Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Актуални проекти
бр. 5, 2018

Реконструктивната лицево-челюстна хирургия използва 3D моделиране

от , 29 май 2018 0 1159 прочитания,

Виргиния Стаматова

Преди години медиите разказаха историята на „човекът без лице“ в резултат на поредица от грешки. При вадене на кътник зъболекарят оставя мъртъв корен в костта, който води до абсцес. Вместо това му поставят диагноза рак и докато го лекуват, инфекцията разрушава лицето му. Стига се до ситуация, в която шуменецът носи маска и се храни със сонда през носа, частично отстранен. След тв репортажа са събрани средства с есемеси и човекът претърпява серия от възстановяващи пластични операции в Германия. 



„Човекът без лице“ от репортажите, макар и в конкретния случай - плод на медицинска грешка, е само един от множеството пациенти, които остават в подобна ситуация след отстраняване на лицеви кости, най-често заради тумор. 

Спечелили битката с рака, но в социална изолация

Случаят на "човекът без лице" е отпреди около 10 години. Вече за хората в подобно състояние у нас има надежда. Екипът на доц. Николай Янев е сред малкото, които се занимават с реконструктивна лицево-челюстна хирургия. При възстановяването приложение намират и съвременните 3D техологии. 

„Парадокъст на хирургията в зоната на лицето - най-видима и важна от психологична гледна точка, е че много пациенти биват лекувани от рак, но за съжаление качеството на живота им е нарушено, ако не се проведе съответната адекватна реконструкция“, пояснява доц. Янев и допълва: „Затова нашите усилия са насочени към съвременните методи на реконструкция, като целта е да предложим едноетапнореконструиране на пациентите. Защото отложеното реконструиране създава много повече предизвикателства, тъй като, ако тъканите останат с дефект, започват да се свиват и допълнително се губят“, категоричен е хирургът. 

По думите му световният подход понастоящем е дефектите да се възстановяват едноепапно - в първата операция радикално се премахватуморният процес (където това е възможно), а после втори хирургичен екип се заема с реконструкцията, като двете операции вървят едновременно. „Във времето, кагато първият екип отстранява тумора, вторият оформя трансплантанта и после се сменят, за да може пациентът да излезе от операционната зала с реконструиран дефект“, пояснява още доц. Янев. - след това човекът продължава със следващите стъпки на онкологичното лечение, което често включва химеотерапия или лъчетерапия. 

3D технологиите при планирането на операцията

“3D технологията помага в планирането и осъществяването на съвременната реконструктивна хирургия на лицето и шията, най-вече в това да си представим по възможно най-добрия начин как ще изглежда дефектът, с какви тъкани можем да го реконструираме и по какъв начин да оформим тези тъкани, които най-често вземаме от отдалечени части на организма и след това пренасяме с техниките на трансплантацията“,пояснява хирургът. При възстановяване на челюстните кости или такива на лицевия скелет се използват други костни структури, било то от областта на крака, на хълбока или на рамото, които са с различна форма. „За да можем да ги моделираме за новото място и те да придобият възможно най-подобна форма на лицевите структури, трябва да ги оформим по съответен начин“, допълва още специалистът. 



Методът е сравнително нов в световен мащаб и у нас. Първоначално на базата на скенеровия образ се създава модел на лицевия скелет, върху който със съответни подобрения могат са се изобразят и меките тъкани. В следващ етап чрез 3D моделиране този образ се пренася като физически, така че хирургът да разполага с реален нативен модел, който да държи в ръцете си, като работи и планира с него. След принтирането на 3D модела следват етапите на хирургичното преместване на тъкани - принтират се 3D хирургични срезни водачи, които позволяват да се пренесе едно към едно оперативният план, който е развит в компютърните симулации. Самото принтиране се извършва от водещ в световен мащаб германски концерн. 

Отпечатване на 3D импланти

Освен за отпечатване на макет на скелета на пациента 3D технологиите намират място и при моделирането на индивидуалните импланти. За направата им се използва титан и други материали с добра биопоносимост. „От него по методите на лазерното синтероване могат да се произвеждат и конструират чрез специални принтерни системи, импланти, специфични за отделния пациент, неговото заболяване и тип операция, която искаме да извършим. И тези 3D импланти се влагат in vivo (лат. - "на живо", т.е. директно върху пациента - бел. ред.) по време на операцията и остават в него през цялото време на живота му“, пояснява хирургът. 

Преди въвеждането на 3D технологиите на лицево-челюстните хирурзи се е налагало да използват титанови пръчки, които се огъват със специални клещи. При 3D принтирането на титанови импланти това се избягва, тъй като машината взема подготвения образ и го превръща във физически модел с най-прецизна точност. „Това е жизнено необходимо за успеха на всяка една костна реконструкция - за да може да възстановим костната структура, задължително трябва да ползваме импланти“, допълва доц Янев. Имплантите трябва да фиксират новата костна структура към вече съществуващата или да заместят изцяло липсващия участък. 

Предизвикателства и потиворечия

Доц. Николай Янев е завършил стоматология и след това медицина в Медицинския университет в София. Има призната специалност по лицево-челюстна хирургия в България и по орална и лицево-челюстна хирургия във Великобритания. Въпреки възможността да работи в чужбина той се е върнал в България, за да развива у нас съвременна реконструктивна хирургия. По думите му днес много усилия са насочени към тази област на медицината, като прилаганите в България методи не се различават от практиката в Западна Европа. 

Въпреки важността за пациентите и качеството на лечението у нас липсва институционална подкрепа: здравната система не разпознава изключителната необходимост от приложението на подобни методи. „Парадоксът, в който живеем в България в областта на здравеопазването, е, че с лека ръка даваме средства за лечение на българските пациенти в чужбина 5, 10, 15, 20 пъти повече от това, което ще струва операцията в България, но не се замисляме, че тези средства могат да помогнат в България да се излекуват всички пациенти, които имат нужда от лечение и болниците ни да не бъдат в този окаян вид“, категоричен е доц. Янев: „Нашата болница (Университетската болница към Факултета по дентална медицина - бел. ред.) е единствената, която към този момент се занимава с едноетапни микросъдови реконструкции на общирни дефекти в областта на лицето и шията, а условията са доста примитивни поради факта че държавата нито в областта на клиничнита пътеки, нито в подкрепата на подобни жизненоважни клинични звена разпознава необходимостта тези оперативни методи да бъдат развивани в България“, коментира хирургът. По думите му държавната здравна политика трябва да се стреми да помогне на всички пациенти, като създаде и развие школа по микросъдова реконструктивна хирургия. „Ако не се осъществяват този тип операции, специализантите не могат да бъдат подготвени, а парите ни по едно време няма да стигат, за да изнасяме всичките си пациенти в чужбина“, категоричен е специалистът. По думите му никоя държава не постъпва като България, а развива собствения си капацитет. „Тук се мисли, че помагаме на някого, като сме създали фонд или събираме пари с есемеси, но истината е, че всъщност на много хора не помагаме и те остават в забравата и ужаса на това да се справят с едно нелечимо онкологично заболяване или с последствията от него в домашни условия и без никаква подкрепа. За съжаление, това е жестокостта на съвременното ни здравеопазване“, счита медикът.
Друга трудност идва от отказа на здравната каса (ЗК) да заплаща каквито и да било имплантируеми изделия в областта на лицевата хирургия, което поставя лекарите в много трудни обстоятелства. Те трябва да разяснят на пациентите, че се налага да заплатят част от лечението си. „Защо съществуват подобни парадокси в България?“- пита риторично хирургът и добавя: „Защо подобни дейности не се финансират, при положение че се обявява, че здравеопазването ни е безплатно? Ние сме фронтовата линия и обираме негативите от тази ситуация. Надяваме се на бъдещи активни разговори с Министерството на здравеопазването и ЗК за интереса на българските пациенти, защото сме убедени, че развитието на съвременна хирургия в България е от полза на българските пациенти и здравеопазването.“

Медицината и технологиите

Всяка година се учудваме на бързите темпове на развитие на технологиите. Това, което преди 10-20 години е било немислимо, сега е реалност. "Естествено, в някои аспекти сме и притеснени. Бъдещето ще има насока човешкият фактор да отпадне, вероятно не само в чисто практическите сфери, но и на доста по-глобално ниво", споделя доц. Янев. Той счита, че здравословният начин за навлизането на технологиите в медицината е като инструмент в помощ на лекарите. "В медицината има нещо отвъд практическото приложение на една оперативна техника или решение на един клиничен случай: лечението е взаимен процес между лекарите и пациентите. На първо място,трябва да бъде спечелено доверието на пациента, за да бъде успешно лечението. Доста често лекуваме заболявания от един тип, но виждаме, че всеки клиничен случай е уникален и различен от останалите и няма повторяемост", пояснява хирургът. По думите му в медицината машината е до накъде. Затова трябва да има критична оценка и насочване на технологията - иначе може да възникнат големи проблеми. 

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов