Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Актуални проекти
бр. 7, 2018

Сензори и AI в помощ на холандската полиция - но на каква цена

от , 24 юли 2018 0 1138 прочитания,

Мария Динкова

Холандската полиция отдавна си сътрудничи с технологичните компании, за да повиши своята ефективност и да гарантира по-голяма сигурност на гражданите. В момента основните проекти, по които тя работи, са свързани с намаляване насилието по улиците чрез вграждането на интелигентни сензори и разрешаване на стари случаи с използването на изкуствен интелект. Да, звучи наистина фантастично – сбиванията могат да бъдат предотвратени за секунди, а виновниците за минали престъпления няма да останат безнаказани. Дали обаче усещането за по-добра защита няма да означава загуба или – по-лошо – доброволно отказване от неприкосновеността на личното пространство? Докъде ще стигне навлизането на новите технологии и можем ли да поставим граница?
Холандия е само един пример колко ефективно и как точно ще се прилагат подобни иновации. Нейният успешен опит може след няколко години да се наложи като стандарт за повечето европейски държави. А това, на което днес ставаме свидетели, е само първата крачка по пътя към сътрудничеството между органите на реда и технологиите.



Интелигентни сензори в борбата срещу уличното насилие
Холандската полиция и няколко технологични компании стартират проект City Pulse, който включва поставянето на мрежа от сензори с цел намаляване насилието на обществени места. Пилотната фаза на проекта ще се реализира на една от най-популярните улици и център на нощния живот в град Айндховен – "Стратумсейнд".
Разбира се, улицата не е избрана случайно. На нея са разположени 55 бара и 10 ресторанта, като обикновено през почивните дни посетителите достигат 20 хил. души. Това обаче е и причината тя да бъде огнище на насилие. Всяка година на "Стратумсейнд" се случват 800 инцидента, средно по два всяка вечер – или с други думи, 90% от всички инциденти, свързани с нощния живот в целия град, са именно там.

На практика с този експеримент градските власти и технологични компании като Atos, Sorama и Axis ще превърнат улицата в жива лаборатория. Сензорите ще измерват нивата на шума и дори ще засичат емоциите в тона на преминаващите. Събраната информация ще се обработва в реално време и при повишени показатели органите на реда ще бъдат незабавно уведомени за вероятна ескалация на напрежението. Полицейските служители ще получават съобщения на своя смартфон къде точно трябва да отидат и да предотвратят инцидент.

Основното предимство на една подобна мрежа от сензори е възможността за намаляване времето за реакция на полицията, а дори в близко бъдеще ще може да се говори и за предотвратяване на престъпленията. Леон Вервер, директор на Холандския институт за технологии, безопасност и сигурност (DITSS - Dutch Institute for Technology, Safety & Security), разказва как подобно решение ще се използва за локализиране на агресивното поведение.

В четири часа сутринта приближава група младежи към една от камерите. На екрана се вижда как един от тях хваща другия, а „звукова топлинна карта“ започва да свети. Тя сигнализира „намерен звук“ и показва къде точно се случва инцидентът. Секунди по-късно започва сбиване. Ако системата работи, във всеки момент дежурните полицаи зад ъгъла ще пристигнат и ще разтърват младежите.

Но това не се случва – поне засега, тъй като те нямат достъп до новата технология и не са чули, нито видели побоя. Те ще се намесят едва след като някой от минаващите ги уведоми. Целият инцидент отнема минута и половина. С тази технология обаче времето за реакция може да се намали до пет секунди, категоричен е Вервер.
Ключът всъщност се крие във функцията за прогностичните анализи. „Ние експериментираме с данните, за да можем да предвидим как кварталите ще се развият, така че да успяваме да откриваме и да се справяне с ранните сигнали за престъпна дейност“, уточнява експертът. Потенциалът на прогностичните анализи е огромен и неговият обхват не се ограничава само до нощния живот. 

Други холандски градове използват същата технология за намаляване на кражбите и откриване на нелегална дейност. Един от проектите е така нареченият квартал без кражби. Идеята при него е, че ако гражданите споделят информация и поставят в домовете си нужните сензори, полицията ще може да прекъсне инцидента, преди той да се е случил. Сензорите всъщност ще могат да идентифицират звука, създаван от инструментите и другите методи за кражба. Ако тази технология за звуково разпознаване бъде калибрирана по различен начин,  тя ще може също да се използва за намиране на подземни ферми за канабис и нелегални имигранти. „Технологията е много обещаваща за откриване на престъпна дейност“, изтъква Вервер. 

Разрешаване на стари случаи с AI
Холандците обаче не спират дотук в опитите си да увеличат възможностите на своите полицейски служители. Друг голям проект включва използването на софтуер с изкуствен интелект с цел разрешаване на стари случаи. Той се реализира във връзка с дигитализирането на повече от 1500 доклада и 30 млн. страници материали от архива с неразрешени престъпления. (Холандската полиция определя като стари случаи всички такива след 1988, които изискват присъда лишаване от свобода за повече от 12 години и не са разрешени в продължение на три години).

След като файловете бъдат качени в дигитален формат, алгоритъм с машинно обучение ще започне да сканира записите и ще установи къде има най-надеждни доказателства, намалявайки времето за обработка на информацията от седмици до един-единствен ден. След това всички тези случаи се подреждат спрямо вероятността да бъдат приключени, като алгоритъмът ще подчертае възможните ДНК доказателства. Това дава на полицията ясна представа към кой случай да се насочат и къде да използва ограничените си ресурси.

„Ние обучаваме машината да извършва криминалистичен анализ. Целта е изкуственият интелект да може да чете старите документи, които в момента дигитализираме, и да решава кои от тях съдържат обещаващи доказателства, които могат да доведат до разрешаването на случаите“, разказва Йерон Хамер, един от архитектите на системата.
Органите на реда възлагат големи надежди на използването на изкуствения интелект. Те очакват в бъдеще системата да може да се справя и с други задачи – например да вижда връзките между различни случаи, както и да се прилага при настоящи такива.

Идва ли 1984 
Подобни технологии за извършване на прогнози влияят върху неприкосновеността на личния живот. Именно и затова много често не всички одобряват използването им на обществени места. На практика минувачите по улица „Стратумсейнд“ никога не са се съгласявали да бъдат наблюдавани и да се откажат от своето лично пространство. И все пак се разполагат сензори, купени от правителството, полицията и големите компании, които събират данни ежечасно. Идеята зад този проект може и да е благородна, но технологиите се развиват прекалено бързо в обществените места, а законът изостава, подчертават специалистите. 

„Знам, че има много хора, които са против това, което ние правим – и те имат право. Аз също не бих искал да съм наблюдаван през цялото време. Но за нас има голяма разлика между данните, от които се нуждаем за операциите, и онези, които не ни трябват. Ние не подслушваме хората, не ги записваме какво казват. Ние филтрираме целия информационен спектър за данните, които са ни необходими“, коментира Вервер. Той уверява, че органите на реда не използват, нито пазят някакви лични данни.
В случая с проекта City Pulse сензорите измерват емоциите в гласа и нивата на звука. Полицаите на терен получават само маркер на картата къде точно се случва инцидентът. Вервер напомня, че те винаги се опитват да поддържат подходящ баланс между използването на тези инструменти и тяхното влияние върху личното пространство на преминаващите. Дали да се предпочтат определени инструменти всъщност зависи от предполагаемите нива на насилие.

В сравнение с проекта City Pulse използването на изкуствен интелект за разрешаването на стари престъпления не изглежда така противоречиво. Въпреки това не може да се пропусне фактът, че възможностите на AI в бъдеще значително ще се увеличат и най-вероятно той ще се прилага при всички видове разследвания, подпомагайки значително работата на полицията. Тук обаче възниква въпросът доколко използваните алгоритми ще бъдат обективни и доколко направените от тях заключения ще се приемат за абсолютна истина. Дали няма след няколко десетилетия да живеем в свят, където на съдебната скамейка срещу човека ще седи съдия робот? 

В крайна сметка основната цел на тези технологии е да се намалят проявите на насилие и да се подобри ефективността на полицейската работа. На каква цена идва всичко това обаче? Няма кражби, няма побоища, няма убийства – има обаче непрекъснато наблюдение; споделяне на информация; сензори, засичащи емоциите. Къде обаче остава свободата? Дори зад стените на нашите жилище ще бъдем следени и оценявани дали се чувстваме „правилно“, дали не сме склонни да създаваме проблеми и да пречим на нормалното функциониране на обществото. А какво ще се случи с онези, които не пасват на стандарта? Тук не говорим за престъпници, нито за нелегална дейност. А за хипотетична вероятност при емоционален изблик да извършим нещо съвсем малко нередно. Никой не ни познава, никой няма да се опита и да го направи – ние ще бъдем сбор от данни, нули и единици, поредните изчисления в дългата таблица с анализи. 

Не става дума за това, че подобни устройства не са ефективни, полезни и не трябва да се прилагат. Става дума за това, че е нужно да се постави граница, да се затвърдят правилата и да не се позволява те да се използват масово и своеволно. Защото обикновено никога не е далеч моментът, в който пожелателната технология се превръща в задължителна, а след това в името на сигурността... съвсем естествено се нарушава и неприкосновеността на личния живот.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов