй.

¬ действителност нещата не протекоха така, а социализмът, където беше установен чрез политически преврати и репресии, на свой ред беше заменен от капитализъм. ¬ъпреки че в капиталистическата система нарасна неравенството в доходите, технологичните промени доведоха до р€зко повишаване на производителността, което позволи на всеки да има по-добър стандарт на живот. –аботниците на ћаркс може да получават по-малък д€л от печалбата, но също така се радват на по-качествен живот с повече стоки и услуги. » н€мат нужда да се бунтуват.

Ќо какво би станало, ако технологиите, вместо да повишават производителността на труда, напълно замест€т работника? ќстанал без доходи, той би стигнал до иде€та за бунт. ѕо ирони€ на съдбата тази ситуаци€ също може да бъде кра€т на капитализма, но и на марксизма, тъй като човешки€т труд вече н€ма да генерира стойност. јко машините вършат ц€лата работа, теоретично погледнато - н€ма експлоатаци€ и марксизмът може да престане да съществува, т.е. дори теоретиците на левицата са застрашени да загуб€т работата си.

ћарксистка или не, перспективата за нещастните маси без средства за препитание може да бъде достатъчна, за да произведе общи протести за преразпределение на богатството.

ѕредложението за основен универсален доход получава подкрепа сред различни представители на бизнеса и политиката. Ѕеноа ’амон, който миналата пролет беше кандидатът на социалистическа парти€ в последните президентски избори във ‘ранци€, по време на кампани€та си предложи финансирането на инициативата чрез облагане на роботите с данък. »де€та му предвиждаше всеки френски гражданин да получава по 750 евро месечно, без значение с какво се занимава, като програмата да бъде обезпечена от собствениците на роботи.

ѕодобно предложение се обсъжда и в средите на световни€ икономически каймак - притежателите на най-богатите компании в света са съгласни, че вли€нието на автоматизаци€та ще надмине очаквани€та, като последстви€та ще са трудно измерими.

ƒжини –омети, изпълнителен директор на IBM, за€ви в ƒавос, че "н€ма по-важна тема за всички нас" от технологиите, които създават неравенство и концентрират огромно богатство в ръцете на малцина. “€ дори призова за етичен правилник за AI. ¬ —илициевата долина иде€та за "универсален основен доход" не изглежда екзотична. ћнени€та се обедин€ват около прогнозата, че внедр€ването на AI н€ма да е толкова гладко и че е желателно да се потърси колективно решение - или чрез преразпределение на богатството, или по-традиционно - чрез по-широка и приобщаваща образователна система. «а щастие, изглежда, има и консенсус, че AI е нещо положително, и никой не предлага да се разби€т интелигентните машини или разработчиците им да бъдат напердашени като във филма Terminator. ¬место това се предлага да се търс€т начини за облекчаване на нежеланите последици, които технологичните подобрени€ биха могли да предизвикат.

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ | ƒеклараци€ за поверителност | ѕолитика за бисквитки |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов