В момента в Европа не достигат 350 хил. ИТ специалисти, като се очаква през 2020 този брой да достигне 500 хил. Това заяви днес европейският комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел по време на гражданския диалог на тема „Бъдещето на младите в дигитална Европа“, който се проведе в аулата на Софийския университет.

„Ако ние днес не инвестираме в хората – в младите, в уязвимите групи, във вече работещите – няма как цифровизацията да донесе ползите, на които се надяваме“, подчерта Габриел. Според нея, ако в сферата на информационните технологии се наемат 40% или 50% повече жени, недостигът на кадри ще намалее с поне 60%. Всъщност България заема челното място в тази класация, като 30% от специалистите в нашия ИТ сектор са жени, докато средните стойности за ЕС са едва 16%.

В дигиталното бъдеще на Европа цифровите умения няма да бъдат задължително единствено за ИТ специалистите обаче. Очаква се след 2020 90% от работните места ще изискват основни познания в тази област. Днес 44% или 169 млн. европейци нямат такива основни умения, а 80 млн. европейци никога не са използвали интернет и нямат представа как се изпраща имейл, как се проверява банкова сметка или как се използва публична услуга.

„В Европейската комисия се опитваме чрез програми в тази насока да насърчаваме разрешаването на проблема“, подчерта еврокомисарят. Само за година и половина Европейска коалиция за цифрови умения и цифрови работни места е предоставила безплатно обучение на повече от 7 млн. граждани на блока. Освен това от юни месец ще стартира и пилотният проект „Цифрова възможност”, който дава шанс на между 5 и 6 хил. студенти да изкарат стаж в областта на цифровите технологии. На последно място, макар не и по важност, е инициативата „Седмицата на програмирането“, която се провежда през октомври и която има за цел до 2020 да привлече 50% от училищата в Европа.

В дискусията участваше и министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова. Тя уточни, че едно от основните предизвикателства е свързано с преодоляването на разликата между уменията на младите и на по-възрастните. „Поколението на средна възраст трябва бързо да се адаптира и преквалифицира за новите условия, за да не загубват работата си и да се реализират на пазара на труда. Сега трябва да инвестираме в обучение. Ако пропуснем продължаващото обучение, няма да можем да адресираме тази нужда“, отбеляза Павлова. Тя допълни, че развитието на ИТ сектора в България е средн един от приоритетите на правилтеството, тъй като той е един от основните мотиви за привличането и задържането на младите хора в страната.

Цифровизацията – възможност и риск

По време на дискусията беше засегнат и въпросът за възможностите и рисковете, които носи дигитализацията. „Цифровизацията е невероятен източник на иновации. Машините никога няма да изместят хората. Но цифровизацията е и риск – риск за повече социално изключване, риск за повече бедност, риск за периферизация на районите. Mладите имат ключова роля в борбата срещу тъмните страни на интернет. Необходим е общоевропейски подход, в чийто център да се намира човекът и в който подход човекът да управлява процеса от началото до края“, посочи Габриел.

Именно и затова в многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за периода 2021-2027 има отделна програма „Дигитална Европа“, което прави този бюджет най-дигиталния в историята на блока. Той ще бъде необходим за справянето с важни въпроси като киберсигурността, цифровизацията на индустрията, борбата с нелегалното съдържание в интернет и други. Еврокомисарят допълни, че Европа трябва да се фокусира върху развитието на изкуствения интелект. Тя напомни, че Старият континент заема първо място по роботика, като 27% от роботите по света са произведени именно тук.

„Трябва да запазим това лидерство. Като европейци трябва да повдигнем и важни социални въпроси в тази връзка. Освен това през юни месец създаваме Европейски алианс за изкуствен интелект, а от септември той ще бъдат оперативен“, сподели Габриел.

Без съмнение един от добрите примери за ползите от цифровизацията е стартирането на кампанията за високоскоростен и безплатен Wi-Fi в обществените места в целия Европейски съюз. От 15 май стартира кандидатстването на общините. Поне 15 общини от България ще имат възможността да бъдат включени в първия кръг, като се предвижда провеждането на пет такива кръга. „Нашата цел преди всичко е една по-голяма свързаност между хората, привличане на повече инвестиции и отваряне на повече работни места“, заключи Габриел.