Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Актуални проекти
бр. 7, 2018

Проект на НАТО отваря врати за българската компания „Бианор“

от , 24 юли 2018 0 967 прочитания,

Технологиите вече са неразделна част от военната индустрия, а големите бюджети, които основните международни играчи отделят за отбрана и разузнаване, им позволяват да инвестират в разработката на решения от последно поколение. И макар подобен подход да звучи малко далечно за нашата реалност, членството на България в НАТО позволява на ИТ компаниите ни да се включват в световните отбранителни проекти. Такъв е примерът на „Бианор“, които са част от международен консорциум, ангажиран със създаването на системата за наблюдение и обработка на информация в почти реално време [near-real time] –  Съюзно земно наблюдение [Alliance Ground Surveillance (AGS)].

„Това е един от най-големите проекти на НАТО през последните години в областта на софтуера, в който има не само американско участие, но и доста солидно европейско. Важно е да се спомене, че целта на проекта не е нападателна, а само разузнавателна. Програмата предвижда безпилотни самолети да събират предимно мирновременна разузнавателна информация и да извършват наблюдение на потенциални заплахи в държавите, граничещи с Русия и Близкия изток“, разказва Георги Талев, главен технически директор в „Бианор“.

Стартирането на програмата AGS е свързано с необходимостта в Европа НАТО да има съвременна система за наблюдение. Проектът не е само европейски, тъй като 42% от бюджета му се осигуряват от САЩ. Според Талев системата взима най-доброто от двата свята: пет безпилотни невъоръжени самолета на американската компания Northrop Group – Block 40 Global Hawk – и инфраструктура и софтуер, разработени от европейски специалисти от 14 държави, включително България. Другите страни по проекта са Чехия, Дания, Естония, Германия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Норвегия, Полша, Румъния, Словакия и Словения. След завършването на програмата центърът за управление на системата ще се намира на остров Сицилия.


Георги Талев, главен технически директор на


AGS преди и след „Бианор“

„Всъщност проектът започва много преди „Бианор“ и „ТехноЛогика“ (другата българска компания, избрана за програмата) да влязат в него, и ще продължи много след като нашата работа под една или друга форма е приключила“, отбелязва Талев. Настоящата конфигурация на системата е одобрена през ноември 2007 г. от НАТО, меморандумът за програмата е подписан през юни 2009 г., а през май 2012 г. е подписан договорът с главния изпълнител [Prime Contractor] Northrop Grumman. Подизпълнители на първо ниво са EADS (Германия) и Selex ES (Италия), а фирмите от останалите страни участнички са подизпълнители на второ ниво, като българските фирми са в частта от проекта, за който отговаря Selex ES. Всички участващи страни имат представител в борда на NAGSMA (NATO Alliance Ground Surveillance Management Agency), като за България той е на ниво заместник-министър.

Както вече беше споменато, държавите, участващи в проектирането, разработването и доставката на системата, правят пропорционални вноски в нейния бюджет, който е на стойност около 1.5 млрд евро. Срещу тази инвестиция те получават правото да предоставят списък от компании, които имат потенциала, възможностите, знанията, уменията и необходимите формални изисквания да изпълняват подобни проекти. На практика това означава, че около 70% от вложените средства се връщат в съответната страна под формата на плащания за свършена работа по програмата. България например ще получи един транспортируем наземен модул [TGGS – Transportable General Ground Station], с който ще може да се използва събраната в системата информация.

У нас предложението за ИТ компаниите се изготвя от Министерството на икономиката, като  през 2006 г. Selex ES избира „Бианор“ и „ТехноЛогика“. Договорите с тях са подписани през 2013 г., а участието им ще продължи до края на 2018, когато се предвижда системата да започне да се използва оперативно. „AGS е с планиран срок на действие 20 години, за който са планирани 2.2 млрд. евро за поддръжка, персонал от над 600 души, военен и цивилен, както и за обслужване на самолетите. Когато възникне нужда от развитие, тъй като в 20-годишния период тази система ще претърпява промени, отново ще има работа за компании от различен калибър и от различна сфера – софтуер, хардуер, поддръжка и т.н.“, уточнява главният технологичен директор.


Българското участие

За българското и румънското участие отговаря италианската компания Leonardo (бившият холдинг Finmeccanica, част от който е Selex ES), който е единият от двата основни подизпълнителя на Northrop Grumman в AGS. „Конкретно „Бианор“ има принос към частта на проекта, която реализира система за обработка на статични и видеоизображения с голяма резолюция от радарите, монтирани на безпилотните самолети“, уточнява Талев. Задачата на компанията е да приема, обработва и архивира в реално време тези обемни и сложни по структура изображения, така че те да бъдат предоставени на оператор в обобщен вид и той да може да вземе съответните решения. Това определено не е никак лесно, тъй като наземният софтуер и хардуер трябва да са проектирани така, че да приемат информация от няколко дрона и от други системи едновременно с голяма резолюция и с размер на изображението няколко гигабайта.

Една от особеностите при подобни международни проекти са многобройните изисквания. „Самата обработка на изображения се извършва по технически стандарти STANAG (STANdardization AGreement) на НАТО и по-конкретно STANAG 7023 и STANAG 4609. В тях детайлно се описва какво представлява едно радарно изображение или видеоизображение, как трябва да бъде обработено, каква информация трябва да съдържа, какви данни трябва да предоставя на оператора. Значителна част от работата на екипа е да се запознае в детайли със стандартите, които са големи документи с приложения към тях и много връзки към други стандарти – т.е. получаваше се една огромна мрежа от техническа информация, която трябваше да бъде разбрана доста добре“, коментира Талев.


Георги Талев, главен технически директор на


Той признава, че всеобхватните изисквания и стандарти, от една страна, са улеснявали работата на специалистите, тъй като в тях много ясно е описано какви са очакванията към компанията изпълнител и „човек се освобождава от необходимостта да разсъждава допълнително по някои технически въпроси“. От друга страна обаче, те представляват и значително затруднение заради спецификата на стила, както и заради невъзможността да се комуникира пряко със създателите на документите, за да се задават уточняващи въпроси.

Запознаването и разбирането на стандартите не са единствената подготвителна дейност, с която са се сблъскали „Бианор“. Подобни проекти са изключително тежки и по отношение на документооборота. „Количествата документация, която компанията трябваше да прочете и напише, заема около половината от цялата работа по този проект. Също така пътят на всеки един документ е изключително дълъг – като се започне от „Бианор“, мине се през нашите италиански контрагенти и се стигне до американския главен изпълнител и NAGSMA и след това отговорите тръгват по обратен път“, обяснява експертът. Значително съдействие за тези формални въпроси компанията получава от Министерството на отбраната и в момента продължава да разчита на доброто взаимодействие с държавната администрация.

Друго важно изискване към изпълнението на проекта засяга защитаването на системата от злонамерен достъп, като се има предвид, че системата е затворена, т.е. не е публично достъпна. С други думи, заплахите, които се разглеждат при такива проекти, са от съвсем различен тип. Освен това при безжичната комуникация между наземните станции и самолетите се използват силни криптографски алгоритми, гарантиращи, че информацията не може да бъде прихваната и идентифицирана лесно. В допълнение хората, които работят със системата, са не само обучени, но и проверени военни и цивилни със специален достъп.

Етапи на проекта

Според стандартите на Алианса проекти от типа на AGS се разработват по така наречената методология Waterfall (последователо) и формално преминават през следните етапи:
    • Integrated Baseline Review (IBR),
    • Software Requirement Review (SRR),
    • Architectural Design (Preliminary Design Review - PDR),
    • Detailed Design (Critical Design Review - CDR),
    • Code and Test Complete (Test Readiness Review - TRR),
    • Integration of the software modules in a software system
    • System level testing and Formal Qualification Test (FQT)
Това означава, че всички изисквания се идентифицират в началото на програмата. Именно и затова първата фаза от участието на „Бианор“ е включвала детайлното разписване на изискванията към бъдещата софтуерно-хардуерна система. Вторият етап е свързан с техническото изпълнение на проекта. „Системата е реализирана с голямо количество софтуер с отворен код. Много компоненти са базирани на операционната система Linux, голяма част от системата използва езика Java, но и много други, когато изискванията към софтуерния модул го налагат. Има голяма част компоненти като допълнителни модули, които всяка компания разработва самостоятелно“, посочва Талев.
     Integrated Baseline Review (IBR),
    Software Requirement Review (SRR),
    Architectural Design (Preliminary Design Review - PDR),
    Detailed Design (Critical Design Review - CDR),
    Code and Test Complete (Test Readiness Review - TRR),
    Integration of the software modules in a software system
    System level testing and Formal Qualification Test (FQT)
„Бианор“ работи 4 години по тази програма, от които 2.5 г. са заети от писане и тестване на код.
    Следващият етап, който също е доста дълъг и предполага голяма прецизност, е свързан с тестването на създаденото решение. Всяка компания, участваща в програмата, изгражда свой модул, като накрая всички модули трябва да се свържат в реалната среда. При тестването обаче всяка организация трябва да симулира модулите на партньорите, за да докаже работоспособността на собствената част, без на практика да разполага с готови продукти. „Тези софтуери, които симулират липсващите части, също трябваше да бъдат тествани и документирани. Така се получава една верига – тестване на софтуер с помощта на друг софтуер, който също трябва да бъде тестван. От тази гледна точка се появява отново едно сериозно увеличаване на изискванията и за документацията на тези тестови модули“, допълва Талев. Всъщност в техническо отношение това е била и голяма част от работата. Последната фаза е внедряването на готовото решение. В момента „Бианор“ поддържа системата и този етап ще продължи до следващата година, когато тя ще достигне оперативна готовност.
    „Бианор“ работи 4 години по тази програма, от които 2.5 г. са заети от писане и тестване на софтуер.

Натрупването на опит минава през предизвикателствата

„Особеностите и предизвикателствата се застъпват при тази програма, тъй като тя доста се различава в сравнение с повечето проекти, които технологичните фирми изпълняват“, споделя Талев. Една от основните трудности е свързана с факта, че необходимата информация не може да се намери в Google и „на практика няма кого да попиташ“. Екипът е трябвало да разчита само на своите собствени компетенции, знания и опит, за да намери решение на даден проблем, тъй като поради спецификата на сферата подобна информация не се публикува никъде.

„На нашия пазар друго предизвикателство е сформирането на екип. В различните етапи неговият състав варираше – в основата си средно около 5-6 души. Например в момента във фазата на поддръжка екипът е по-малък, тъй като обемът работа е ограничен. Но и тук участваха 15 държави и всяка компания си поема своята част от системата и работата се разпределя. С един доста спретнат екип успяхме да покрием всички очаквания и на практика в тази последна фаза по поддръжката досега нямаме върнати забележки към нашата работа“, пояснява Талев.

На последно място, макар не и по важност, сътрудничеството с голям международен екип не е за подценяване. Въпреки опита на „Бианор“ с предимно американски проекти адаптирането към работата, културните различия, напасването на терминологията, са се оказали сериозни предизвикателства. „Меките умения [soft skills] са изключително ценни за тези проекти. Важно е да намериш правилния начин да общуваш с огромни екипи от много държави, където английският език обикновено не е на едно и също ниво. От друга страна, необходимите технически компетенции са разнообразни, тъй като проектите в отбранителната индустрия са от най-различно естествено. Трябва да се гледа как натрупан опит на една компания може да се реализира в подобни програми“, изтъква Талев.

Участието в AGS отваря врати

 Участието на „Бианор“ ще продължи до оперативното стартиране на AGS. При възникване на допълнителна работа обаче вероятно фирмите, които вече са били част от създаването на системата, ще бъдат предпочетени като доставчици. Талев обаче е категоричен, че всичко научено е изключително полезно и абсолютно приложимо във всякакви проекти, в които става въпрос за работа с държавна администрация. Компанията планира да използва натрупания опит и в Европейската програма за разработки в областта на отбраната EDIDP (European defence industrial development programme). Разбира се, участие и в нови проекти на НАТО също не е изключено. Такава възможност дава предстоящото разработване  на системата Alliance Future Surveillance and Control (AFSC), която ще замени системата AWACS (Airborne Warning And Control System) за радиоелектронно разузнаване.

„Една от най-големите ползи за участието на България, конкретно на „Бианор“ и „ТехноЛогика“, е възможността да бъдем поканени в бъдещи подобни проекти. В повечето случаи компанията не може да отиде и сама да предложи услугите си в тази сфера, работи се на принципа на поканата – не само по проекти на НАТО, но и по Европейската програма EDIDP“, уверява Талев. По тази линия "Бианор" има одобрено от българската администрация предложение за проект Remote Video and Still Images Processing, стъпващ на натрупания от AGS опит. Той съветва компаниите, които тепърва искат да тръгнат по стъпките на „Бианор“, да бъдат готови да изпълняват много формални изисквания, и то не само на хартия. Обикновено се извършват проверки на работната среда, на начина на съхраняване на информацията, достъпа до системата и други.

„Трябва да са изключително търпеливи, защото нещата стават бавно. По този проект, за да стигне до фаза на стартиране, се работи три години. Това са тежки машини, трудно тръгват, но тръгнат ли, трудно спират. Всеки, който иска да се включи в подобни програми, трябва да прояви огромно търпение, защото често нещата не се случват като стандартните проекти с други малки организации. Също така е важно фирмите да бъдат готови да преосмислят начина си на общуване с партньори и клиенти. Особено когато говорим за военна структура и проекти в тази област, начинът на комуникация там предполага съобразяване с йерархията“, заключва Талев.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов