Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Виртуално пространство

Как инвестициите на Microsoft в дълбочинно обучение могат да се окажат безсмислени

Въпреки че е една от най-нашумелите технологии, свързани с изкуствения интелект, дълбочинното обуение може да се окаже много по-повърхностно, отколкото се смята в момента

от , 27 юни 2018 0 872 прочитания,

Когато в Microsoft обърнат поглед от настоящето към близкото и далечното бъдеще, виждат изкуствения интелект (AI), и в частност смятания за най-перспективен негов клон, наречен дълбочинно обучение. Дори към момента компанията е похарчила милиарди долари, включително в поредица придобивания като това на Bonsai в края на юни и на Semantic Machines през май. Тогава главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела заяви, че изкуственият интелект е "определящата технология на нашето време", а по време на конференция с инвеститори бе категоричен: “Тепърва предстои изкуственият интелект да задвижва крайните устройства, облака, SaaS приложенията и дори цялостната ИТ инфраструктура”.

Съществува реална възможност обаче тази огромна инвестиция в дълбочинното обучение да се окаже провал, ако Microsoft не инвестира и в други клонове на изкуствения интелект, които биха могли да се окажат по-полезни. Въпросът не е, че дълбочинното обучение не е важно. Напротив. Но компанията възлага прекалено много на него, без да е сигурна, че то не е достигнало вече границите на възможностите си. Още повече, че това е теза, защитавана от все по-голям брой специалисти в сферата. За да разберем има ли причини за подобни притеснения, ще разгледаме какво точно представлявва процеса на дълбочинно обучение.

Прочетете още: Умните градове разчитат на облачни платформи

Дълбочинно обучение

Дълбочинното обучение е процес, при който в една система се зареждат огромни количества данни и тя на практика се самоубочава с тяхна помощ, без да се налага разработчиците да пишат конкретни програми за извършване на определени задачи. В едно от най-простите му приложения, машината се обучава да разпознава разликите между котки и кучета, като преди това в нея са въведени стотици хиляди снимки, всяка от които е означена като едно от двете животни. Като цяло се предполага, че това е всичко, нужно на машината, за да научи разликите между двата вида, но какви процеси водят до този краен резултат по същество остава загадка.

Наред с другите сфери на приложение, дълбочинното обучение се прилага и при самоуправляващите се автомобили, диагностиката на рак, изследванията на нови лекарства и автоматизацията на различни процеси. Но, както отбелязва в свой материал The New York Times (статията “Is There a Smarter Path to Artificial Intelligence? Some Experts Hope So”), “редица учени се питат дали дълбочинното обучение наистина е толкова дълбочинно”. В продължението на същата статия са цитирани и експерти, според които увлечението по тази технология може да доведе “до късогледство и пренасищане днес и разочарование в бъдеще”.

Проблемът, твърдят въпросните изследователи, се състои в това, че дълбочинното обучение в самото си естество е много ограничена технология, която е адекватна само за решаването на конкретен набор от проблеми – нужни са огромни количества лесно достъпни данни, а задачите, които трябва да бъдат изпълнени, са ясни и добре дефинирани "като етикетиране на изображения или превръщане на реч в текст".

Поради това Майкъл И. Джордан, професор в Калифорнийския университет, коментира пред изданието: "При тази техника няма истински интелект. Доверието в този тип агресивни алгоритми не е достатъчно оправдано.”

Проф. Гари Маркъс от Нюйоркския университет от своя страна предупреждава, че “моделите, извлечени от дълбочинното обучение, дефакто са по-повърхностни, отколкото изглеждат в началото.”

За да забележите това, дори не се налага да търсите по-далеч от Microsoft Office. Технологичният гигант е внедрил изкуствен интелект директно в офис пакета, което на пръв поглед звучи впечатляващо. Но ако разгледате по-внимателно това, което би трябвало да бъде изкуствен интелект, може да се окаже, че не сте толкова впечатлени. Той захранва инструментите за проверка в Word например, а разлика между сега и преди интеграцията трудно може да бъде открита. В Outlook, изкуственият интелект ви препоръчва кога трябва да тръгнете за среща, което също няма как да бъде определено като някакво гениално нововъведение. В PowerPoint, дизайнерската функция, разчитаща на изкуствен интелект, препоръчва определен набор от визии за слайдове, които откровенно приличат на обикновени шаблони. Ако трябва все пак да кажем и нещо положително, изкуственият интелект определено е полезен за напредналите потребители на Excel, които могат да го използват за извличане на статистическа информация от сложни набори данни.

Разбира се, няма съмнение, че изкуственият интелект ще се усъвършенства през следващите години и ще предложи по-полезни инструменти. През това време обаче, компании като Microsoft могат да изразходят огромни средства за дълбочинно обучение само заради рекламата, вместо да ги насочат към по-малко нашумели ИИ-технологии, които впоследствие могат да се окажат по-полезни в дългосрочен план. Това би навредило на Microsoft и останалите водещи технологични компании и би забавило екстрите, които всички ние можем да получим от новите технологии. Така или иначе на потребителите им остава само надеждата, че Microsoft ще погледне трезво на използването на дълбочинно обучение и в крайна сметка отново ще наблегне на интелекта. 

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов