Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

CIO PR Зона

Красимира Райчева, Visa: Забравете парите в брой

885 прочитания

Visa планира да превърне всяко свързано с интернет устройство, уред или аксесоар в сигурно средство за търговия


България е на едно от последните места по разплащания с банкови карти и на последното по брой плащания на глава на населението, сочат данните на ЕЦБ - какво стои зад тази констатация? Недостатъчното технологично развитие на финансовия сектор, нежеланието на потребителите или друго?

Все още голяма част от разплащанията в Европа се осъществяват в брой и това е сигурен знак, че имаме да извървим много път, докато стигнем до безкешовото ежедневие. Пред нас има голям потенциал за развитие по отношение на електронните разплащания. Все пак, важно е да отбележа, че българските картодържатели все повече припознават предимствата на новите технологии за разплащания. Освен удобството, сигурността и достъпа до своите средства, те се възползват от възможността да правят покупките си по всяко време и без никакви ограничения. В резултат на това наблюдаваме значително увеличение в използването на безконтактни разплащания в страната. Българите намират това за най-бързия и удобен начин да платят за ежедневните си покупки. Инфраструктурата на Visa за безконтактни разплащания също е готова да въведе следващото поколение технологии, а именно мобилните разплащания. Мобилното устройство ще бъде следващото платежно устройство в ръцете на българските граждани. Съществува и силно търсене на мобилни разплащания от човек на човек и Visa, заедно с българските банки, работи по тази тема.

БОРИКА обяви че пуска собствена национална картова схема bCard. Компанията е ваш партньор на българския пазар, от друга страна ставате конкуренти - как гледате на това? Страхувате ли се, че ще загубите пазарен дял?

Работим с банки, търговци на дребно и други иновативни участници в цялата екосистема на разплащанията, за да предложим на потребителите безпроблемно преживяване. Visa има основна роля във въвеждането на нови начини за разплащания онлайн и в магазина, като работи и директно с производителите на мобилни телефони. Потенциалът на мобилните и безконтактните разплащания е огромен и стратегията ни продължава да бъде да работим с всички заинтересовани страни от индустрията, за да подкрепим редица решения, които работят в полза на потребителя. Работим именно за това бъдеще, в което всички устройства са свързани, а ангажиментът на Visa към постоянни иновации ще даде възможност на хората да правят сигурни, бързи и удобни разплащания независимо от времето, мястото или устройството. Понеже разплащанията в брой преобладават, усилията ни не са съсредоточени върху конкурентите, а върху натрупването на по-голям пазарен дял и изместване на кеша, като разширяваме достъпа на потребителите до повече възможности за електронни разплащания.

В Европа Visa работи по програма за насърчаване на POS разплащанията в публичните институции - как се развива проектът ви в България?

В България вече е известно, че използването на електронни разплащания е един от най-ефективните начини за справяне със сивата икономика. Това показват редовните доклади по поръчка на Visa за използването на картови разплащания и потребителските нагласи към технологията. Един от тези европейски доклади показва, че ако електронните плащания се увеличат средно с 10% в продължение на пет последователни години, тогава сивата икономика може да се свие с до 5%. Visa в България подкрепя ограничаването на тавана на разплащанията в брой и увеличението на употребата на електронните трансакции.

Преходът към електронни разплащания подобрява живота на хората, подкрепя бизнеса и насърчава икономическия прогрес и просперитет. Тези ползи вече са широко припознати от правителства, неправителствени организации, както и от сектора на финансовите услуги и индустрията на разплащанията. Резултатите от проучването Visa Cashless Cities показват, че преходът към електронни разплащания чрез карти и мобилни плащания, биха могли да доведат до нетна полза от до 470 милиарда щатски долара годишно в стоте изследвани града в света – приблизително равно на 3% от средния БВП за тези градове.

Всички тези предимства карат правителствата активно да разбработват политики за по-бързото въвеждане на дигитални разплащания. В Индия правителството премахна всички банкноти от 500 и 1000 рупии, за да насърчи преминаването от употреба на пари в брой, което представлява 95% от потребителските разходи, към цифрови разплащания. Кешовите разплащания съставляват едва 2% от стойността на всички плащания, извършени в Швеция през 2016 г. – обем, който някои прогнозират, че ще се понижи до 0,5% до 2020 г. като пряк резултат от правителствените усилия.

Как гледате на потенциала на мобилните разплащания?

Виждаме възходa на една нова ера от устройства за разплащания: часовници, гривни и дори облекло. Изследователската компания Gartner прогнозира, че до 2020 г. 20,8 милиарда такива устройства по света ще бъдат „свързани“, а потенциалът за плащания между тях, независимо дали в джоба или от дома, ще бъде огромен. Във Visa подкрепяме бурното развитие на този сегмент, като изграждаме инфраструктурата и системите за внедряване на дигитални разплащания, така че да можете да сте навсякъде, където искате да бъдете - и да можете да платите с всяко устройство, което поискате. С прехода на платежната индустрия от пластики към дигитални носители, нашата мисия е да гарантираме, че всяко свързано с интернет устройство, уред или аксесоар, може да се превърне в сигурно място за търговия. Виждаме реален напредък, който започва да се задържа. Услугата Visa Token Service например поддържа мобилни платежни схеми в 27 държави с повече от 1300 финансови институции партньори по света.

IBM и Visa обявиха партньорство в областта на IoT и сензорните разплащателни технологии. Как се развива Visa Token Service? Какви са останалите нови технологии, които разработвате (самостоятелно или с партньори) в областта на разплащанията на „дребно“?

Създадена от Visa през 2015 г., услугата Visa Token Service е технология, която стои в основата на популярни мобилни платежни услуги като Apple Pay и Android Pay и предоставя на потребителите сигурен начин за зареждане и достъп до тяхната платежна сметка през мобилно устройство. Технологията е в основата на визията на Visa за Интернет на нещата, като позволява сигурни и удобни трансакции на всяко свързано устройство като телефони, таблети, преносими устройства, дори автомобили и домакински уреди. Технологията вече подкрепя мобилни разплащания в 27 държави по света, сред които Франция, Ирландия, Полша, Швейцария и Великобритания, в партньорство с повече от 1300 финансови институции. Visa работи със своите клиенти и партньори, за да разшири използването на технологията в повече държави.

Блокчейн технологията си проправя път в клиринга и сетълмента - имате ли планове в тази насока? Как ще се отрази тази технология върху банкирането - като цена на услугите и скорост на трансакциите?

Във Visa сме любопитни за всяка нова технология, която има потенциала да подобри дигиталните разплащания. Съществуват много възможности за употреба на блокчейн технологията и ние – също като нашите клиенти и партньори – търсим начини, по които да се възползваме от нейния обхват. Ние експериментираме с блокчейн и възможностите, които носи за нашия бизнес.

За мрежата за разплащания на Visa – VisaNet, скоростта е от съществено значение. Обработката и оторизацията в реално време са от първостепенно значение. Блокчейн технологията, използвана в момента предимно от търговските банки, няма същата скорост като VisaNet. Следователно трябва да измине доста време, преди да видим блокчейн трансакции за разплащане в голям мащаб и на голяма стойност, които трябва да бъдат проверени и уредени в милисекунди. Ние обаче ще продължим да работим с партньорите ни в разработката на концепции, които дават представа за начина, по който блокчейн технологиите могат да подобрят бизнеса. Но е твърде рано да се предскаже каква ще бъде дългосрочната роля на блокчейн.

(09.10.2018)
За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов