Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Редакционна
бр. 7, 2018

Етиката и военните роботи

от , 31 юли 2018 0 702 прочитания,

Виргиния Стаматова

Бомбардировачите с широк обсег оказаха значително влияние върху хода на Втората световна война, тъй като позволиха на пилотите на съюзническите войски с по-малък риск за собствения си живот да нанасят значителни щети и човешки жертви на противниковата страна. По същия начин и днес роботите, изкуственият интелект и интеграцията между хора и машини могат да променят военната стратегия и външната политика.

По прогнозни данни през 2018 световното производство на роботи за военни цели ще достигне бюджет от 7.5 млрд. долара. Както много проблеми, породени от широкото навлизане на технологиите в нашия свят, прекъсването на връзката между човека и ужаса от действията му по време на война ще създаде съвсем нови предизвикателства. Представете си, че военните пилоти, които управляват дронове в конфликтни райони, не напускат военните бази в своята страна. Намирайки се  далеч от бойното поле, те могат да бомбардират дадена цел, а след половин час да седнат безопасно у дома със своите семейства.  

На пръв поглед изтеглянето на войниците от фронта ще намали посттравматичния им стрес и човешките жертви. Освен това страните с достъп до подобни технологии (САЩ, Китай, Русия) ще станат по-толерантни към участието на правителствата си във въоръжени конфликти. Какво се случва обаче, когато две ядрени военни сили участват в пряка битка с роботи? Как може да бъде спечелен подобен конфликт? И кога е оправдано започването на война между живи, дишащи човешки същества? За добро или лошо отговорите на тези и други въпроси ще научим през първата половина на XXI век. Добре е обаче отсега да поставим началото на международни стандарти, преди да е станало твърде късно.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов