Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Стратегии и модели
бр. 10, 2018

Вървим в посока на пълна интеграция на системите за управление на бизнеса

В България сме много добри в това да си купим ERP или HRM и да го внедрим. Но все още изоставаме както в автоматизацията, така и в опитите да разнообразим работния процес

от , 31 октомври 2018 0 191 прочитания,

Интервюто взе Мария Динкова

Г-н Петков, при кои бизнес процеси системите за управление на бизнеса не са навлезли достатъчно?

В контекста на България от всички видове системи най-малко застъпена е така наречената геймификация. Става дума за всякакви заемки от компютърните игри, в които играчът има пълна прозрачност за това докъде е стигнал. Например всеки човек ще може да види дали се справя, колко пари ще заработи, дали ще получи бонус. Според редица изследвания, когато служителите в едно предприятие имат пълна яснота дали се справят, те са много по-ангажирани към самата работа и доставят много повече за компанията и за себе си. Така че много фирми в момента инвестират в това да геймифицират работния процес. Тези заемки от компютърните игри резултират във всякакви софтуери и интегрирани системи, които позволяват на служителите пълна прозрачност за тяхното представяне.

Истинската геймификация обаче е в друга посока. Тя цели не просто да се вземат някакви елементи от игрите и те да бъдат внедрени в работния процес, а самото производство да бъде под формата на игра. Това вече е много по-трудна и сложна задача. Затова и по принцип компаниите акцентират върху първата част – прозрачността, а не толкова да направят самата работа забавна. Ако погледнем всички корпорации, които внедряват някакъв софтуер, някаква система, с която да следят какви са бизнес метриките на проектите, как управляват своите служители и т.н., всичко се върти около работния процес, но рядко засяга самия работен процес. По принцип за повечето служители всеки софтуер като HRM или ERP е някаква форма на измерване, на контрол, това е нещо около работния процес. Според мен самият работен процес също може да бъде променен чрез концепции като геймификацията, които могат да го направят много по-интересен и забавен за служителите и оттук и самите те да бъдат много по-ангажирани, креативни, докато са на работа. Време е да се фокусираме върху самия работен процес.

Другото, което считам, че за България не е на достатъчно добро ниво, е автоматизацията. Тук става дума за всякакви системи за автоматизация, не само при производството на физически продукти, но и при обработката на информация и създаването на знание. И преди да започнем да говорим за изкуствен интелект, има много други процеси, които могат да бъдат автоматизирани, и за това са необходими всякакви системи като: системи за автоматизирано събиране на информация, системи за автоматизирано индексиране на данни и едва след това идва ред на всичко, което може да бъде индексирано и обработено чрез някаква обучена машина.



Мисля, че в България сме много добри в това да си купим ERP или HRM и да го внедрим. Но все още изоставаме както в автоматизацията, така и в опитите да разнообразим работния процес. Трябва да се фокусираме върху това каква е основната мисия на компанията и тя какво прави. Всъщност смея да твърдя, че е много по-лесно да се внедри една ERP система, отколкото да се автоматизира процес, в който са намесени хора. За мен това са големите тенденции, върху които компаниите трябва да се насочат. В противен случай рискуват, от една страна, да загубят производителност и да са неконкурентоспособни; а от друга страна, в дългосрочен план – особено ако оперират в индустрии, в които се изисква високо ниво на креативност и ангажираност от служителите – те рискуват да загубят тази креативност и ангажираност. Всъщност това са две много големи заплахи за бизнеса.

За да прочетете цялата статия, е нужен абонамент.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов