Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии и концепции
бр. 5, 2018

Дроновете идват - готови ли сме

от , 29 май 2018 0 467 прочитания,

Иван Гайдаров

Като част от развитието на концепцията за самоуправляващи се интелигентни машини дроновете често са смятани за една от иновативните технологични тенденции, които се очаква в близко бъдеще да променят из основи начина на функциониране на много бизнес и обществени сегменти. Истината обаче е, че, за да открием корените на тази технология, трябва да се върнем цял един век назад до периода на Първата световна война, когато са създадени първите безпилотни апарати, изстрелвани с помощта на катапулти и управлявани чрез радиосигнал. Разбира се, оттогава досега технологията е претърпяла изключителна еволюция, а това, което според редица изследователи предстои да се случи през следващите няколко години, спокойно може да съперничи на сюжет от книга на Артър Кларк. Примери не липсват и към днешна дата, след като автономното въздушно такси на Airbus вече направи първия си тестов полет, а австралийската брегова охрана обяви, че първата в историята спасителна мисия, извършена от дрон, вече е факт.

В последните години дроновете се превърнаха в истинска сензация, но всъщност те далеч не са толкова ново явление. Доскоро безпилотните летателни средства бяха известни предимно със своето военно приложение. Употребата им в тази област е изключително широка, тъй като отсъствието на пилот в летателния апарат позволява да се намали значително полетното тегло. Липсата на риск за управляващия също е огромно предимство, което мотивира доста държави да въвеждат дронове на въоръжение“, разказва Антон Пулийски, юрист с дългогодишен опит в сферата на иновациите и компютърната сигурност и основател на проекта за популяризиране на дроновете в България – Drone Arena.



По думите му този генезис се обуславя до голяма степен от факта, че дълго време съставните елементи, нужни за сглобяването на безпилотните апарати, са трудно достъпни и много скъпи. Бързото технологично развитие в последните две десетилетия обаче постепенно слага край на тези ограничения и катализира все по-устойчивото навлизане на дроновете в много сектори извън военната промишленост.

Технологията започна да набира популярност, когато към нейната финансова достъпност беше добавена и възможността за пренос на камера и заснемане от въздуха. Секторът със снимащи дронове се разви изключително много в последните години и помогна на всички други да получат своето поле на изява. Това, че хората можеха да заснемат неща, които не са могли да бъдат заснети до този момент, доведе до интерес към дроновете като технология. В този момент възникна и първият проблем – нужно е да се разбира не само от настройките на камерата, но и да се управлява преносителят на камерата умело, за да се постигне желаният ефект”, коментира Пулийски.

Вследствие на това бурно развитие много организации започват да обмислят различни варианти за приложение на безпилотните летателни апарати в своя бизнес, което допълнително ускорява процеса на тяхното проникване в цивилния свят.

Сфери на приложение

Има десетки приложения на дроновете в различни бизнес сфери, в които употребата им вече е утвърдена като полезна и изгодна. Пренасянето на камера бива използвано доста умело не само за заснемане на кадри с фотографска стойност. Има различни разработени системи, които експлоатират снимащото устройство за картографиране и обследване на терени. Последната година се появиха продукти, които обслужват доста успешно и строителния сектор, като основно се използват за контрол и проследяване на положеното количество строителен материал или пък количеството на изкопаната земна маса“, обръща внимание основателят на Drone Arenа и добавя, че с тяхна помощ на базата на сравнение на снимки от различните етапи на даден обект могат да бъдат правени важни анализи и събирани полезни данни.

Безпилотните летателни апарати намират своето място и в сферата на земеделието, като тази ниша има огромен потенциал за развитие през следващите години.

При прелитане на дрон над насажденията с т.нар. мултиспектрална камера може да се снемат данни за вегетацията на растенията, за степента на развитие на посевите, за болести по културите, наличие на паразити и т.н. В Европа вече се използват дронове за наторяване, които летят по матрица. Твърди се, че разходите са намалени няколко пъти след навлизането на технологията“, разказва още Антон Пулийски.

Тя дава нови възможности и в научната сфера, като позволява на изследователите да наблюдават и анализират отблизо както природни феномени като изригване на вулкани, огромни наводнения или бушуващ горски пожар, така и последствия от човешка дейност като ядрени аварии, което доскоро беше невъзможно.

Дронове се използват и в сферата на сигурността и обществения ред. В Русия има и такива за контрол на пътния трафик и санкциониране на нарушители, които шофират с превишена скорост. В същото време те намират приложение и при локализирането на петролни разливи в моретата и океаните“, изброява Антон Пулийски.

Въпреки тези многобройни примери обаче според него употребата на дронове в помощ на обществото е отчасти неглижиран въпрос.

Изключително впечатлен бях, когато тествахме възможностите на дрон, към който прикрепихме термовизионна камера. В този момент видях бъдещето при намирането и спасяването на изгубени хора в планините. Дроновете биха могли да се използват и за пренасяне на медикаменти и неща от първа необходимост при бедствени ситуации като наводненията през последните години или откъснатите населени места по време на обилните снеговалежи“, споделя личния си опит Антон Пулийски, който, преди да стартира проекта Drone Arena, учредява друга организация в сферата - „Дрон екстрийм“първия дрон клуб в България.

Преминаването на дроновете от военната сфера към гражданската далеч не е безпрепятствено и причините за това са повече от основателни. На първо място, тази технология не е обвързана по никакъв начин с някакво законодателство или регулация. В същото време много експерти са категорични, че тя дава и възможности за злоупотреба, което би могло да има сериозни последици.

Правни аспекти - дронове, закондателство, заплахи

Въпросът с въвеждането на законовото регламентиране как дроновете да бъдат използвани в обществената инфраструктура предизвиква множество спорове и разногласия.

Това се дължи основно на бързата поява и налагане на дроновете в обществото, което се съчета с липсата на информация. С оглед на това, че е нещо ново, то крие риска да не бъде разбрано добре и да не може на пръв поглед да се разкрият неговите потенциални възможности и скрити последици. Така или иначе обаче законова регулация е необходима, тъй като технологията крие редица опасности. Наличието на норми ще повиши доверието на обществото и ще намали възможността за инциденти. Установяване на правила на законово ниво ще даде сигурност на бизнеса и ще насърчи предприемачеството в сектора“, категоричен е Антон Пулийски.

Но въвеждането на подобно законодателство трябва да намери много точно златното сечение между гарантирането на обществения интерес и възможността за иновации, които да позволят на технологията да демонстрира своя потенциал. Твърде рестриктивна уредба в бъдеще би спряла развитието, а прекалено либералното отношение към материята ще доведе до сериозни проблеми.

До края на тази година се очаква да се приеме регламент във връзка с безопасното интегриране на експлоатацията на дронове в европейското въздушно пространство. Основната му цел е да установи общи правила за безопасност. Според Европейската комисия този акт трябва да играе ролята на основа за регулиране на сектора и да спомогне за по-лесното намиране на баланс между предимствата и предизвикателствата, което да благоприятства правната сигурност и насърчаване на предприемачеството. Във връзка с безопасността ще се прилага метод, основаван на преценка на риска и експлоатационните резултати“, обяснява основателят на Drone Arena, според когото една подобна регламентация би трябвало в много по-голяма степен да наблегне на начините на употреба, отколкото на самото производство на безпилотни летателни апарати.

Очакваният регламент на ЕК за безопасен достъп на дроновете до европейското въздушно пространство опредлено ще предизвика дебати както по време на създаването си, така и след това. То обаче далеч няма да е първото, тъй като друг регламент дава заявка за много въпросителни относно начините на употреба на безпилотни апарати с възможност за заснемане в обществени пространства. А той ще влезе в сила буквално след броени дни – на 25 май.

GDPR, защитата на личните данни и дрон-технологията

Правото на неприкосновеност на личния живот е гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на ЕС и Конституцията на Република България. В неговата основа обаче стои моралното право на всеки от нас на лична автономия. Малко известен факт сред неспециалистите е например, че на практика всяко обработване на лични данни представлява намеса в упражняването на това право. В ЕС основният нормативен акт, който урежда правилата за обработване на лични данни в съответствие с основните права и свободи на гражданите, е Общият регламент за защитата на данните (GDPR). Въпреки сравнително новата и подробна уредба още преди прилагането ѝ на практика дроновете вече поставят на изпитание редица нейни принципи“, смята Александра Цветкова, експерт по правни аспекти на ИТ и защитата на лични данни и директор на фондация „ЛИБРе“.

Според нея, на първо място, противоречието идва от изискването администраторите да предоставят на субектите на данни подробна информация за обработването на лични данни на прост, достъпен и ясен език.

Ако обаче си представим дрон с камера, който случайно фотографира групи от хора, които в много случаи дори не подозират, как ще бъде спазен на практика този принцип? Достатъчно ли е да поставим бланкетен надпис или табела по подобие на съществуващите уведомления за обекти с видеонаблюдение, с които указваме, че потенциално в дадена зона могат да летят дронове с активирани видеокамери? Какво би било основанието за обработване на лични данни в тези случаи – можем ли да получим съгласие от субект на данни, който дори не подозира, че се събират данни относно движенията му, действията му и т.н.“, дава пример Цветкова.

Проблемът се усложнява и от обстоятелството, че много често данните, събирани от дронове, по-късно се използват за статистически цели, при модели за машинно обучение и съответно за автоматизирано вземане на индивидуализирани решения – случаи, в които администраторът попада в хипотези, в които не просто трябва да предостави информация за прозрачност на обработването, но и такава за логиката, на която се основават тези решения.

Това са малка част от примерите за проблемите, които в редица случаи биха наклонили везните в полза на непропорционална намеса в личния живот на гражданите, а оттам – биха довели до разклащане на и без това крехкото доверие в тези технологии“, предупреждава експертът по правни аспекти на ИТ и защитата на лични данни.

Според нея това далеч не е единственият критичен фактор за укрепването на общественото доверие в дрон-технологията. Не по-малко важен се оказва и въпросът с отговорността.

И в този случай въпросът е както правен, така и етичен. Например разработчикът на алгоритъм за профилиране или на автономна система за предотвратяване на сближение или сблъсък в полет следва да има разбиране за социалните последици от своите решения, от моралните си разбирания и убеждения. Въпросът с отговорността обаче е и юридически, доколкото производителят на такава система носи юридическа отговорност за вреди, причинени от дефект на стоката му например“, обяснява тя, като обръща специално внимание, че понастоящем разбирането за дефект се свързва не с техническото понятие, а с критерия „общоприети очаквания за обичайна употреба“.

Не е трудно да си представим, че в случая с автономни дронове, основани на изкуствен интелект, понятието за „обичайна употреба“ не винаги би паснало на автономното поведение, което по дефиниция е адаптивно и свързано с елемент на несигурност. Сега си представете ситуацията, в която модели за машинно обучение са обучени с различни набори от данни и поведението им в една и съща среда не е едно и също. Кои тогава са „общоприетите очаквания за обичайна употреба“ на стоката и не би ли носил производителят риска от на практика неограничена отговорност за характеристика на стоката, която е нейно качество, а не недостатък“, обрисува възможните казуси Александра Цветкова.

Така или иначе дроновете ще намират все по-широко приложение както в бизнеса, така и в други сфери като спорт, изкуство, развлечение и т.н. Въпросите, които повдига регламентът за защита на личните данни, само ще помогнат навлизането на тази технология да не бъде за сметка на обществения интерес, дори това да стане с цената на известно забавяне.

С оглед на стремглавото технологично развитие на нови компоненти в последните няколко години е много трудно да се предскаже какво ще е бъдещето на технологията, но със сигурност може да се каже, че такова ще има, и то в много области. Готовността за широко разпространение и употреба обаче трябва да е свързано и с предварителна подготовка. Технологията притежава огромен потенциал, но има и проблем, който е основан на заблуда. При първоначален досег тя предизвиква лъжливо усещане за увереност у пилота, което създава убеждение, че той може да пилотира добре въпреки малкия брой направени полети, а това води до отказ от задълбочено познание за спецификите на управление и правилата за експлоатация на въздушното пространство. Както при управлението на автомобили, така и при пилотирането на дронове липсата на опит, съчетана с увереност за наличие на умения, повишава риска от инциденти“, предупреждава Антон Пулийски с надеждата, че това няма да се превърне в спирачка за процеса по опознаване на безпилотните летателни апарати като цяло, за което според него в най-голяма степен биха помогнали повишаването на обществената информираност и наличието на ясни изисквания към пилотите и летящите устройства.

ЕТИКЕТИ:
дронове

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов