“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини јрхитектурно и строително проектиране
бр. 8, 2018

»скате ли умен град Ц помислете отново

ƒигитализаци€та н€ма магически да направи градовете на бъдещето по-достъпни или еластични, така че да поберат всички

от , 22 август 2018 0 668 прочитани€,

¬иргини€ —таматова

"”мни€т град", или смарт сити, често употреб€вано пон€тие без определен смисъл, се е превърнал в политически етикет в речника на техничарите и западните леви (у нас по ирони€ десни) урбанисти. Ќо да се определиш като умен е про€ва на високомерие и нихилизъм, а посланието, което се изпраща, е, че останалите са глупави. 

«ащитниците на концепци€та за „умни€ град“ определ€т Ћондон като такъв. ƒа видим защо. —помн€м си много €сно английската столица преди 10 години, но вид€ното наскоро ме шокира не в положителен смисъл. √радът е пораснал с цели 3 милиона души и се е превърнал в огромен зв€р, а животът в него може да бъде определен накратко като „ирационален хаос“. Ћисиците пред „“ауър“ вече са спомен. ¬ 8-милионни€ град, който се „пука по шевовете“, не може да се чу€т песни на птици като в —офи€ или –им. Ѕизнесът е съсредоточен в центъра на града, а хората живе€т в по-приветливите извънградски зони, където въздухът е по-чист и средата позвол€ва отглеждане на деца или домашни любимци. “ова обаче ги кара да пътуват всеки ден средно по час, час и половина към и от работа. ѕридвижването става с метро, рейс или градската железница, тъй като паркирането в центъра е 25 паунда/час, което е доста дори за работещите в —итито. 

Ћондон срещу –им

¬ Ћондон се провеждат едни от най-попул€рните конференции за умни градове. Ќо развитието на британската столица опровергава традиционната реклама на „умните“ неща и технологии, които според основното схващане вод€т до намал€ване бро€ на чиновниците, персонала и т.н. и така пест€т разходи. Ћондон се управл€ва от многобройна местна бюрокраци€, ко€то се гордее, че е измислила умни€ град, и даже допринас€ и за попул€рни€ градски жаргон. “ранспортът е скъп, добре организиран и максимално автоматизиран, а умните услуги на местната администраци€ са замислени да улесн€т живота на хората. ѕри 8 млн. население, половината от които пътуват с метрото, градската железница или автобусите, продажбата на билети на гишета, би довела до огромни опашки, затова пътуването става най-често с карта, ко€то се зарежда през автомат. —ъщото е положението и с плащането в супермаркетите - заради големите обороти, опасността от обири и опашките клиентът върши работата на касиера - сам си маркира стоките на автомат и плаща с карта. 

ќще ли искате ваши€т да стане умен? ƒобре. Ѕъдете готови и за езикова пром€на, защото в „смарт ситито“ винаги се говори на международен бизнес английски, без значение къде се намирате – в —ингапур, ƒубай или “алин. 

» ако автоматизаци€та в Ћондон има демократичен характер, обърната е към потребностите на жителите му, у нас иде€та за умен град все още е свързана с увеличаване на контрола, а технологиите по-скоро се използват с наказателна цел. —толични€т транспорт харчи огромни бюджети, за да лови просрочилите с н€колко минути времето за паркиране на син€ зона, но въпреки това обществените паркинги са малко. ќт новата тикетинг система на градски€ транспорт пък се очаква да помага за залав€нето на гратисчиите. Ќо ако се замислим, градски€т транспорт в —офи€ е нередовен и с доста амортизиран автомобилен парк, а пътуването в претъпканите автобуси е всичко друго, но не и удобно, т.е., преди да бъде автоматизиран още веднъж (защото към момента има автоматизаци€), добре е да се повиши качеството на услугите. ј технологи€та за наблюдение би могла да се използва и по-рационално, в полза на обществото или за превенци€ на престъпността. Ќо в Ѕългари€ н€как нередовните пътници се третират като най-големите престъпници, а извършилите тежки криминални про€ви необезпоко€вано напускат затворите или си игра€т на котка и мишка с полици€та, т.е. тук с боксова ръкавица трепем муха, но не виждаме слона в ста€та.

јко считате, че столицата на ƒобрата —тара јнгли€ е умна с празните небостъргачи, милионите електронни очи на CCTV камерите, които любопитно ви гледат от всеки ъгъл и надлежно записват с висока резолюци€ вс€ко ваше действие, със запушените канали и градски€ смог, не тр€бва да изпитвате резерви към дигитални€ урбанизъм и звездни€ прах на »лън ћъск. Ћично аз обаче избирам –им, където технически€т прогрес не е така силно навл€зъл и се ограничава до масово каране на електромобили и автомати за паркиране. ¬ъв ¬ечни€ град можете да се насладите на песните на скворците. “ам непрекъснато нещо се прави и изглежда с€каш текат безкрайни промени. ¬същност, ако се поинтересувате, ще разберете, че има има много “сбал€то“ (sbagliato, ит. - повреда, развалено - бел. ред), което се поправ€ и затова в крайна сметка средата запазва облика си. 

Ћондон и –им са стари, големи европейски столици, преживели хил€ди амбициозни реформи. “е са част от един св€т, в който половината от хората вече живе€т в града, а останалата част планира да се премести там. Ќаселението застар€ва, което означава големи социални разходи, а изградената инфраструктура – като концепци€ и технологии, тр€бва да стане по-щад€ща към околната среда. ƒнес за щастие градските пожари са р€дкост, както войните и епидемиите, но това не ни прави по-защитени, защото климатичните промени отнемат много човешки животи и причин€ват огромни материални щети. 

ћитове за умните градове

÷ифровите джаджи, част от скелета на днешните умни градове, са лъскави и крехки, а н€кои – и недостатъчно сигурни или направо вредни за здравето на човека. — т€х обаче е така забавно и всичко е безкрайно лесно и удобно. “е вече са навлезли в живота на градски€ човек и периметърът им ще се разшир€ва. ќптични влакна като гъста па€жина под улиците и пътищата ни осигур€ват интернет.  улите и умните телефони пък ни дават обща свързаност. ј ако раздробим смартфоните на съставните им части – сензори, предаватели и приемници и малки радиоапарати – получаваме »нтернет на нещата. 

ƒигиталните технологии промениха градската среда в течение на н€колко десетилети€ и днес определено не можем да си представим ежедневието без т€х. Google, Apple, Facebook, Amazon, Alibaba/AliExpress са титаните на днешната индустри€. „рез т€х хората печел€т пари, вод€т хибридни войни, затова е логично да очакваме, че ще сложат сво€ отпечатък и върху урбанизаци€та. 

ƒнес градовете на бъдещето се рекламират като интелигентни, добре проектирани, красиви, чисти, отзивчиви, зелени, устойчиви, безопасни, здравословни и достъпни. 

» това веро€тно ще се случи в различна степен, според силите на техните кметове. Ќо градовете от ново поколение н€ма да нос€т в концепци€та си високите етични ценности за свобода, братство и равенство. »нтелигентни€т мегаполис, който се заражда, ще се гради върху интернет, мобилни€ облак и различните услуги, разработени от местните управи, за да направ€т населените места по-привлекателни за капитала. 

¬секи път, когато интелигентните технологии навлизат в средата по правилни€ начин, „меката сила“ на отзивчивите и амбициозни градове ще нараства, а кметовете ще изглеждат по-успешни и избираеми. Ќо в случаите, когато протича неправилно, градската дигитализаци€ ще напомн€ грешките на предишните вълни иновации като железопътни линии, електрификаци€, автомагистрали и газопроводи.

 ”мните градове обаче н€ма да решат с магическа пръчка проблемите на урбанизаци€та и едва ли ще изглеждат като н€кой от столичните бизнес паркове – луксозни сгради клас ј и грижливо оформени зелени площи, достъпът до които е контролиран. “рансформаци€та ще се изстрада и веро€тно обликът им ще напомн€ “алин, Ћондон, Ўанхай и јмстердам. «ащо ли - дигиталната трансформаци€ в изброените столици вече е започнала. 

ѕарцелирането на интернет

—амо преди н€колко години живеехме в света на торентите и свободни€ интернет и с€каш в€търът духаше в платната на доставчиците на комуникационна инфраструктура. —амо че ‘аустови€т миг за т€х тра€ кратко; пазарната рулетка се завърт€ и заровете паднаха върху сега действащи€ бизнес модел, изграден върху интелигентните маркетингови анализи, √олемите данни и странното усещане, че информаци€та за наши€ живот н€как иска да излезе от контрола ни и да започне свое собствено битие, необезпоко€вана от вол€та ни. 

‘рагментаци€та на глобалното цифровото пространство вече е факт и е резултат на приетите в —јў в кра€ на миналата година регулации за мрежова неутралност, защитата на личните данни на европейците по лини€ на GDPR и борбата срещу фалшивите новини. “ова означава, че един потребител от ѕариж и Ќю …орк н€ма достъп до едни и същи цифрови услуги. –егионите се превръщат в унифицирани луксозни „оупън спейс“ офиси, където всеки стои на работното си м€сто и знае дали съседът до него пие кафе, или е на диета, но всички са на€сно, че високи€т говор и шумни€т см€х не са приемливи. 

“ази година редица американски градове се надпреварваха да спечел€т благоволението на Amazon, ко€то беше обещала да открие още един гол€м офис. —амо че не стана €сно, поне за тези като мен, които след€ха темата през медиите, какви операции възнамер€ваше да повери корпораци€та на втората си централа. ћоже би единственото послание от ц€лата работа е - свърши времето на отворени€ и изравн€ващ всички и всичко интернет, да се върнем към изпитаното правило локаци€, локаци€ и пак локаци€. —тара истина, още преди кризата на имотни€ пазар, 10 години назад. «атова и по-рано малко известни€т германски град ƒийнсбрук си проби м€сто на цифровата карта на света, като започна да предлага електронно гражданство на китайски бизнесмени от сферата на технологиите. 

јко тр€бва да си представим интелигентните градове – те веро€тно ще заложат на умни стратегии, за да умножат регионалните си предимства, и вместо отворени глобални и мултикултурни платформи ще станат затворени цифрови общества, основани не на законодателството, а на общи услови€, също толкова променливи и плуващи като правилата за поверителност на ‘ейсбук.  

ƒецентрализаци€ и л€в завой на местната власт

 —амо преди н€колко години, когато интернет беше широко отворен, никой не очакваше – нито урбанистите, нито нашите политици, че градското управление ще стане плоско като структура и отворено и ще премине от централизиран към децентрализиран модел. ќбаче населението, въоръжено със смартфони и широколентов достъп, снима дупките по улиците и недомислените и некачествени ремонти на градските велможи. ј те, поне у нас, н€мат рефлекса да отговор€т адекватно на критиката. “ехнологиите обаче постав€т всичко „на масата“ и прав€т по-видими нещата, както и дават повече възможности те да се коментират. 

Ќ€кои казват, че протестите на хората у нас срещу застро€ването на градинки са дело на левицата. ¬същност позици€та на гражданските активисти по сво€ характер изглежда л€ва. “е са лидери на мнение в малките общности, хора, които искат да „участват“, да посочат, да кликат или поправ€т дупките, да се възмут€т и качват снимки в социалните мрежи. »ма много такива хора с различна мотиваци€ – от свободно време до търсене на из€ва. “е са важни, но не са интересни, защото са епизодични герои. 

”мните градове в дигиталната ера на гол€мата петорка (Microdoft, Amazon, Apple, Facebook и Google) и китайското трио Baidu, Alibaba, Tencent изостав€т новинарските сайтове и публичните платформи. “е възприемат модела на маркетинговите анализи на √олемите данни. «ащо да се харчат пари за допитване до гражданите как искат да се подобри животът в градовете, след като могат да се наблюдават, при това в реално време, действи€та им и да се декодира поведението им – какво искат и какво прав€т в отговор на това, че не получават желаното. 

¬ исторически план умни€т град може да се окаже завой към средновековната разпокъсаност, гарнирана с л€ва идеологи€, преодол€ла революционни€ популизъм. ћоделът има две посоки – на капиталистически€ град-държава, управл€ван от л€во правителство, и на тоталитаризъм с пазарна икономика. јко технологиите се ползват вместо за удобство за следене и контрол, получаваме парадигмата на китайски€ интернет, структуриран да следи и профилира гражданите, нещо като описани€ от ќруел св€т на бъдещето в романа „1984“. 

”мни€т град на  итай не е Ћондон, а смесица между Baidu и ћакао. ѕроправителствената социална платформа навлезе в заспалата бивша португалска хазартна колони€, за да засили позициите на властта чрез AI лицевото разпознаване за охранителните камери на полици€та. 

 акъв ще е нови€т градски ред, при положение че лесно можем да бъдем локализирани, а личните ни данни не са безусловно защитени от хакери. » ще се изискват ли специални познани€, досто€ние на местните, за да се ориентираме като туристи в градската джунгла и да не бъдем изиграни. 

Ќапример, ако ви предстои в скоро време да пътувате за британската столица, добре е да изб€гвате »зточен Ћондон, където са съсредоточени основно мигрантите от последната вълна. –айонът се характеризира с високи нива на престъпност, а по улиците има табели, които ви предупреждават да внимавате. ¬ района има 4-звездни хотели на прилични цени, със спретнати стаи, но околността не е много при€тна. –азбира се, научавате това на м€сто. 

¬еро€тно „лошата част на града“ в бъдеще ще е пълна с алгоритми, осигур€ващи директен полет от ученическата скамейка към затвора. Ѕогатите квартали пък ще имат стъклени лимузини, които ще се промъкват през мрежа от сензори, за да осигур€т безпроблемно прибиране от офиса или бара до дома... 

¬с€ка истори€ е за пари 

јко следваме път€ на парите – основен закон за икономическите журналисти – ще видим, че невинаги умни€т град е свързан с дигитализаци€. “ой по-скоро внас€ напрежение във вече дигитализираната градска среда. „—март сити“ е новата вълна на големите пари и на постинтернет масите, ко€то дойде с Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft и помете по-старото поколение градски технологични компании като Honeywell, IBM, General Electric.

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ | ƒеклараци€ за поверителност | ѕолитика за бисквитки |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов