Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Анализи

Какво представляват търсачките?

Време е да удвоите усилията си, за да сте сигурни, че това, което Google мисли, че е вярно за вашата компания, наистина е вярно

от , 03 септември 2018 0 842 прочитания,

Този материал няма нищо общо с политиката – нито заема някакви позиции, нито дава решения. Въпреки че е инспириран от определени политически изказвания, той има за цел да донесе на читателите технологично знание. Затова продължаваме напред.

Миналата седмица, президентът на САЩ Доналд Тръмп нападна Google, заявявайки, че компанията "манипулира" резултатите от Google News Search в полза на новини и организации, които го критикуват. За целта той публикува видео в Twitter с хаштаг #StopTheBias, което към момента на написването на тази статия има над 4,36 милиона гледания. Във въпросното видео президентът Тръмп обвинява Google, че след встъпването му в длъжност са спрели определени практики, които са помагали за популярността на Барак Обама. В свое изявление пред пресата от интернет гиганта са категорични, че никога не са си поставяли за цел да популяризират нито Обама, нито Тръмп. Фактите около този инцидент насочват вниманието към горещи политически онлайн дебати, но те извеждат на преден план още един много важен въпрос:

Прочетете още: Германският регулатор заплаши Facebook заради тайното събиране на данни

Какво представлява търсачката?

Като цяло, търсачката може да бъде четири неща.

Интернет индекс

Когато Google за първи път стартира търсачката си през 1996 г., беше ясно какво е – съвкупност от интернет индекси. Интелигентната иновация на Google беше способността да класира страниците по начин, който трябваше да отразява относителната значимост на всеки резултат. Съответно, резултатите и класирането трябваше да бъдат моментна снимка на самия интернет, а не индекс на значимостта на информацията в реалния свят.

Арбитър за това кое е истина

В това отношение Google трябва да бъде в полза на обективната информация и да отклонява връзките към страници, публикуващи невярно съдържание.

Обективен източник на информация

Идеята за обективния източник е, че Google трябва да прави опит да представи позициите на всички страни, когато става дума за спорни въпроси, и всички източници на информация, без да облагодетелства идеи или позиции.

Персонализиран източник на информация

Концепцията за персонализиран източник гласи, че търсещата машина дава на всеки потребител различен набор от резултати въз основа на това, което той иска да види, независимо от това какво се случва в интернет или каквито и да било други странични фактори. Това звучи доста абстрактно, така че ще му обърнем по-специално внимание.

Как трябва да подходи Google, когато някой търси информация за това дали Земята е плоска? Отговорът на този въпрос зависи от това как компанията вижда своята търсачка. (Имайте предвид, че е много вероятно поддръжниците на идеята за плоската Земя да се свързват помежду си и да обменят мнения много по-често от тези, които вярват, че тя е сферична. Затова в интерес на аргумента ще приемем, че обективно съдържанието и активността в интернет благоприятства позицията за плоската планета.)

Ако търсачката трябва да бъде интернет индекс, то тогава резултатите от търсенето за формата на Земята трябва да подкрепят идеята за нейната плоска форма.

Ако търсещата машина трябва да бъде арбитър за това, което е вярно, резултатите от търсенето трябва да са в полза на идеята за сферичната Земя. Ако пък трябва да бъде обективен източник на информация, тогава резултатите от търсенето трябва да осигурят балансиран резултат, който да представя еднакво и двете теории. Приемем ли, че търсачката е персонализиран източник на информация, тогава резултатите трябва да бъдат в полза или на идеята за плоска Земя, или на идеята за сферична Земя, в зависимост от потребителя, който прави търсенето.

Търсенията за вашата компания, продукт, марка или дори за самите вас също продължават да са обект на същото объркване относно това, което трябва да представи като резултати търсещата машина. Но какви трябва да бъдат резултатите, когато вашите клиенти, бъдещи бизнес партньори, настоящи или бъдещи служители търсят информация за вашата организация? Това, което е "вярно", това, което е невярно, но популярно, и къде можем да прокараме границата на неутралитета между двете? Или зависи от това кой търси информацията?

В крайна сметка истината е, че Google се опитва да направи търсачката си обща платформа, която събира всичките четири идентичности в една. Към сложността на проблема трябва да добавим и факта, че резултатите от търсачката се управляват от алгоритми, които, освен че са търговски тайни, се променят постоянно.

Ако се направи проучване сред потребитрели, много вероятно е те да изберат първия модел, при който търсачката е съвкупност от интернет индекси, без да се занимава с вземането на решения какво е вярно, какво е невярно или какъв е отговорът, който потребителят иска да види. И все пак светът все повече изисква от Google да приеме модел № 2 - да бъде арбитър за това кое е вярно.

Правителствата не толерират точните индекси

Тръмп многократно твърди, че като цяло медиите са предубедени към него. Ако това е вярно, и ако Google News Search е пасивен индекс на публикуваното в медиите, би било логично Google News Search да е изцяло покрит от анти-Тръмп посланията.

Чрез обвинението към Google News Search американският президент демоснтрира очакване, че търсачката трябва да отразява какво се случва в реалния свят така, както го вижда, а не да транслира образа, който създават новинарските агенции. Другият вариант е, американският президент да иска търсачката да осигури равномерно и неутрално представяне на всички мнения и източници, въпреки че голямата част от медиите по думите му са против него. Тези две постановки показват, че официалните власти и политическите лидери принципно отхвърлят модела, при който търсачката е пасивен регистратор на интернет индекси. Един известен пример за това е идеята за "правото да бъдеш забравен", която се прилага на практика както в Европейския съюз, така и в Аржентина. Идеята е, че информацията в интернет може несправедливо да заклейми човек и гражданите имат право тя да бъде "забравена", т.е. да не попада в резултатите на търсачките.

 Да приемем например, че известен човек обяви фалит и 100 новинарски сайта и интернет блогове отразяват този факт. Двадесет години по-късно, въпреки че лицето е възстановило финансовата си кондиция, старата информация все още е достъпна и откриваема чрез търсачките, което води до неоснователна стигматизация. Една успешна петиция, свързана с правото да бъдеш забравен, може да спре откриването на определени резултати. Страниците ще продължат да съществуват, но търсещите машини няма да се свързват с тях, когато някой напише името на човека. Застъпниците на тази възможност вярват, че алгоритмите за търсене трябва да отразяват реалния свят такъв, какъвто е, или какъвто трябва да бъде, а не неговият интернет образ.

Наскоро пък Google беше въвлечена в спор относно предполагаемите ѝ планове за завръщане на китайския пазар с търсачка, пригодена специално за Китай, която цензурира интернет съдържание по същия начин, по който китайското правителство заставя местните сайтове. Това накара стотици служители на компанията да подпишат петиция срещу плановете на организацията. Google иска да се върне на китайския пазар, но местните власти няма да позволят на гражданите на страната достъп до търсеща машина, която отразява точно действителността в интернет.

Примерите са много и всички те показват, че в политическите среди и властовите центрове концепцията за търсачка, която представлява пасивен интернет индекс, няма особено много застъпници.

 Защо тази идея е мъртва

 Според Google идеята за съществуването на тяхната търсачка е да "организира световната информация и да я направи универсално достъпна и полезна". Това определение е доста мъгляво, но то акцентира върху нещо много важно - Google казва, че мисията ѝ е да организира информацията в реалния свят, а не нейния интернет образ. Това е и реалността – потребителите се интересуват от реалните факти, а не от трактовките на колективната интернет мисъл. И тук сложността се повишава, защото гледните точки в интернет все повече се манипулират от пропагандатори, ботове, фалшиви новини, тролове, теории на конспирацията и хакери. Затова и точното отразяване на цялата тази манипулирана информация в търсачките е ценно само за манипулаторите.

Едновременно с това, с всеки изминал ден все повече информация се търси през виртуални асистенти като Google Assistant, Siri, Cortana и Alexa. С други думи, виртуалните асистенти се превръщат в новите търсачки. С устройствата за добавена реалност и други високо мобилни източници на информация, търсачките като Google ще трябва все повече да стават арбитри за това кое е вярно или поне кое се предполага, че е вярно, защото световната общественост все повече ще изисква единен отговор на своите въпроси.

Ето защо старите инициативи за дигитално присъствие – SEO оптимизация, маркетинг, стратегия за социални медии и т.н. - имат нови спешни предизвикателства, на които трябва да отговорят. С всеки изминал ден търсачките съществуват все по-малко, за да бъдат интернет индекси, и все повече, за да решават в услуга на потребителите кое е вярно и кое не. Затова е време да удвоите усилията си, за да сте сигурни, че това, което Google мисли, че е вярно за вашата компания, наистина е вярно.

 

 

ЕТИКЕТИ:
търсачкиGoogle

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов