Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии и концепции
бр. 5, 2018

Как добавената и виртуалната реалност променят мобилността

AR и VR навлизат в корпоративния свят и чрез мобилни приложения - нека помислим как да ги управляваме

от , 29 май 2018 0 1038 прочитания,

Боб Виолино, CIO, САЩ

Две от най-нашумелите технологии днес – добавена реалност (Augmented Reality, или AR) и виртуална реалност (Virtual Reality, или VR) – ще окажат голямо влияние върху мобилните стратегии на компаниите, твърдят експерти. Може би не до година-две, но след 5-6 това ще се случи. Следователно фирмите трябва да са готови за паралелните дигитални светове като част от управлението на мобилността (Enterprise Mobility Management или EMM). Забавното при все по-бързо развиващите се технологии е, че това, което е тепърва прохождащатa идея от днешния ден, утре изведнъж се превръща в ежедневен бизнес инструмент, който трябва да се управлява.

Ще станем свидетели как AR и VR ще помагат на служителите да решават различни проблеми и как тези технологии ще излязат извън офиса и ще намерят различни приложения. AR и VR са свързани визуализиращи технологиии, ако втората е напълно дигитализирана среда, AR показва цифрова информация, наложена върху реална, физическа обстановка. AR/VR могат да поддържат разнообразни приложения в различни отрасли, което ще доведе до нарастване на търсенето им.

Примерите за използването на AR/VR в бизнеса тепърва се появяват“, започва разговора Брайън Тейлър, директор изследвания в Gartner. „Фокусът днес преди всичко е върху проблемно ориентирани или клиентски насочени дейности. Но приложението им е много обещаващо – от виртуални срещи, през интерактивен дизайн до визуализации от всякакъв вид.“



Най-честата употреба днес е свързана с VR дизайн и демонстрация, където дигиталната версия на физически обект се използва, за дасе пренесе потребителят "там" и да усети дизайна/сградата/предмета, сякаш са реални", ,обяснява Тейлър.

Друго приложение е при работен процес "свободни ръце" (hands-free), където AR позволява на служителя да види дигиталната информация, наложена върху работната среда и да не му се налага да отива на друго място, за да получи данни или инструкции.

Отдел "Операции" е първото звено в компаниите, прилагащо технологията, казва Рамон Ямас, мениджър изследвания в IDC. „Вместо да се връщат до склада за упътвания и да губят ценно време и ресурси, AR и VR позволяват работниците да ползват документите онлайн, като ръцете им са свободни да вършат работата сиТова реално се случва и в момента“, допълва той.

Едно от основните приложения в близко бъдеще ще бъде в областите, които използват реалистично 3D рендване, казва Пол Джексън, главен анализатор в Ovum. „Това включва дизайн, архитектура, медицина, сложни финансови симулации и представяне на данни“, коментира той. В момента тромавият хардуер и високата цена са ограничили много подобни приложения до демонстрации, промоционални събития, достояние на „онези компании, които имат излишни пари или искат да се покажат като иновативни“, казва Джексън. 

 Отраслите, които ще извлекат най-голяма полза от AR и VR приложенията, са производство, здравеопазване и медицински изследвания, автомобилна индустрия, застраховане, транспорт, енергетика, търговия на дребно, туристически агенции и образование. Производството вече използва hands-free работни процеси, коментира Тейлър, а комуналните услуги и транспортът започват да ги прилагат наред с експертна помощ от разстояние. Тези сфери на приложение се развиват и разширяват, добавя той.

В близките години почти няма да има отрасъл, който да не използва мащабно AR/VR“, добавя Тейлър. „Обучението например е нещо, присъщо за всички сфери. И много програми за усвояване на знания ще претърпят промяна заради AR и VR.“

Предизвикателства на внедряването

Както при въвеждането на всяка технология, фирмите очакват проблеми и с използването на AR и VR. Един от тях е как иновациите да се впишат в съществуващите процеси. Все още сме на етап разработка, когато става дума за внедряване“, казва Ямас. „Има много компании в ситуация „не знаем какво не знаем“. Сред въпросите, които чакат отговор, са кои платформи да се използват; как да се интегрират в бекенд сървърите; в какъв хардуер да се инвестира сега и в бъдеще; какъв софтуер е наличен и е най-подходящ за нуждите на компанията и как AR/VRтехнологиите ще се впишат в мобилността, ако въобще това е възможно.

Включете към сметката и изискванията към сигурността и задачата става още по-трудна“, допълва Ямас. „Ето защо не е чудно, че някои компании с нежелание подхождат към използването на AR/VR в мобилни среди. Затова виждаме главно пилотни проекти, които дават възможност на компаниите да разберат как работят тези технологии.“ 

Освен това AR/VR технологиите и техният пазар трябва да узреят, преди те да станат пълноправен компонент в мобилната инфраструктура или фирмена стратегия. В частност пазарът на дисплеи тип "шлем" (Head-Mounted Display, или HMD) е незрял и неоформен и някои фирми - пионери във внедряването, вече са усетили ударите от нестабилността на продукта, идваща от ниската степен на зрелост на пазара, казва Тейлър.

Кашата“ ще се задържи и в близко бъдеще на този млад пазар. Затова компаниите трябва да имат готовност да посрещнат трудностите“, добавя Тейлър. „Един от възможните подходи е резервен план за смяна на хардуера.“ 

 Хардуерът е слаб, освен това изолацията на служителя, носещ VR устройство, прави продължителната употреба много трудна. От гледна точка на потребителите носенето на шлем и дори насочването на телефон към някого се смята за нарушение на личното пространство или най-малкото за неуместно“, казва Джексън. „Има много подобни случаи, при които внедряването на очилата Google Glass е било възпрепятствано, а демоверсии на HoloLens са използвани съвсем слабо и с пиар насоченост.“ Цената на системите също е възпиращ фактор за много компании. Трябва да се използват подходящи примери от различни браншове, за да могат фирмите по-добре да разберат технологията и дали тя е подходяща за тях, добавя Джексън.

AR/VR и ИТ

 зората на мобилните приложения за AR/VR годините между 2018 и 2020 ще бъдат пилотни от гледна точка на създаване на устройства, разработване на платформи и възприемане от бизнеса,“ казва Ямас. Днес влиянието на AR и VR технологиите при управлението на фирмената мобилност е минимално. "Повечето VR устройства се ползват през PCконзола или OS/Android телефони и следователно нямат нужда от управление на мобилността“, казва Пол.

Скоро обаче ще станем свидетели на устройства, които не се носят на главата и не използват телефон“, убеден е Джексън. „Facebook,HTC и много китайски производители показаха демоверсии. Тези устройства ще се свързват към Wi-Fi и евентуално клетъчни мрежи, което ще затрудни създателите на приложенията.

Тези неприкрепени устройства все още са повече теоретични, казва Джексън, като се имат предвид ограниченията на хардуера и разходната част. При AR „зависи коя форма разглеждаме“, уточнява Джексън. „Базовите AR на смартфоните, които използват ARKit или Arcore, могат да се управляват до голяма степен по същия начин като всяко друго мобилно приложение. Платформите на Google, DAQRI и др. ще трябва да се командват по специален начин, но те най-вероятно ще се внедрят в тясна ниша от технологични специалности.“

Напълно поглъщащият AR, какъвто обещава Microsoft HoloLens, е още много далече, коментира Джексън, „но поне той ще може да се управлява от Microsoft платформа, както и Windows устройствата за смесена реалност (Mixed Reality Headsets)", които ще се появят в края на тази година.

Ясно е, че AR и VR ще повлияят начина, по който организациите управляват мобилната среда. С разрастването на AR и VR се увеличават възможностите и нуждите на фирмената мобилност, особено на самостоятелнитеустройства като Microsoft HoloLens и Google Glass“, коментира Ямас.

Те трябва да се третират по същия начин, по който компаниите се отнасят към смартфоните, таблетите и лаптопите, особено когато става дума за ъпдейти на приложения и сигурност“, казва той. „Виждаме нужда от мобилни решения и за прикрепените AR/VR устройства, но повечето от тях ще се ъпдейтват през PC, конзола или смартфон.“

EMM е „логичната система за управление на AR/VR устройства и тя ще се наложи“, казва Тейлър. „Днес обаче не всички HMDджаджи са пригодени за управление чрез EMM, като разчитат на собствени инструменти, част от пакетно решение, или въобще липсват инструменти за управление.“ Много от тези устройства се основават на Android и ще наследят поне част от приложните интерфейси за управление на тази платформа, твърди Тейлър. „В краткосрочен план тези интерфейси – понастоящем проектирани основно за оперативните нужди и поддръжката на масовите смартфони и таблети – не са напълно в съответствие с нуждите на HMD устройствата в AR/VR приложенията.“

Междувременно доставчиците на софтуер и мобилни решения развиват програми за поддръжка на тези технологии и скоро ще ги предложат на пазара, твърдят експерти.

Windows 10 е проектиран с мисъл за AR/VR, така че Microsoft обмисля това още от момента на представянето на HoloLens преди три години", казва Ямас. Освен това Microsoft ще вгради съвместимост със Windows Mixed Reality в своите приложения за управление и обслужване и ще гарантира, че основните му продукти, включително Office, Azure и Dynamics, поддържат AR и VR.

Apple и Google също влизат в играта с обявяването съответно на своите ARKit и ARCore“, добавя Ямас. „Предвид тези тенденции скоро ще последва и фирмената мобилност.“ Приложните интерфейси за управление на Android ще продължат да се развиват и „по-добрите доставчици на EMM обикновено са готови да ги поддържат от появата им или скоро след това“, казва Тейлър. „Възможността за управление и поддръжка трябва да сред основните изисквания на компаниите, които още трябва да изискват информация за плановете на HMD доставчика за интеграция с EMM.

Като цяло ще станем свидетели на поне двуцифрен ръст на пазара на AR/VR всяка година и пъзелът се нарежда“, добавя Ямас. „Скоро AR/VR ще бъдат нещо стандартно в инструментариума на служителите.“

Превод и редакция Юлия Уршева

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов