Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини ИТ мениджмънт
бр. 6, 2018

Без вина виновен, или странният случай на Желяз Андреев

от , 28 юни 2018 0 602 прочитания,

Иван Гайдаров

Случилото се с българина Желяз Андреев, бивш служител в кол-центъра у нас на американската фирма AW Tronics, чиято екстрадиция и изправяне пред съд в САЩ поискаха американските власти, предизвиква редица въпроси – доколко юридически защитени са българските граждани при трудовоправни отношения с компании, работещи зад граница. Андреев заедно с други четирима българи е обвинен, че е нарушил наложеното от САЩ ембарго за търговия със Сирия.

За времето, през което той е бил служител на фирмата, Сирия не е била обект на рестрикции от страна на ЕС (а и България), а на самия Желяз Андреев дори и през ум не му е минало, че може да се окаже нарушител и част от подобен международен казус.

Без вина виновен, или странният случай на Желяз Андреев

 Пътят към кол-центъра

Въпреки че е дипломиран културолог, Желяз Андреев като много други млади българи решава да се насочи към сектора на изнесените услуги, тъй като той създава потенциал за развитие. Воден от избора си, той се оказва част от софийския екип на американската фирма за продажба на резервни авиочасти AW Tronics, където е назначен на най-ниската позиция - младши търговец (Junior Sales).

“Това беше едва вторият ми трудов договор и нямах достатъчно опит. Задълженията ми бяха ежедневно да правя контакт с клиенти от целия свят, включително и Сирия, които бяха вкарани в портфолиото ми от моите супервайзъри и собствениците на компанията. Беше ни казано да се отнасяме по един генерален начин към всички клиенти – да се опитаме да разберем какви части търсят и ако намерим такива, да им ги продадем”, разказва Желяз Андреев и добавя, че условията на труд са били добри, но още в началото е усетил напрежение и постоянен натиск за повече продажби.

Когато започва в AW Tronics, Желяз няма никаква представа нито от авиация, нито от капаните, които могат да се появят вследствие на трудовия договор между него и компанията работодател.

“Подписахме договор с българска компания ("АВ Троникс" - бел. ред.) с офис в София. Не сме имали никакъв досег с американското законодателство, а и нямахме представа, че такъм може да възникне. Беше ни обяснено, че организацията е малка част от голяма американска компания. В същото време към онзи момент нямахме никаква представа, че нарушаваме закон в друга държава: България не е била страна, подписала ембарго срещу Сирия, както разбрах по-късно, а и темата за търговските рестрикции въобще не беше повдигана. Портфолиото, което всеки от нас имаше, включваше между 150 и 200 компании. Информацията за тях е стандартна – лице за контакт, телефон, имейл. Нямаше време за проучване на отделните клиенти, тъй не достигаха хора, работата беше много и трябваше да сме бързи. Контактувахме с компании от цял свят. Въпреки това единственото обучение, което преминахме, беше как да говорим по телефона и по какъв начин да ги убеждаваме да купуват частите. Не сме имали обучение нито за ембаргови страни, нито за части с двойна употреба. Но и ние не знаехме, че трябва да имаме такава информация. Това беше част от безхаберието, което ръководителите ни проявяваха”, спомня си Желяз Андреев.

Големият обем от работа и непрекъснатият натиск за продажби го принуждават да се огледа за нов работодател, още повече че броят на служителите в софийския офис на американската компания се топи от месец на месец. От 130 души в началото малко преди Желяз Андреев да напусне - през април 2016, във фирмата остават едва 30 души.

“Напуснах компанията и отидох в друга, която беше много по-професионална. На новото място ми беше забранено въобще да работя със системата през първия месец, докато не премина целия набор от обучения и не се запозная с начина, по който действа организацията. Задълженията ми се припокриваха с тези в AW Тronics, но ако клиент от страна, която е обект на международни санкции, поиска оферта за някаква част, софтуерът не позволяваше да се изпрати оферта”, обяснява Андреев.

Шест месеца по-късно обаче в САЩ започва дело срещу AW Tronics за нарушаване на ембаргото над Сирия и вече напусналият Желяз и още четирима негови колеги се оказват обвиняеми по него. “Разбрахме за цялата история в началото на 2017, когато в сайта на Министерството на правосъдието на САЩ беше обявено, че аз и още четирима българи сме обвинени в нарушаване на американското ембарго срещу Сирия. Причината – че сме продавали части на Сирийските авиолинии. Веднага се допитахме до адвокати и в следващите няколко месеца нищо не се случи, което ни успокои, тъй като обвиненията датираха от октомври 2016. Според адвокатите за изминалото време е трябвало да бъдем официално известени от българските власти и след като не сме, това е добър знак. Още повече че през октомври 2017 г. ние разбрахме от същия сайт, че нашите бивши работодатели са се признали за виновни”, спомня си още Андреев.

Но когато се прибира за великденските празници в родния си Добрич, младежът е привикан в полицията по обвинение, че е участвал в ПТП,след което е задържан заради искане от страна от САЩ за екстрадирането му във връзка със случая.

Желяз Андреев

Юридически постановки

Случилото се на Желяз Андреев и четиримата му колеги към момента е по-скоро изключение от правилото, но макар и прецедент, то показва, че познаването на трудовото законодателство, а и не само - е задължително, особено когато става дума за продажби на стоки и услуги зад граница.

Потърсихме специалиста по трудово право Георги Гочев, който да ни разясни от гледна точка на закона случилото се на Желяз Андреев. По думите на юриста, щом работодателят по трудовия договор е български търговец, макар и представител на чуждестранно юридическо лице, задълженията между страните се основават на българското законодателство или Кодекса на труда (КТ). Според предвиденото в чл. 124 от КТ служителят е длъжен да изпълнява уговорената работа и да спазва трудовата дисциплина, а работодателят - да осигури условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

“Задълженията на работника са свързани с качественото и добросъвестно изпълнение на работата, за която страните са се договорили. Неизпълнението на възложените задачи води до дисциплинарна отговорност на служителя, но Кодексът на труда го задължава да изпълнява само законните нареждания на работодателя си”, разяснява казуса адвокат Георги Гочев.

Според юриста случаят с Желяз Андреев е заплетен, тъй като определянето на законосъобразността на дадена заповед на работодателя е трудно и служителите невинаги могат да се ориентират и да преценят дали да откажат да я изпълнят. Още по-сложно е, когато изпълнението на цялата трудова функция, а не само на отделна заповед, съставлява административно нарушение или престъпление по законодателството на друга държава, с която нашата страна има договор за екстрадиция (споразумението на нашата страна със САЩ е от 2008 г. - бел. ред.). В този случай работникът или служителят е поставен в условия да отговаря за нещо, за което дори не е подозирал, че е незаконно.

“Тук обаче фокусът попада и върху задълженията на работодателя - българско юридическо лице, представител на чуждестранно такова. Освен да заплаща трудово възнаграждение на работника, той е длъжен да предостави информация във връзка с работата и да запознае работника с неговата трудова функция чрез връчването на длъжностна характеристика. По-нататък е длъжен да го информира за всички въпроси, които са от значение за изпълнението на работата. Отказът да се предостави тази информация е съществено нарушение на задълженията на работодателя и създава риск за работника или служителя. В този смисъл отговорност следва да понесе преди всичко работодателят като възложител на тази работа, за която той е наясно или подозира, че може и да осъществява състав на престъпление”, категоричен е адвокат Гочев.

Експертът дава и няколко съвета относно правата на служителите при подписване на трудови договори. “Преди всичко следва да се запознаете каква по вид и обем работа ще изпълнявате, какво ще е работното ви време, мястото на работа, трудовото възнаграждение, както и с различни въпроси, свързани с работодателя.

За да бъде сключен трудовият договор, е необходимо служителят и работодателят да постигнат съгласие, полагайки подписите си върху него. Работодателят не може да влияе върху волята на служителя и да го задължава да сключи договор. Последният може да откаже

трудовия договор или да поиска възможност да се консултира с юрист”, обяснява Георги Гочев и добавя, че служителите, независимо от сектора, в който работят, трябва да знаят, че когато им се възлага работа, която е в разрез с трудовите им характеристики или законодателството, те могат да откажат да я изпълняват и това ще бъде законосъобразен отказ.

адв. Георги Гочев

Пропуски в законодателството

Дотук добре. Но въпросът е, че правото е специализирана материя и че дори един юрист по трудовоправни отношения не е експерт и по търговско или международно право. Как обикновеният офис труженик да владее всеобхватното българско и международно законодателство, за да не си навлечете последици и да се окаже съучастник на тежко международно престъпление? Считаме, че в това направление контролът от страна на държавата трябва да е по-силен, така че България да не се използва като евтина дестинация за заобикаляне на търговски забрани.

“При съмнения от страна на служителя, че работата, която му се възлага, може да представлява административно нарушение или престъпление, той трябва веднага да се консултира с юрист”, категоричен е още адвокат Гочев.

Самият Желяз Андреев също е убеден, че всяко съмнение, което се появи, трябва да бъде сведено до знанието както на юрист, така и прекия ръководител. Той обаче признава, че по времето, когато работел за AW Тronics, не е имал ни най-малка представа, че трудовите му задължения може да представляват нарушение на закона, при това – американския.

“За всяко нещо, за което имате подозрение, че не е според изискванията на законите, трябва да искате потвърждение за действие от своите ръководители, и то по писмен път, за да имате доказателства, ако опасенията ви се потвърдят”, съветва той.

Иначе, въпреки че вследствие на този случай името му е вкарано в забранителните списъци на САЩ и няма право повече да работи в сферата на авиацията, а Google акаунтът му е затворен без каквито и да било обяснения, Желяз Андреев не смята, че проблемът се корени в модела на аутсорсинг индустрията, а в личните мотиви на работодателите.

“Аутсорсинг индустрията е една от движещите сили в нашата икономика. Голяма част от моите приятели работят в сектора и всички са доволни, така че моето мнение също е изцяло положително. Въпросът е дали компанията ще играе по правилата и ще се грижи за служителите си, или ще се опитва да заобиколи определени забрани и ще търси евтина работна ръка, която впоследствие може да си позволи да загуби. Според мен обаче повечето компании в България са от първия вид”, категоричен е Желяз Андреев.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов