Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CIO Терминологичен речник

Gamification

GamificationГеймификация (игровизация). Използване на подходи характерни за компютърните игри в приложно програмно осигуряване, с цел привличане на потребителите и повишаване на тяхната въвлеченост при използването на програмата.
Според прогнозите на Gartner след 2010 г. геймификацията е една от ключовите тенденции в корпоративните информационни технологии, а към 2015 г. геймификация ще ползват около 50% от организациите.

Основен принцип на геймификацията е да се осигури получаването на постоянна, измерима обратна връзка с потребителя, възможност за динамично коригиране на потребителското поведение и, като следствие, бързо усвояване на всички функционални възможности на приложението при поетапно въвеждане на потребителя в детайлите.
Още един метод на геймификацията е създаването на легенда или история, която да съпътства процеса на използване на приложението. С прилагане на драматични похвати у потребителя се създава усещане за съпричастност, принос към някаква кауза, интерес към постигането на някакви цели. Освен това при геймификацията се прилага поетапно изменение и усложняване на целите и задачите паралелно с придобиването на потребителски опит, което осигурява развитие на експлоатационните резултати при запазване на въвлечеността от страна на потребителя.

Основни характеристики на геймификацията са:
Динамика – използване на сценарии, изискващи внимание от страна на потребителя и реакция в реално време;
Механика – използване на елементи, характерни за компютърните игри от типа на виртуални награди, статуси, подаръци и т.н.;
Естетика – създаване на общо впечатление за игра, допринасящо за емоционална въвлеченост;
Социално взаимодействие – широк спектър от техники, осигуряващи взаимодействие между потребителите, което е характерно за игрите.


 




Facebook Tweet it! svejo.net dao.bg LinkedIn
За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов