Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини ИТ в отбраната
бр. 7, 2018

Как да се подобрят сигурността на въздушното пространство

от , 24 юли 2018 0 682 прочитания,

Капитан инж. Велислава Пенева

Въздушният транспорт играе основна роля за постигането на икономическо и социално развитие. Десетки милиони полети се извършват всяка година около земното кълбо, за да превозят милиарди хора от една точка до друга. Авиокомпаниите по цял свят се стремят да удовлетворяват изискванията на населението и бизнеса, но с нарастването на въздушния трафик се увеличава значението на инструментите за безопасно и ефективно ползване на въздушното пространство, за което спомага развитието на радарните системи.

Цели и инструменти на ICAO за поддържане и подобряване на авиационната безопасност
Безопасността и високото ниво на капацитет и ефективност при използването на въздушното пространство са основни цели на Международната организация за гражданска авиация ( International Civila Aviation Organization или ICAO), която работи в тясна връзка с всички заинтересовани страни. За да се гарантира изпълнението им, се разработват стратегии на световно ниво като част от Глобалния план за авиационна безопасност (Global Aviation Safety Plan, GASP) и Глобалния план за въздушна навигация (Global Air Navigation Plan, GANP). Развиват се и се поддържат стандарти, препоръки и процедури, приложими за гражданските авиационни дейности, които са включени в Анекс 16 и Процедурите по аеронавигационно обслужване 4. Те са подкрепени с повече от 50 ръководства, осигуряващи реда на тяхното изпълнение.

За да се подобри безопасността във въздуха, се извършват редица мероприятия, сред които проследяване и наблюдение на аеронавигационите структури. ICAO ръководи осъществяването на стандартите, препоръките и процедурите чрез програмата за универсален одит и надзор на безопасността. Организацията е разработила и подходящи инструменти за събиране и анализ на голямо количество авиационни данни, което позволява да се идентифицират съществуващите потенциални опасности.

Как да се подобрят сигурността на въздушното пространство

Осъществяването на целите на аеронавигационните програми и тези за безопасност предвиждат ефективен отговор при нарушения на авиационната система, след природни бедствия, конфликти или други причини.
Всички елементи, свързани с утвърждаване и инсталиране на радиосистемите се публикуват от Международния съюз по телекомуникация ITU. С развитието на технологиите и икономиката те се променят на всеки две до три години според изискванията за безопасност и ефективност при използването на въздушното пространство на ICAO или ICAO policies (Doc 9718). Освен за телекомуникациите ICAO въвежда стандарти и препоръчителни практики за подходящо оборудване на средствата за въздушна навигация и системите за радарно покритие. Държавите, сключили договори, определят необходимостта от специфични инсталации в съответствие с описаните условия при съответните препоръки и стандарти. Съветът на ICAO периодично публикува препоръки при необходимост от специфична инсталация, оформя обобщено становище и дава насоки на държавите, обвързани с договор за взаимодействие. Обикновено те се базират на препоръките при Регионалните срещи за въздушна навигация (Doc 8144 — Directives to Regional Air Navigation Meetings and Rules of Procedure for their Conduct).

Глобален план за въздушна навигация
Глобалният план за въздушна навигация (GANP) е всеобхватна мрежа, която включва ключови принципи за гражданската авиация за подпомагане на регионите, подобластите и държавите, определени от ICAO с цел подготвяне на регионалните и държавните планове за въздушна навигация и изискванията към радарните системи. Целта на GANP е да увеличи капацитета и да подобри ефективността на глобалната система за гражданска авиация, и същевременно да се подобри или поне да се поддържа безопасността. Също така GANP включва стратегии, засягащи другите стратегически цели на ICAO.
Най-новото издание на GANP 2016-2030 задължава отделните държави да изготвят национални или регионални програми и предоставя по-голяма възможност за развитие на инвестициите. Изисква се активна съвместна работа между държавите чрез регионалните групи за планиране и изпълнение. Целта е да се координират инициативите в рамките на приложимите регионални планове за въздушна навигация. За да се случат предвидените оперативни подобрения, на държавите и регионите се осигуряват необходимите инструменти за разработване на подробен бизнес анализ. Разработена е и визия за развитието на глобалната система за управление на въздушното движение и потенциалните изисквания на индустрията за по-добро приложение на продуктите й.

Глобалният план за авиационна безопасност

GASP се придържа към подхода и философията на Глобалния план за въздушна навигация (GANP), описан детайлно в документ на ICAO. Двата документа представят координацията и съвместната работа при международни, регионални и национални инициативи, целящи синхронизирана, безопасна и ефективна глобална система за гражданска авиация, както и общи изисквания към радарните системи на отделните държави.
През 2013 е публикувано издание "GASP 2014-2016", включващо целите, които трябва да постигнат държавите за осигуряване на ефективна система за надзор на безопасността, държавна програма (State safety programme, SSP) и развитие и поддържане на бъдещите авиационни системи за безопасност.
Действащият глобален план за авиационна безопасност (GASP 2017-2019) е въведен през 2016. Той включва обновена глобална пътна карта, разработена да поддържа интегриран подход за безопасност на въздухоплаването. Разработването й цели да подпомагане изпълнението на GASP, като ICAO основава група от компетентни органи и експерти. Те разглеждат най-ефективните методи и средства за действие при стандартни и особени ситуации.
Като допълнение към целите на GASP ICAO класифицира категории ситуации от изпълнението на полет, при които има високо ниво на риск от инциденти, описани на фиг. 1.

Как да се подобрят сигурността на въздушното пространство

Фигура 1. Категории с високо ниво на риск от инциденти в световен мащаб (2010-2015 г.)

За подобряване на безопасността на въздухоплаването в Глобалния план за авиационна безопасност GASP 2017-2019 ICAO поставя цели, които институциите трябва да постигнат. Необходимо е Регионалните групи по авиационна безопасност RASG и организациите за надзор на безопасността да синхронизират и координират дейностите за решаване на проблемите, включително свързани с използването на Пътната карта за безопасност, от отделни държави или група държави.
На фиг. 2 са описани целите на GASP и сроковете за осъществяване им. Те определят необходимите стъпки за държавите, за да установят ефективна система за надзор преди осъществяването на програмите си за безопасност на въздухоплаването. Очакванията са, че всички страни ще продължават да развиват стандартите и препоръките, постигайки целите и приоритетите, изложени в GASP.
Краткосрочните цели, поставени в GASP 2014-2016 със срок до 2017, са постигнати на 60%, като е осигурен необходимият минимум за системите за надзор на безопасността и се работи по държавните програми. Поставен е и минимум за ефективно изпълнение на поне 60% от осем критични елемента.
Тези категории са определени въз основа на подробен анализ на данните от инцидентите, първоначално за периода 2006-2011. След този период регионалните групи по авиационна безопасност (Regional aviation safety groups, RASG) установяват, че приоритетите са актуални за GASP 2017-2019.
ICAO определя като високо рисково движението на въздухоплавателните средства по полосата. Тук спадат случаи на неправилен контакт с полосата, удар на птица, удар със земята, сблъскване с препятствие, излизане от полосата и други. За избягване на подобни инциденти организацията предявява специални изисквания към летищата и техните радарни системи.
Другите две основни категории, които ICAO определя като високо рискови, са загуба на контрол по време на полет (LOC-I) и контролираният полет над терена (CFIT). Тези инциденти са малко за година, но по своята същност са трагични и представляват голяма част от общия брой катастрофи с жертви.

В средносрочен план целта е до 2022 да се осъществи държавната програма по безопасност (SSP). В допълнение регионалните групи по авиационна безопасност продължават изграждането на програми за управление на надзора, безопасността и радарното покритие. На регионално ниво се координира и SSP между отделните държави.
Дългосрочните цели на GASP призовават държавите да изградят практики за безопасно управление в рамките на SSP. Така ще се разработят нови системи за радарен надзор, включително за предсказване на рискови ситуации. Анализите на безопасността би следвало да са част от бъдещите авиационни радарни системи и да се използват за моделиране на рискови ситуации преди въвеждането на операционните промени.

Основни етапи на Картата по безопасност
Глобалната пътна карта за безопасност на въздухоплаването, която е план за изпълнение на целите на GASP, разрешава на авиационната общност да се фокусира върху приоритетите за глобалната безопасност. Тя осигурява комплексни инициативи за безопасност, приоритети при вземане на решение в определени ситуации и съответните периоди за всяко разрешение в рамките на GASP. Картата по безопасност се състои от три отделни етапа, съответстващи на целите на GASP. Първият предвижда ефективен надзор, вторият -  изпълнение на SSP, а третият - управление на предвидимия риск.

Капитан инж. Велислава Пенева

Мероприятията към първия етап са насочени към създаване на базова система за надзор на безопасността. Изпълнението на критичните елементи на държавната система за намаляване на риска от инциденти е под 60%. Ефективният надзор обхваща два подетапа, като първият предвижда създаване на мрежа, а другият - изпълнението на системата за надзор на безопасността. Препоръчва цялостното завършване на първия етап преди започването на втория, но някои от стъпките по него може да са започнати по-рано.
Инициативите по безопасност на втория етап са насочени към държави, при които липсва или е в процес на изпълнение SSP. При тях изпълнението на критичните елементи е на 60% и се преминава към въвеждане на SSP на базата на осемте критични елемента. А при третия етап инициативите по безопасност са насочени към държави, ефективно приложили SSP.
Описаните по-горе мероприятия осигуряват процеса по планиране и не би трябвало да се разглеждат като отделни дейности. В много случаи инициативите по безопасност са взаимосвързани и се поддържат помежду си. Защитата на данните е изключително важна за разработката, развитието и прогреса на обмяната на информация по безопасността.
С всички тези дейности ICAO цели осъществяването на практически изпълними рамки за подобряване на безопасността, капацитета и ефективността във всички сектори на въздушната транспортна система. Подходът показва, че постигането на сигурен и ефективен въздушен трафик е сред основните световни социални и икономически приоритети. Пред гражданското въздухоплаване стои и друго предизвикателство - усъвършенстването на радарното покритие и радарните системи като цяло.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов