Анализи

Социалните платформи са опасни за плурализма в обществото и трябва да се регулират

CIO Media

Обществена тайна е, че Facebook, Twitter и др. подобни дигитални платформи не отчитат рисковете от пропаганда и други отклонения в обществените нагласи (напр. противопоставяне по определени теми), които се прокарват през тях. А това подсказва, че е нужно да бъдат регулирани.

Нерегулираните социални медии, създават значителен риск, сочи опитът от изборите в най-старата демокрация - САЩ, която все още храносмила трудната истина, че именно през този канал в края на 2016-та, избирателите са били обект на масова политическа манипулация.



Това беше ясно и преди да се случи. През 2012-та е Facebook провежда мащабно изследване, доказващо, че настроенията на потребителите могат да бъдат манипулирани чрез съобщения които им се изпращат. Въпреки това на социалните медии продължава да се гледа като на "алгоритмично неутрални" в съдържанието. 

Изследването от преди 5 години, за което се разбра post factum, предизвиква негодувание и повдига въпроса за приложението на данните от социалния експеримент, проведен без знанието на участниците в него. Беше обезпокоително, пише New York Times, че политиките за данни на практически всички цифрови платформи, станаха все по-рационални през годините. Но никой не забрани на технологичните гиганти да правят това, което искат със събраната лична информация. От друга страна, социалният експеримент на Facebook върху нищо неподозиращи хора, не би бил одобрен от контролния орган за университетски и научни изследвания - Институционалният съвет за преглед (Institutional Review Board, IRB). 

Въпреки негодуванието, обаче не са взети мерки и до ден днешен в САЩ, а и други страни по света, няма регулатор, който да следи на неетично или вредно използване на събираните от социалните платформи потребителски данни, макар че въпросът може да се окаже с важност, сравнима с тази на националната сигурност. Политическа сила с не много големи ресурси може да повлияе демократичните избори и да бъде "външно" наложена на обществото чрез уязвимите места на социалната система. 

Понеже, когато става въпрос за пари, доверието е много важно, по исторически причини регулираме банките и останалите предприятия във финансовия сектор и изискваме от тях да отговарят на високи стандарти, които да гарантират сигурността на вложителите. 

Въпреки това - няма регулация или институция - не само в САЩ, а и по света, която да следи за неетичното поведение на компаниите, собственици на интернет платформи, макар че те често се явяват арена на терористична пропаганда и така заплашват националната сигурност на отделни държави. 

Терористичната атака върху кулите близнаци от 2001-ва, извади на преден план изискванията свързани с това доставчиците на услуги да познават клиента си ( Know Your Customer, KYC). След финансовата криза от 2008-2009-та, регулациите бяха насочени към смекчаване на последиците и ограничаване на използването на фондове за финансиране на тероризма. 

В замяна на това, медийната индустрия, залага до голяма степен на саморегулация. Отстояваме в една или друга степен свободата на словото, а едно от предимствата на интернет епохата е, че всеки може да стане издател, с помощта на дигиталните платформи.

Но за разлика от конвенционалните медии, чиято репутация зависи от проверката на фактите и публикуването на вярна информация, позволихме на Facebook и Twitter да се развиват, без да обръщаме внимание върху рисковете от пропаганда и отклоненията, които създават. Сега ни обещават, че ще наемат повече хора, които да сверяват информацията. Но запитайте се - бихме ли се доверили а банкерите, ако ни бяха предложили същото?

Един от важните уроци, който научихме от дигиталните платформи, е че разрушават бизнес моделите в различни индустрии, като размиват границите помежду им. Към кой сектор да причислим Amazon? Ами Google? Facebook? Apple? Мисля, че ако запитате 10 човека, ще получите 10 различни отговора...Въпреки това регулациите днес са тясно обвързани с индустрията, напр. финанси, търговия на дребно, телекомуникации, макар че най-големите мултинационални компании доказват, че подобни класификации са морално остарели. 

KYC е част от регулациите срещу изпирането на мръсни пари в банковия сектор, тъй като всички индустрии ползват финансови услуги. Но и дигиталните платформи станаха must have (англ., "трябва да го имате") за всеки бизнес, виртуален или - не и в този ред на мисли - KYC трябва да важи и там. 

Рекламите в конвенционалните медии се виждат от всички, а политическата реклама в САЩ изисква да се посочи източникът на средствата. В света на социалните мрежи е възможно микротаргетиране на аудиторията и така партиите могат да се обърнат към почти всеки избирател със съобщения "по мярка", които съдържат език на омразата, иначе забранен в медиите. При това - без регулация и без възможността някой да разбере, докато се случват нещата. В това число - и собствениците на платформата - може да не са наясно за какво се използват алгоритмите за насочване на търговските съобщения. 

Въвеждането на изискването KYC не е прецедент. От известно в САЩ време Airbnb въведе автоматична проверка на клиентите си в реално време, която работи със системата за идентификация, използвана от силите на реда. Социалните медии могат да бъдат задължени да правят същото, но с изискването чуждите доставчици на съдържание за американските граждани да имат издадено от властите в САЩ ID. 

Освен това, трябва да се преработят етичните правила за използване на личните данни, профайлинга на потребителите и социалната манипулация. В това отношение в САЩ да приложими IRB политиките на научно-изследователските институти и университетите, забраняващи провеждането на социални експерименти с хора, без тяхното съгласие. 



Социалните платформи са опасни за плурализма в обществото и трябва да се регулират

© CIO Media, Cio.bg


С това не искаме да критикуваме платформите или отправим обвиненият към тях. Само поставяме въпроса за обществената отговорност на бизнеса, пък било и дигитален. Знаем, че няма лесни отговори, но също сме наясно, че като си затваряме очите пред опасностите, те няма да изчезнат от само себе си, а ще се задълбочат. 

Правителствата по света трябва да си дадат сметка, че дигиталните платформи могат да се използват и като бухалки, за поляризация на обществото или настройването му срещу определени групи, а това е опасно за демокрацията. 


X