Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии и концепции
бр. 7, 2018

Заплаха и сигурност – двете страни на една технология

от , 24 юли 2018 0 912 прочитания,

Иван Гайдаров

Все по-често по време на правителствени посещения, политически форуми и масови мероприятия от всякакъв характер редом с обичайните указания правоохранителните служби акцентират и върху забраната за използване на дронове в определен периметър. Едновременно с това безпилотните летателни средства вече фигурират и в предупредителните табели на много частни обекти, свързани с критичната инфраструктура и бизнеса. Тази тенденция е поредното доказателство, че технологията, доскоро определяна като изцяло военна, вече необратимо е с двойна употреба, превръщайки се едновременно в източник на заплаха и сигурност в обществената или корпоративнатасфера.

„Първите приложения на дроновете в действителност са били само в сферата на военната индустрия заради високата цена на съставните им части, непосилна за масовия потребител. С поевтиняването им обаче започна естествен процес на развитие и приемане и в други сфери. Това стимулира много изобретатели да се устремят към създаването на летящи платформи, които служат на обществото”, обяснява Антон Пулийски, юрист с над 10-годишен опит в сферата на иновациите и киберсигурността, управляващ проекта Drone ARENA, чиято основна цел е да спомогне за плавното интегриране на дроновете в технологичен и правен аспект. 



В същото време обаче заедно с положителния ефект, който оказва технологията, идват и редица предизвикателства.
„Мултироторните системи промениха сферата на сигурността във всичките ѝ измерения, като тя премина от хоризонтално във вертикално състояние. Ако до момента преди тяхното масово разпространение беше достатъчно да се огради един периметър, в момента въздушното пространство се превърне в ничия територия. Въпреки че е законово регламентирано, се оказа, че почти никой нямаше нужната готовност да се защити отгоре“, коментира от своя страна Михаил Витанов, експерт по обезпечаване на критична инфраструктура и риск анализ на процеси и тенденции в структурни сектори, специализирал във високорискови проекти.

И наистина първите дронове в частния сектор достигат цени от 20 000 долара. С времето обаче интересът към тях логично води до появата на множество по-евтини вариации, което пък рязко разширява и полето за употребата им. „Дроновете, които са конструирани така, че да бъдат лесни за транспортиране и разгъване и не изискват усъвършенствани пилотски умения, вече са много добър помощник на правоохранителните органи, службите за защита на населението, частните оператори в сферата на сигурността, телекомуникационните оператори, селското стопанство и т.н.“, обръща внимание Михаил Витанов.
 

Сигурност

Антон Пулийски определя дроновете като „универсалния войник на технологиите“, като изхожда от факта, че те, от една страна, обединяват множество иновативни решения, а от друга – стимулират развитието на технологиите, като спомагат за въвеждането им в практиката.Многообразието на възможните им приложения обаче е не по-малко доказателство, че наистина могат да бъдат определени така. 

Доскоро например обичайният начин за изследване на язовирни стени, високи комини, мостове и големи съоръжения е свързан с изключително скъпа логистика, заради което се прави рядко. „Сега това се прави много по-често. Възможността подобни обекти да бъдат изследвани с дронове дава големи предимства, тъй като те обикновено имат отношение към националната сигурност и инцидетите могат да доведат до сериозни щети. От друга страна, тази технология позволява заснетият материал да бъде разгледан от по-добри специалисти, защото е голяма рядкост да се намерят такива, които едновременно разбират и от материята, и от алпинизъм“, акцентира Михаил Витанов.

Друга сфера, в която “летящите роботи“ подпомагат сигурността, е охраната на големи производствени бази и петролни рафинерии. Освен чисто като инструменти за наблюдение дроновете в подобни предприятия могат да бъдат използвани и за дистанционно активиране на различни политики за сигурност, без операторът да се излага на пряка опасност. „Ако се подаде аларма за изтичане на опасни течности, обгазяване или пожар, системата за евакуация например се задейства след потвърждение от човек. Но дори да използва някакво превозно средство, това отнема време. Дронът може да бъде активиран за 40 секунди и просто да му се зададе място на GPS картата. Той отива по предварително зададена логика, обхожда, заснема и връща реална информация, без нито един човек да рискува здравето и живота си”, дава пример експертът по обезпечаване на критична инфраструктура и високорискови проекти и добавя, че, тъй като безпилотните летателни апарати се захранват от батерии, техните двигатели нямат нужда от кислород, за да функционират, което ги прави подходящи за употреба при промишлени аварии или радиоактивно замърсяване.

Не на последно място, дроновете често са използвани от полицията за контрол при масови безредици и издирване на предмети или лица втълпата. „Това е изключително важно в условията на терористични заплахи, тъй като заснета от периферните камери раница например може впоследствие да бъде открита в голяма тълпа само с помощта на дрон“, обяснява Михаил Витанов.
„Разпознаването на предварително дефинирани предмети и форми е много интересно приложение и се очаква в скоро време да бъдат предложени оптимизирани решения, които ще имат за цел да обезпечат различни процеси в сферата на сигурността и опазването на обществения ред. С демонстрационна цел ние разработихме малък бюджетен дрон, който имаше възможността посредством допълнителна софтуерна обработка да разпознава лица и до 80 предварително заложени предмета. Оказа се, че за по-малко от 2500 долара и 30 часа човекотруд може да се сътвори цялостна система, която да даде много задоволителни резултати”, разкрива от своя страна Антон Пулийски.
 

Заплаха

Като всяка бързо развиваща се технология обаче поради липса на регулаторни механизми или недобросъвестност дроновете често се превръщат в предизвикателство за обществената безопасност и корпоративните интереси.
„В началото се виждаха само хубавите аспекти на тази технология, но в един момент се появи и първият проблем – аматьорите. Случаите, в които дронове нахлуват в пространството около различни туристически забележителности, зачестиха. Започнаха да се случват и инциденти, които заплашват здравето и живота на хората. Затова и Въздухоплавателната агенция на САЩ забрани каквито и да е летящи управляеми обекти да се приближават до туристическите забележителности. Да не говорим, че преди месеци в Сиатъл имаше случай на директно нападение срещу жена с дрон. Вследствие на това беше издадена и първата присъда срещу цивилен оператор на дрон в историята – 500 долара и 30 дни затвор“, разказва Михаил Витанов.

Проблеми се появяват и при различни зрелищни бедствия, тъй като често медиите в желанието си да заснемат уникални кадри с помощта на дронове пречат на въздушната техника на службите за защита на населението да се включи в справянето с тях.
Опасността, която носи със себе си тази технология, далеч не се ограничава с обществената безопасност. Напротив – тя често засяга и различни индустрии. 

Летищата са първите структури, които усещат новите предизвикателства и масово започват да използват антидрон системи. Доколко сериозен е проблемът в тази сфера показва и инициативата на един от най-големите самолетни производители – „Боинг“ – да инвестира в създаването на вградени антидрон решения в своите модели. По-късно подобна стратегия за предотвратяване на инциденти с безпилотни летателни апарати предприемат дори големи увеселителни паркове като „Дисниленд“. 

Използването на дронове за индустриален шпионаж също се превръща в сериозен проблем за редица индустрии. Примерите за това са много, но два от тях са достатъчно показателни.
„Масовото разпространение на дроновете доведе и до заплаха за интелектуалната собственост.

Автомобилните компании например произвеждат модел, тестват го на дадена писта, която иначе е сериозно охранявана отвсякъде, но се появява дрон, заснема новия модел и заминава. Това е реален случай, също както и този, при който са правени опити да бъде заснета снимачната площадка на „Междузвездни войни“, разказва още Михаил Витанов.

Наркоразпространителите също не пропускат да забележат възхода на технологията. Мексиканските картели например започват да използват дронове за прехвърляне на по-малки пратки, тъй като, дори да бъде заловена, няма как да бъде открит собственикът. „Няма как да се разбере кой управлява машината, тъй като дронът прелита веднъж през трасето, запомня GPS координати и след това се пуска по тях. Тези трасета могат да се променят постоянно, а загубите, които търпят трафикантите, са нищожни“, обяснява още експертът.
 

В отговор на предизвикателствата

Разбира се, при множеството възможности, които дава дрон технологията в ръцете на злонамерените играчи, не липсват и варианти за противодействие, като най-често използваните са разделени на две основни групи – физически и чрез заглушаване. 
„Физическите решения обикновено се използват от жандармерийските поделения по света. Първото от тях са т.нар. кечъри – голям, мощен дрон, който разгъва мрежа по подобие на рибарската. Този инструмент се изпозлва основно при масови мероприятия, където има множество хора и струпване на техника. При втория физически вариант се използват автоматични системи, които изстрелват мрежи с тежести по ръба. Това са стари решения, които просто в момента са пригодени за дронове“, разкрива Михаил Витанов.

Подходите, включващи заглушаване, също са два – пасивен и активен. Пасивното заглушаване обхваща голяма територия, два или три километра. То наподобява електронно поле – дронът стига до полето и се връща обратно. Именно подобни решения се използват на летища, рафинерии и увеселителни паркове, тъй като там обикновено има различни изпарения, които при контакт с външните проводници на машината могат да доведат до сериозни инциденти. 

Активното заглушаване пък се извършва чрез насочен импулс на специализирани пушки, които гарантират точно попадение в рамките на 400-500 метра. Подобни инструменти се използват по време на охранителни мероприятия, когато не трябва да се допусне дронът да стигне до охранявания човек, а всички други решения са се провалили. „В миналото имаше и други варианти, защото можеше с импулс да се прекъсне сигналът на процесора и той да се саморестартира. В този момент се прекъсва сигналът към перките и дронът пада или се включва авариен режим. Но самите производители под предлог, че по този начин гарантират сигурността на машината, започнаха да екранират управлението, процесора, да интегрират повече от един GPS модул“, обяснява още Витанов.


Каквито и да са технологичните инструменти за защита обаче, истинското решение на проблемите, които дроновете могат да предизвикат, е свързано с въвеждането на ясни правила за използването им, които обаче трябва да са съобразени със спецификите на технологията. Затова и двамата експерти – Антон Пулийски и Михаил Витанов – са категорични, че изготвянето на подходяща законова рамка, което в европейски мащаб предстои да се случи съвсем скоро, е от изключително значение, за да можем да се възползваме повече отвъзможностите, които разкриват безпилотните летателни апарати, особено при все по-задълбочаващата се интеграция между тях и други иновативни технологии като изкуствения интелект. 

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов