Анализи

Изкуственият интелект и новият световен ред

CIO Media

Виргиния Стаматова

Всеки изследовател в областта на изкуствения интелект (Artificial Intelligence, или AI) има концепция как умните машини ще променят света. Идeaлистите са убедени, че роботизацията ще даде повече свобода на хората и време да се концентрират върху нещата, които най-много ги интересуват. Експерти от различни области могат да дадат примери в тази посока - живеем по-добре и по-дълго, подобрява се и опазването на планетата. Роботите увеличават значително продуктивността в производството, a изобилието на достъпни стоки намалява напрежението в обществото. По-квалифицирани и по-информирани сме, машините ни позволяват да боравим с голямо количество информация и да вземаме по-добри решения.

Но има и друга гледна точка. Тази романтична картина може да е прекалено наивна, казват скептиците, тъй като тя пренебрегва непосредствените социални последици от развитието на AI. И тъй като интелигентните машини навлизат широко в различни сфери, често се разисква сценарий, при който те заемат работни места на хора - високо- или нискоквалифицирани.

Засега икономистите са категорични, че човешкият труд винаги ще е необходим. Технологичната промяна според тях ще засегне работниците с ниска производителност, повишавайки благосъстоянието на всички. Досегашният ни опит сочи, че технологията увеличава човешките способности и създава по-квалифицирани работни места. Макар в бъдеще много от познатите ни длъжности и работни позиции да изчезнат, футуристите обещават, че хората ще продължат да работят редом с машините в нови роли. В тази перспектива дебатът около технологиите се фокусира върху необходимостта от нов тип образование и обучение на работната сила.

Критиците от "ляво" и "дясно" обаче се питат дали това предположение все още е в сила. Основание за съмненията им дават статистическите данни. Консултантската компания McKinsey прогнозира, че около 45% от днешните работни места в услугите, заемани от хора, могат да бъдат автоматизирани. По-засегнат се очертава финансовият сектор, където приблизително 50% от работното време се използва за обработка и събиране на данни - дейности, които AI системите могат да направят доста добре. В производствения сектор перспективата е дори още по-драматична - автоматизацията е причина за около 90% от загубата на работни места в САЩ между 2000 и 2010 г. Експертите са категорични, че с усъвършенстването на AI и обучението му в облака на големите доставчици той ще се справя с доста сложни задачи и съответно ще бъде в състояние да заема по-квалифицирани работни места в различни сектори.

Страхът от машините не е нов: след първата индустриална революция от XIX век в Англия възниква движението на лудитите, което обединява работниците от тъкачниците. Те са отчаяни, че механизираните станове водят до намаляване на заетите във фабриките, и ги унищожават, надявайки се така да запазят работните си места. Днес тези, които се страхуват, че роботите ще направят хората безполезни, за щастие предлагат по-малко радикални подходи, но все пак достатъчно изненадващи. Ако имахме машина на времето, едва ли бихме могли да си представим висшия мениджмънт на технологичните гиганти, с обороти от милиарди долари, сред гостите на Четвъртия интернационал... Но въпреки идейната несъвместимост тези хора говорят за универсален основен доход, за ограничаване на последиците от автоматизацията - една социалистическа по своята ориентация политика.

Идеята е, че ако достигнем състояние, при което трудът ще се полага от роботи с минимална или никаква нужда от участието на човека, обществото ще се раздели на малък брой собственици на машини и останалите, които не притежават средства за производство. По-голяма част от хората няма да имат роботи и следователно няма да получат никакъв доход, за да купуват от стоките, произведени от машините. Най-малкото на повърхността си подобна идея изглежда да има общи черти с гледната точка на Маркс за еволюцията на капитализма.

Идеята на Маркс за социализма като следващ етап на капитализма може да бъде опростена по следния начин: капитализмът води до естествена концентрация на богатство, най-вече чрез технологични промени. Така се стига до засилване на социалното неравенство, като малцината капиталисти получават все повече, а големият брой работници - все по-малко. Дисбалансът в обществото, прогнозира Маркс, ще доведе до бунтове и установяване на социалистическия строй.

В действителност нещата не протекоха така, а социализмът, където беше установен чрез политически преврати и репресии, на свой ред беше заменен от капитализъм. Въпреки че в капиталистическата система нарасна неравенството в доходите, технологичните промени доведоха до рязко повишаване на производителността, което позволи на всеки да има по-добър стандарт на живот. Работниците на Маркс може да получават по-малък дял от печалбата, но също така се радват на по-качествен живот с повече стоки и услуги. И нямат нужда да се бунтуват.

Но какво би станало, ако технологиите, вместо да повишават производителността на труда, напълно заместят работника? Останал без доходи, той би стигнал до идеята за бунт. По ирония на съдбата тази ситуация също може да бъде краят на капитализма, но и на марксизма, тъй като човешкият труд вече няма да генерира стойност. Ако машините вършат цялата работа, теоретично погледнато - няма експлоатация и марксизмът може да престане да съществува, т.е. дори теоретиците на левицата са застрашени да загубят работата си.

Марксистка или не, перспективата за нещастните маси без средства за препитание може да бъде достатъчна, за да произведе общи протести за преразпределение на богатството.

Предложението за основен универсален доход получава подкрепа сред различни представители на бизнеса и политиката. Беноа Хамон, който миналата пролет беше кандидатът на социалистическа партия в последните президентски избори във Франция, по време на кампанията си предложи финансирането на инициативата чрез облагане на роботите с данък. Идеята му предвиждаше всеки френски гражданин да получава по 750 евро месечно, без значение с какво се занимава, като програмата да бъде обезпечена от собствениците на роботи.

Подобно предложение се обсъжда и в средите на световния икономически каймак - притежателите на най-богатите компании в света са съгласни, че влиянието на автоматизацията ще надмине очакванията, като последствията ще са трудно измерими.

Джини Ромети, изпълнителен директор на IBM, заяви в Давос, че "няма по-важна тема за всички нас" от технологиите, които създават неравенство и концентрират огромно богатство в ръцете на малцина. Тя дори призова за етичен правилник за AI. В Силициевата долина идеята за "универсален основен доход" не изглежда екзотична. Мненията се обединяват около прогнозата, че внедряването на AI няма да е толкова гладко и че е желателно да се потърси колективно решение - или чрез преразпределение на богатството, или по-традиционно - чрез по-широка и приобщаваща образователна система. За щастие, изглежда, има и консенсус, че AI е нещо положително, и никой не предлага да се разбият интелигентните машини или разработчиците им да бъдат напердашени като във филма Terminator. Вместо това се предлага да се търсят начини за облекчаване на нежеланите последици, които технологичните подобрения биха могли да предизвикат.


X