Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Актуални проекти
бр. 8, 2018

Наши роботи обслужват индустрии на шест континента

“Милара интернешънъл” създава манипулатори за полупроводниковата индустрия по целия свят

от , 22 август 2018 0 1246 прочитания,

Иван Гайдаров

Автоматизацията на различни индустриални процеси е една от технологичните сфери, която търпи най-голямо развитие в последните години, и с оглед на моментните тенденции това надали ще се промени скоро. Докато потребителският сегмент на концепцията Интернет на нещата все още е в началната си фаза на развитие, индустриалното ѝ измерение вече има зад гърба си няколко десетилетия. Именно поради тази причина световни гиганти като Siemens и BOSH инвестират огромни ресурси в разработката на нови решения в сферата на индустриалната роботика, а компании, които доскоро бяха известни с разработките си в съвсем различни области, като Mitsubishi, Epson и Kawasaki, също обърнаха поглед в тази посока. 

Сегментът обаче не е запазен само за най-големите глобални играчи, тъй като дава широка рамка за развитие и за по-малки организации, а световният пазар на индустриални роботи към момента изглежда достатъчно голям, за да осигури място за всяка една компания, която е наясно с неговите технологични специфики и изисквания. Една от тези компании е българската “Милара интернешънъл”, която по думите на изпълнителния директор Радослав Макавеев “има клиенти на всички континенти без Антарктида”. 

“Милара интернешънъл” е компания, която работи в сферата на дизайна и производството на системи за автоматизация в полупроводниковата индустрия – производство на чипове и електроника. Като цяло създаваме роботи, които трябва да работят в изключително чиста среда. Нашите системи се използват преимуществено в много напреднали технологично производства”, обяснява Макавеев. 



Роботи за биотехнологичната сфера и полупроводниковата индустрия

Последният робот на “Милара интернешънъл” е с висока производителност, основно изискване в изработката на чипове и в сферата на биотехнологиите. 

“Роботите изследват проби за ракови заболявания, като не е желателно това да се прави от хора. За целта се използват миниатюрни съдове с биологични разтвори, наподобяващи пчелна пита, с различна субстанция във всяко свое отделение”, разказва и Свилен Стоянов, директор проекти и поддръжка в “Милара интернешънъл”.

Разработките, насочени към полупроводниковата индустрия, включват аналогични машини, като общото между двата сегмента е условието за точност и чистота. 

“Тук водещият критерий е чистотата, защото, за да се получат качествени полупроводници с добри характеристики, не трябва да има замърсяване. Затова няма как хора да работят с тези чипове. Всичко е автоматизирано, а човешката намеса се ограничава до един оператор, който наблюдава процеса, а същинската работа се върши от машини”, обръща внимание Стоянов. 

Управлението им се извършва чрез компютър и софтуер, който изпраща команди, а роботът връща отговори. В зависимост от тях компютърът решава какви действия да предприеме. След команда системата изпраща последващи запитвания на няколко милисекунди, отчитайки изпълнението. Ако роботът отговори, че командата е изпълнена успешно, компютърът изпраща следваща команда. 

Конструиране – проблеми и предизвикателства 

В практиката на българската компания процесите по създаването на различните роботи зависят от спецификата на заданието на клиентите.

“Стандартната последователност, когато започнем работа с даден клиент, е той да опише точно процесът, за който иска индустриалния робот. След това нашите експерти и компанията поръчител уточняват условията, в които ще работи машината. По този начин избягваме разминаванията, като спазваме конкретните стандарти и изисквания на индустрията”, разяснява Свилен Стоянов. 

Следващата фаза е проектът да мине през всички заинтересовани отдели. Процесът завършва с дефинирано задание, което включва конкретната спецификация на нужната автоматизация. 

Чак тогава идва ред на същинската част – инженерният отдел въвежда вече уточнените спецификации в CAD платформата SOLIDWORKS и започва изработката на машината. 

“Софтуерът ни е особено нужен, тъй като основните предизвикателства при създаването на един робот са свързани както с нуждата от изключителна чистота, така и с много голяма точност. Говорим за точност до 25 микрона при поставянето на даден обект, като това се извършва на висока скорост. Времето за операциите не се мери в секунди, а в милисекунди. При дизайна на такъв робот е изключително важно да се подберат правилните компоненти, а изборът и внедряването им понякога се превръщат в огромен проблем - лесно може да се окаже, че компонент с нужната точност е твърде голям, за да влезе в конструкцията”, пояснява Стоянов. И затова дизайнът на един нов робот, който изцяло минава през SOLIDWORKS, отнема между три месеца и година и половина.

Иначе благодарение на наличните производствени машини и софтуерните CAD решения българската компания разчита на външни доставчици за едва 30% от електронните компоненти – контролери, сервомотори и т.н. 

“Останалите компоненти се произвеждат от нашата компания. Практически имаме условията всичко, на което преди това сме направили дизайн в SOLIDWORKS. Имаме всички нужни машини за производството алуминиеви и стоманени части или от какъвто и да било друг метал”, категоричен е изпълнителният директор Радослав Макавеев. 

Компанията не остава безразлична и към развитието на машинното обучение и изкуствения интелект. 

“Имаме роботи, обслужващи машини с над 120 гнезда, в които роботът трябва да бръкне и да вземе точно определен обект. Физическото обучение на най-конвенционалните модели, когато роботът трябва да вземе едно нещо и да го премести от точка А до точка Б, става така: операторът отива и на ръка показва коя е точка А и коя точка Б. Ние обаче разработихме технология, която позволява роботът, снабден с камери и сензори, да огледа машината, да прецени къде има обекти, които предварително са маркирани с определени символи, да ги регистрира и да запише сам координатите им. След това започва да изпълнява командите, без да трябва да му се обяснява допълнително. Реално вече сме елиминирали човешката намеса дори в процеса на обучение”, разкрива и директорът проекти и поддръжка Свилен Стоянов. 

Бъдеще и перспективи

И според двамата не само в България, но и в глобален мащаб проблемите с липсата на квалифицирана работна ръка могат да бъдат решени в кратки срокове единствено чрез автоматизация. Това отваря много нови възможности за навлизането на роботиката в индустрии, в които досега се е смятала за екзотика.

“Селското стопанство е един от тези сектори. Вече има роботи, които използват сензори и камери, за да регистрират дали един плод е узрял. Имат и роботизирани крайници, за да събират узрелите плодове. В железопътния транспорт пък се използват специални машини, които обхождат трасетата и ги обследват, преди да мине композиция, за да е сигурно, че жп линията е в добро състояние, особено след бури и други природни бедствия. Екип от робот и дрон правят инспекция на линията и ако открият проблем, дронът се издига, стига до обекта и го премахва”, посочва още Стоянов.

Така или иначе роботизацията и автоматизацията на индустриите ще продължи, което постоянно ще води до нови промени в цялостната производствена среда. Но едва ли ще дойде момент, когато хората няма да имат работа. “Автоматизацията е възможна единствено при често повтаряеми процеси. Там, където е нужна кретивност, винаги ще има нужда от хора”, категорични са експертите от „Милара“. 


КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов