Анализи

AI осигурява конкурентно предимство на компаниите

CIO Media

Ираван Хира, генерален директор на "HPE България", управлявана от "Селeктиум":

На 23 октомври "HPE България" организира форума "Интелигентни ИТ решения. Посока: Изкуствен интелект". Бихте ли разказали малко повече за събитието? Кои са темите, които ще бъдат обсъдени, и кои са ключовите участници?

Да, на 23 октомври в "София тех парк" "HPE България" организира своята традиционна годишна конференция. Тази година я кръстихме "Интелигентни ИТ решения. Посока: Изкуствен интелект", защото основните теми, по които ще говорим, са изкуствен интелект, интернет на нещата, големи данни и др. Ще говорим за това, което се случва не само в технологичния свят, но което касае цялото общество. Поканили сме много интересни лектори, като самата конференция ще бъде открита от Рик Вера - визионер, който ще представи своя поглед, изграден на базата на изучаване на технологичните тенденции в световен мащаб през последните 15 години. Той ще сподели как вижда навлизането на технологиите и въобще как вижда промяната на начина, по който работим и живеем благодарение на тези технологии. Поканили сме също лектори от HPE, които ще разкажат как компанията се вписва в тези тенденции и как посреща тези предизвикателства. И, разбира се, ще отделим много специално внимание на презентациите с нашите партньори. HPE е компания, която работи изключително с партньори, защото знаем, че за да бъде едно решение цялостно, трябва да работим с най-добрите компании. Поканили сме наши глобални технологични партньори като SAP, Veeam, които да допълнят цялостната картина с техните решения, и български компании, които да дадат примери от внедрявания у нас. Т.е. идеята е да споделим как виждаме следващите две-три години от гледна точка на технологичното развитие и да покажем добри практики от чужбина и България - как тези проекти са внедрени и как помагат на бизнеса.
Много е важно технологиите да улесняват начина, по който живеем. Затова ще споделим и как такива решения помагат на различни идеални цели: в медицината - как високопроизводителните изчисления помагат за диагностициране и за намиране на правилното лечение; в околната среда - как новите технологии помагат за опазването й при промените в климата и не на последно място - в борбата с трафика с хора. Защото камерите за разпознаване на лица наистина могат на направят чудеса, за да се реши този световен проблем. Това са трите фокуса, за които ще споделим както локален, български опит, така и международен.
Очакваме над 250 участници в събитието. То е със свободен достъп, като се изисква само предварителна регистрация на създадения сайт - https://selectium.com/events/bulgaria/Intelligent-IT-Sofia-2019/.

Изкуствен интелект, центрове за данни, машинно обучение. Това ли са технологиите, които чертаят бъдещето?

През годините различни технологични течения са движили прогреса. Ако си спомняте, в началото беше масовото навлизане на интернет и свободата за свързаност, след това - облачните технологии. Сега навлизаме в така наречената интелигентна ера, в която ще вкарваме интелект в нещата, в системите. Според мен основният фокус ще бъде изкуственият интелект, следван от машинното обучение, задълбоченото обучение и големите данни. Защото горивото, двигателят на всичко това са точно тези данни, които експоненциално растат и трябва да бъдат обработени.

В този ред на мисли, какво предстои още да видим през следващите една, три, пет години?

Вече виждаме навлизането на изкуствения интелект в ежедневието и това не е научна фантастика, а фактология. Гласовите секретари, които ползваме, питайки какво е времето или кой филм да гледаме днес, GPS, който казва колко минути имаме до следващата среща, без да сме му задали предварително къде отиваме. Изкуственият интелект е автоматизация на знанието, а горивото на това знание са данните. Така че през следващите няколко години ще виждаме именно навлизането на изкуствен интелект не толкова като мода, а наистина в полза на бизнеса и на хората, които по-лесно да работят и да живеят.

Как се отнасят компаниите към използването на изкуствен интелект? Има ли все още доза скептицизъм?

Преди няколко години AI беше нещо, което звучи добре, но е далечно, но днес компаниите осъзнават, че изкуственият интелект им осигурява конкурентно предимство. Той автоматизира знанията, които са натрупали през години, помага им и им дава решения. Обичаме да се хвалим с партньорството си с Mercedes AMG във Формула 1. "Мерцедес" е страхотен отбор, със страхотна дисциплина и страхотни двигатели, но част от този успех се дължи на факта, че използват съвременните ИТ. Те събират и анализират данни в реално време за поведението на пътя, за климатичните условия не само от своите болиди, но и от конкурентните. Впоследствие изкуственият интелект дава различни сценарии, които те анализират в края на всяка тренировка и избират кой от тях да приложат при следващата. След това отново събират данни, така че за квалификациите да имат най-добрите настройки. Разбира се, човекът взима крайното решение коя стратегия да избере, но компютърът анализира стотици терабайти информация в реално време и дава различни предположения и препоръки. Макар и далечен, това е един добър пример за използването на AI.

Според данните от анализа, който направихме неотдавна в партньорство с PwC, в периода 2020 - 2030 г. навлизането на изкуствения интелект ще осигури на световната икономика допълнителен 15.7-трилионен бизнес. Основните държави, които ще се възползват от това, са САЩ и Китай, тъй като те използват най-много AI. Това показва, че увеличението на БВП за всяка една държава ще бъде повлияно от степента на внедряване на съвременните технологии и най-вече на изкуствения интелект в бизнеса и в начина, по който оперира държавата.

А малкият и средният бизнес как възприемат навлизането на изкуствения интелект?

Изкуственият интелект и въобще автоматизацията дава нови възможности при недостиг на кадри, на ресурси, а това е сериозен проблем, защото ресурсите, в това число и човешките, са лимитиран фактор. Икономиките вървят нагоре, ресурсите са недостатъчни. Начинът за покриване на този недостиг е именно чрез вкарване на технологиите в действие. Малките и средните компании най-много спечелиха от навлизането на облачните технологии, защото не можеха да си позволят големите центрове за данни и големите системи. Именно тази тенденция им даде възможност да ползват съответните ресурси само с един клик. Ако бизнесът им върви - да увеличат мощностите, ако е обратното - да скалират спрямо размера. Затова смятам, че навлизането на тези технологии ще помогне отново най-вече на малките и средните предприятия. Те ще автоматизират и концентрират знанието, което са натрупали, и ще имат конкурентно предимство. Тези технологии ще стават все по-достъпни, не е задължително да бъдат купувани, а ще могат да бъдат ползвани в т.нар. режим на потребление.

Това ли са доводите, с които може бизнесът да бъде убеден да използва изкуствен интелект?

Да. Конкурентното предимство на всеки бизнес е знанието. Изкуственият интелект дава възможност това знание да бъде събрано, анализирано и автоматизирано, за да може в резултат да има някакви решения. Бизнесът, за да оцелее, очевидно е натрупал знание, очевидно има този опит. Въпросът е как този опит и това знание да бъдат използвани максимално в правилния момент и точно новите технологии ще помогнат не само на големия бизнес, но най-вече на малките и средните предприятия да се възползват от конкурентното си предимство. Те са много по-гъвкави и много по-лесно ще могат да се адаптират към препоръките, които им се дават. Разбира се, човешкият фактор ще бъде водещ, той ще трябва да взима крайните решения и да анализира.

Крият ли рискове тези технологии?

Със сигурност крият рискове, защото при изкуствения интелект е много важна методологията за взимане на решения. А за разработването й до голяма степен е използван опитът на човека и екипа му, които я създават. Изкуственият интелект се базира на алгоритъма, за да направи анализ и въз основа на анализа да се стигне до някакви изводи. Въпросът е в етичния модел - кой управлява, кой създава. Много е важно наличието на етичен модел в изкуствения интелект и се радвам, че както в България, така и в Европа се мисли по тази тема. Регулациите до голяма степен ще лимитират развитието на технологиите, но от друга страна - те ще защитят от подобни рискове, защото рискове има.

Т.е. според вас е необходима законова регулация?

Да, необходима е. Тя трябва да бъде гъвкава, защото в момента не може да се предвиди какви технологии ще има след две или три години, да не говорим след пет или шест. Целта на регулациите трябва да бъде да се предпазят гражданите и да се предотврати използването на технологиите във вреда на обществото. Но те трябва да са гъвкави и да дават възможност за развитие. Трудно ще е да се намери балансът, защото много зависи от гледната точка. Но регулации, които са гъвкави и се адаптират към промените, са необходими.

Ще измести ли изкуственият интелект човека? Говори се, че постепенно ще отпаднат някои професии. Ще се случи ли това и как трябва да го възприемаме - по-скоро като плюс или по-скоро минус?

HPE направи няколко анализа по този въпрос. Според данните ни до 2020 - 2022 г. в световен мащаб ще изчезнат 75 милиона работни места. От друга страна, изкуственият интелект ще създаде необходимост от 133 милиона работни места. Т.е., като направим уравнението, виждаме, че благодарение на навлизането на изкуствения интелект ще бъдат създадени 58 милиона нови работни места в световен мащаб. Другата тенденция, която наблюдаваме, е съотношението между машините и човека при извършването на различни дейности. През миналата година 71% от дейностите са извършвани от хората, а 29% - от машините. В периода 2020 - 2022 г. очакваме съотношението да е 59% към 41%, а до 2025 г. силите да бъдат изравнени, т.е. 52% от задачите да бъдат изпълнявани от хора и 48% - от машини и изкуствен интелект. Така че очевидно изкуственият интелект ще се намеси в тези професии, които не са благоприятни за хората, крият рискове за здравето, не са интересни, включват повтарящи се дейности. Обратно, ще се създадат много нови работни места именно там, където е необходимо творчество, където трябва да се създават роботи, да се пишат програми, да се управляват тази системи, да се мониторират. От нас, хората, се очаква да бъдем по-гъвкави.

Да върнем топката в България. Готов ли е бизнесът у нас за изкуствен интелект?

В България има много млади, стартиращи и утвърдени компании, които работят в областта на изкуствения интелект и създават решения. В световен мащаб AI е няколкомилиарден бизнес - именно програми, които създават софтуер за изкуствен интелект. Очевидно и в България има компании, които са тръгнали в тази посока - да създават, да търсят нови алгоритми, които да решават различни задачи. Ако трябва да се върнем към традиционния бизнес, започваме да виждаме и такива тенденции - на автоматизация на голяма част от бизнес процесите, на автоматизация на производството. Автоматизацията дава на бизнеса две неща - конкурентно предимство на самите организации, от една страна, и от друга - възможност да покрият липсата на ресурси. Т.е. България не е отделен остров и тези технологии навлизат и у нас. Голяма част от българския бизнес работи в чужбина и за да е конкурентен, трябва да внедрява нови процеси и нови технологии, една от които е изкуственият интелект.

А има ли достатъчно кадри, които да работят в тази насока? Не изостава ли образованието ни?

За проблема с кадрите сме говорили доста. Кадри не достигат не само в тази сфера, но и във всички области на икономиката, без значение дали става дума за по-ниско или по-високо образовани. Въпросът е как да оптимизираме, как да насочим кадрите в правилната посока. С последните промени Министерството на образованието и науката се опитва, макар и бавно, да пренасочи образователната ни система в нова посока и нови обороти. Все още сме далече, но мисля, че посоката е ясна и бизнесът се опитва да се ангажира. Почти няма сектор, който да не се е ангажирал по един или по друг начин в подпомагане на този процес. Защото бизнесът вижда, че това е въпрос на негово лично оцеляване.

Наскоро излезе индексът на ЕК за 2019 г. за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото, според който България заема последното 28-о място. Страната ни сериозно изостава както по отношение на цифровите умения, така и по отношение на внедряването на технологиите. Как според вас може да се преодолее това изоставане?

За съжаление този индекс не ни поставя в изгодно положение. Но, от друга страна, стъпките за излизане от ситуацията не са много трудни. Трябва да има воля отгоре надолу. Ако например главният изпълнителен директор не застане зад внедряването на нови технологии, те няма да бъдат внедрени. Тук говорим не само за вкарване на нови решения, но и за промяна на начина на работа, на бизнес процесите, на манталитета и това трябва да стане отгоре надолу. Т.е. трябва да има воля за това в държавата и да се заяви, че са необходими промени. Говорим за електронно правителство вече 20 години, но електронното правителство не е само внедряване на технологии, оборудване, интернет, а е и промяна на начина на работа. И за да се случи тази промяна, трябва да има подход отгоре надолу. Така че, ако има такава промяна, без значение дали говорим за държава, институция или частно предприятие, ако има такава воля, проектите ще са успешни.

HPE претърпя доста трансформации в световен мащаб и у нас. Как изглежда HPE днес? Какъв е фокусът й? Какво да очакваме?

Преди пет години, когато бяхме Hewlett-Packard Corporation, ние успяхме да идентифицираме, че най-голямото предимство на един бизнес е да бъде бърз и гъвкав, да се адаптира. За големите корпорации като нашата преди пет-шест години беше много трудно да се адаптират именно заради размера. Представете си как огромна 130-милиардна компания с 350 000 служители в 170 държави можеше да отговори на предизвикателството на по-малки компании като Uber или Netflix. Така че, за да сме по-гъвкави, се разделихме на няколко компании, като всяка има много специфичен фокус. HPE взе наследството, т.е. най-доброто от инженерната част. Фокусът ни е именно върху продукти и решения, ориентирани към създаване на инфраструктура, която да може да посрещне цифровата трансформация. Не става дума само за облачните технологии и за изчислителните центрове, но и за софтуера, който може да автоматизира работата на тези центрове. От една страна, имаме своята осемдесетгодишна история с всичките лаборатории и идеи, а от друга - се опитваме да придобиваме не само нови компании, но и традиционни такива. Комбинация между традиционно и иновативно е това, което днес представлява HPE.

Работите ли със стартъпи в България?

Работим с целия сектор - с министерства, образователни институции, НПО, БАН и не на последно място - със стартъп организациите, като работата ни с тях е, от една страна, да даваме насоки, защото като компания виждаме в каква посока се движи светът, а от друга - да помагаме на компании с готови решения да скалират през нас в световен мащаб. Защото до голяма степен техните решения могат да допълнят нашите и резултатът да е иновативно, конкурентно и достатъчно гъвкаво решение. И се радваме, че от година на година работата ни с различни стартъп компании върви все по-добре и по-добре.

Ираван Хира е генерален директор на "Hewlett Packard Enterprise България", управлявано от "Селектиум". Преди това заема позициите генерален директор на "Хюлет-Пакард ентърпрайз" за България (HPЕ) и на "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България център". Той работи в НР от стъпването на компанията в страната през 1998 г., като през годините е заемал различни търговски и управленски позиции. Има магистърска степен по изчислителна техника от Техническия университет в София

Интервюто взе Майя Бойчева-Манолчева

X