Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Анализи
бр. 8, 2018

CAD/CAM като основа на дигиталната трансформация

Въпреки автоматизацията на производствените процеси от 2004 досега броят на служителите на “Кодкий Технолоджис” е нараснал цели пет пъти

от , 22 август 2018 0 572 прочитания,

Иван Гайдаров

Като част от глобалната икономика България не прави изключение от общата тенденция и пътят към Индустрия 4.0, който задължително минава през процес на дигитална трансформация, сякаш се очертава като една от най-добрите възможности за развитие на българския производствен отрасъл. За съжаление у нас примерите за предприятия с ясен ориентир към Индустрия 4.0 не са много, което обаче не значи, че такива липсват. Едни от тях са двата завода за производство на заключващи системи и обков на врати – “Сонико” и “Кодкий Технолоджис” - които решават редица производствени проблеми с въвеждането на CAD/CAM технологии и по-специално на платформата SOLIDWORKS. 

“Нашата организация е съвкупност от няколко компании, сред които “Сонико” и “Кодкий Технолоджис”. Двата завода са напълно различни като локация и бизнес и въпреки че крайният продукт е насочен в една област, всеки от тях има собствено управление, собствени развойни отдели и т.н. “Сонико” е ситуиран в Пловдив и произвежда заключващи системи за алуминиева и дървена дограма, т.нар. масови заключващи системи. “Кодкий Технолоджис”, който се намира в Стара Загора, пък произвежда високо сигурни заключващи системи, конструирани на база на платформа, разработена в средата на 90-те години на миналия век в Швейцария, която ние придобихме и доразвихме в последните 15 години”, обяснява структурата на своята организация Крум Нанев, собственик и управител на двете компании.



Развитие и предизвикателства 

Докато компанията “Сонико” е създадена в средата на 90-те години като продължение на вече съществуващата ключарска дейност на групата, “Кодкий Технолоджис” стартира своята дейност около 10 години по-късно – през 2004 г., след като е закупена част от структурата на бившия Завод за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора. 

“Това беше огромна, прекрасно уредена структура, която в миналото е разполагала с много специалисти във всички посоки. Машинният парк, който наследихме със закупуването на предприятието, разчиташе на познанията на хората и всичко опираше до техните възможности да програмират уредите така, че накрая те да изработват перфектни детайли”, спомня си Крум Нанев. 

Голяма част от наличните специалисти обаче по това време са в пенсионна възраст, вследствие на което едни приключват с трудовия си стаж, а други се насочват към нови предизвикателства и напускат екипа на “Кодкий Технолоджис”. 

“Тогава осъзнахме, че придобиването на нисък клас машини ще ни накара да инвестираме в развитието на специалисти с тесен профил, от които впоследствие ще бъдем абсолютно зависими. Затова през 2010 решихме да заложим на технологична модернизация и по няколко европейски проекта успяхме да закупим високопрофилно оборудване, което с помощта на постпроцесори да може да приема данни от CAM системите, захранвани от платформата SOLIDWORKS”, разказва още управителят на компанията. 

По този начин човешката роля в производствената база е сведена до абсолютно оперативно ниво – работниците трябва само да поставят детайла на място, да вземат координатната нула и да оставят машината да свърши задачите. Това води до намаляване на времето за обработка на детайлите и до намаляване на броя на служителите, нужни за управление на машините, като в момента на практика един специалист може да обслужва четири-пет машини. 

“Тъй като страдахме от липса на специалисти с квалификация да командват висок клас машини, наложихме система на работа, при която, след като проектираме в SOLIDWORKS, трансформираме данните в CAМ файл, който се инсталира в подпроцесора на машината, играеща ролята на изпълнителен механизъм на софтуерната среда. Oт конструкторите пристига модел, който минава от 3D пространството в SOLIDAGE, след което влиза в машината. В общи линии основната ни идея беше хората да бъдат оператори, а не настройчици или специалисти с изключително висока квалификация. По друг начин казано, искахме скъпоструващите и липсващи специалисти да бъдат елиминирани от уравнението, като автоматизираме максимално производството”, обяснява още Крум Нанев. 

Водени от този си стремеж, през годините "Кодкий Технолоджис" закупуват и редица CAM продукти, които да управляват различните машини, нужни в производството. Самият машинен парк също е подменен изцяло, като основната концепция е набавянето на “машини, които могат да бъдат управлявани от машини”.


 

Човешкият фактор

Наличието на целия този новопридобит софтуер и новото оборудване логично създава нуждата от специалисти с подходящ набор от знания и умения за работа с тях. 

“В това отношение голямата ни инвестиция беше в развитието на програмисти, които са запознати със съответните софтуерни продукти, и такива, които чрез повишена креативност успяват да направят възможно най-доброто за звеното, в което се намират”, обяснява Крум Нанев. 

Резултатите от тази дигитализация на производството на “Кодкий Технолоджис” не закъсняват и с времето компанията излиза от българския пазар и малко по малко се налага в съседни държави, например Македония. И докато това развитие надали изненадва някого, промените, свързани с работната ръка, определено биха накарали противниците на автоматизацията да се замислят – когато заводът е закупен през 2004, в него работят 20 души, към днешна дата те са над 100. 

“Тънкостта е в квалификацията. Ако продължавахме да работим с една обикновена фреза, на която може да седне само един човек, производствените обеми щяха да са далеч по-малки. Той ще направи всичко – центровка, изпълнение на дадения му чертеж и т.н. Въпреки това обаче той си остава един човек с една машина. В същия момент новите ни машини могат спокойно да се управляват по две от един оператор, и то жена, което не е честа практика в металообработването”, обяснява привидно странния факт управителят на "Кодкий Технолоджис".

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов