Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини ИТ в отбраната
бр. 7, 2018

Автоматизираните системи съкращават времето за планиране и командване

от , 24 юли 2018 0 1175 прочитания,

полковник д-р Димитър Митев

Отчитайки променящия се характер на съвременните военни операции, както и постиженията на науката и новите технологии, а също и в контекста на проектите за модернизация, една от най-важните задачи е качественото и ефективно управление на Сухопътните войски. Сред актуалните направления е разработването на нови принципи, подходи и методи за командване на родовете войски от състава на Сухопътните войски с помощта на технологиите.
Автоматизирането на системата за управление има за задача да съкрати времето за планиране и командване. Необходимо е да се опрости трудоемката работа по събиране, обработка, съхранение, анализ и обмен на информация. Така ще се съкрати времето за изпълнение на бойните задачи и вземането на решения.

Автоматизираните системи съкращават времето за планиране и командване

Архитектура на ЕАСКУС

Единната автоматизирана информационна система за командване и управление на Сухопътни войски (ЕАСКУС) може да се разглежда като комплекс от подсистеми, който обединява всички инструменти, необходими на командира за ефективно управление на войските във всички фази на операцията и за осигуряване на осведоменост за ситуацията. ЕАСКУС би следвало да се изгражда като архитектура, ориентирана към модела на НАТО за оперативната съвместимост на системите за споделяне (Joint Consultation, Command and Control Information Exchange Data Model или JC3IEDM) на Multilateral Interoperability Programme (MIP), STANAG 5524 „NATO Interoperability Standards and Profiles, STANAG 5527 Friendly Force Tracking Systems (FFTS) Interoperability, STANAG 2245 Field Artillery and Fire Support Data Interoperability” и др.
При проектиране на системата е необходимо да се определят принципите за изграждането й, изискванията към нейната структура, функции и мястото на подсистемите, вертикалната и хоризонтална свързаност, протоколите за обмен на информация и изискванията към интерфейсите.

Основни предназначения

По своята функционалност подсистеми на ЕАСКУС могат да бъдат: за разузнаване и радиоелектронна борба (РЕБ), ПВО, управление огъня на артилерията, инженерно осигуряване, ЯХБЗ, управление на КИС, логистика и личен състав.
Подсистемата за разузнаване и РЕБ би следвало да локализира и идентифицира цели през деня, нощта, при ясни и неблагоприятни климатични условия; да подава на артилерията координати на цели в зоната за разузнаване; да предава и получава информация от други разузнавателни средства; да се интегрира в Intelligence, Surveillance, Target Acquisition, and Reconnaissance (ISTAR) и в по-широка Joint Intelligence, Surveillance and Reconnaissance (JISR) система. Освен това тя трябва да притежава функционалности да води разузнаване при всякакъв тип релеф на местността; да поддържа база данни за разузнати обекти; да изобразява разузнавателната информация в общата картина на бойното пространство.

Подсистемата за управление огъня на артилерията е необходимо да извършва приоритизиране на целите, получени от различни сензори, и анализ на атаките, използвайки данни за обстановката. Също така да осигурява пълна гъвкавост при управление на огъня срещу предварително планирани и чувствителни към времето цели [2].

Задължителни условия

Основните изисквания към нея са да събира, обработва, изобразява и предава информация, отнасяща се до огневата поддръжка в зоната на бойните действия; да осигури набор от функции, подпомагащи операторите при идентифициране и разпределение на целите; да предлага реализуемо разпределяне на целите по артилерийски единици и разпределяне на боеприпасите (взимайки предвид параметри като: тип на артилерийското средство, тип на целта, степен на защитеност на целта, включените управленски характеристики и др.). Освен това подсистемата за управление огъня трябва да осигурява решаването на всички видове задачи в тази насока: топогеодезична подготовка, тактически разчети, разузнаване и определяне координатите на целите, отчитане на балистичните условия на стрелбата и влиянието на метеорологичните условия. Тя трябва да позволява избор на местата за разполагане на артилерийското разузнаване.
А подсистемата за управление на средствата за ПВО трябва да приема и изобразяване на дисплей текущата информация за въздушната обстановка (от собствената или съседна радиолокационна станция за ПВО), за местоположение на старшия команден пункт и съседни подразделения за ПВО, отговорни сектори за стрелба, коридори за прелитане на собствената авиация; за местоположението на командния пункт, на подчинените огневи единици и отговорните сектори за стрелба. Системата трябва да взема автоматично решение за степента на въздушна заплаха и възможността за оптимална зенитна защита, като предлага варианти за въздействие по въздушната цел, отчитайки възможността и готовността на огневите единици. Тя трябва да предава информация и поставя задачи на подчинените огневи единици и да контролира изправността, готовността и момента за използването им. Системата за управление на ПВО трябва да обозначава автоматично заповяданите за обстрел въздушни цели, да позволява анализ, обобщаване на информацията от подчинените и предаването им на старшия пункт за командване и отчет на резултатите от изпълнението на огневите задачи. Системата трябва да предлага визуално изобразяване на съобщенията (команди и разпореждания), да работи в автоматичен, полуавтоматичен и ръчен режим, да управлява разнородни огневи единици (зенитно-ракети, зенитно-артилерийски и със смесен състав).

полк. д-р Димитър Митев

Изискванията към подсистемата за управление на инженерните формирования предвиждат да осигурява набор от функции, предназначени за подпомагане на оператора при управление на инженерното осигуряване, като се създават планове за премахване и разрушаване на заграждения, построяване на съоръжения и фортификационни дейности. Системата да направлява оператора при разработването, предлагайки му избор на ресурси и цели в съответствие с избрания план. Тя трябва да дава оценката на възможностите на инженерните формирования чрез средство за извършване на справки, да поддържа база данни, да осигурява обработка и визуализиране на информацията за инженерната обстановка, да генерира регулярни и ситуационни доклади в подходящ формат (доклади, таблици, карти, временни диаграми на текущото състояние и др.) по йерархията и през инстанция. Освен това е необходимо подсистемата за управление на инженерните формирования да позволява позициониране, автоматичен обмен на формализовани съобщения и кратки съобщения, обмен на файлове и електронна поща, предоставяне на обща оперативна картина, обмен на графични изображения на карта, обмен на данни в реално време.

Необходимости, покривани от ЯХБО

Изисква се подсистемата за ядрена, химическа и биологическа защита да е автоматизирана и с йерархично устройство; да поддържа база данни за ядрена, химическа и биологическа обстановка (ЯХБО). В основата й да са сензори за откриване и оценяване на широк спектър от ядрени, химически и биологични заплахи. Необходимо е системата да осигурява прогнозиране на ядрената, химическата и биологическата обстановка и ранно предупреждение за заплахи, включително чрез гарантиран информационен обмен със съюзници и коалиционни партньори, както и оповестяване на личния състав. Не на последно място, тя трябва да осигурява експресен анализ, обработка и визуализиране на информацията за ЯХБО, да генерира регулярни и ситуационни доклади в подходящ формат (доклади, таблици, карти, временни диаграми на текущото състояние и др.) по йерархията и през инстанция. Подсистема за ядрена, химическа и биологическа защита се очаква да осигурява висока надеждност и минимална вероятност за фалшива тревога, като позволява позициониране, автоматичен обмен на формализовани съобщения и кратки съобщения, обмен на файлове и електронна поща, предоставяне на обща оперативна картина, обмен на графични изображения на карта, обмен на данни в реално време.
Елементи на информационната система за управление на човешките ресурси са личен състав, заплати, управление на квалификацията, социални аспекти на личния състав, набиране на личен състав, атестиране на личен състав и командировки.
Трябва да се отбележи, че внедряването на ЕАСКУС в процеса на управление ще повиши в голяма степен нивото на бойния потенциал и ще създаде реална предпоставка за функциониране на същата в условията на активно информационно противодействие от страна на противостоящите сили.
В заключение може да се каже, че оптимизирането на дейностите по управление на силите и средствата трябва да се разглежда като приоритетно направление за развитие на Сухопътните войски. Това е свързано с комплексна автоматизация на процесите по управление на подчинените щабове, родове и специални войски.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов