Анализи

Кризите са шанс да станем по-силни и по-добри

Майя Бойчева-Манолчева


Горан Ангелов е основател и управител на "IBS България" - водеща компания в областта на системната интеграция и системите за бизнес анализи. Той е инженер със специалност автоматизация на производството. Има над 20-годишен опит в информационните и комуникационните технологии, както и в осъществяването на редица успешно реализирани IT проекти за бизнеса и публичния сектор.


Дълги години сте в ИТ бизнеса. Как се управлява ИТ компания днес?
ИТ компания се управлява като всяка друга - с цел, стратегия, план, финанси и екип. От тези пет фактора най-много се коментира ролята на екипа за успеха на организацията, но без първите четири няма как да привлечете правилните хора и да им осигурите среда за развитие в дългосрочен план.

След над 20 години в бизнеса за мен управлението на хора в ИТ индустрията се свежда до едно просто правило - "да дам свобода на екипите да творят и да си вършат работата". Трябваха ми повече от 10 години, за да стигна до този извод. В нашата индустрия основната част от хората са заети в творчески процеси. Такава дейност не се управлява с традиционните command & control методи, а чрез лидерски практики като менторство, изграждане на визия, придаване на смисъл и значимост за всеки член на екипа. Изграждането на подходяща култура в организацията осигурява нейната устойчивост и е основа за растеж. Някой беше казал "културата изяжда стратегията на закуска" (culture eats strategy for breakfast), и аз смятам, че е бил напълно прав.

Ръководителите трябва да разберат, че живеем в пресечна точка между информационната ера и ерата на свързаността (The Connected Age). В днешно време имаме микс на т.нар. knowledge workers и web workers, които имат много сходства, но и някои съществени разлики в мотивация, стил на работа и приоритети.

Кои са качествата, които мениджърът на ИТ компания трябва да притежава?
Да управляваш компания изисква комплекс от качества, които мисля, че никой не притежава в пълна степен. Затова от особено значение са лидерството и способността да привлечеш и изградиш качествен екип.

Какво имам предвид под "лидер". Често хората пряко го асоциират с мениджър - човек, който ръководи. Това схващане е погрешно и непълно. От една страна, това, че някой заема мениджърска позиция, съвсем не означава, че в действителност е лидер, независимо че има вменена ръководна роля. И обратното - можеш да си лидер, без да имаш формална роля на ръководител. Това, което ни прави лидери, не са административните позиции, а способността ни да печелим доверието на хората около нас, да ги превърнем в наши последователи и да ги изградим дори като по-добри професионалисти и лидери от себе си.

Лидерът носи отговорност. Отговорност към компанията като общност и към хората, които я следват. Той задава тона, определя пътя и до голяма степен е причината за успеха или неуспеха на хората около него. Той е онзи, от когото останалите се учат, с когото се съревновават, от когото се вдъхновяват и попиват знания, модели на поведение и ценности.

Екипът следва да се изгражда от хора, които решават проблеми и могат да работят заедно. Организацията има нужда от хора със страст. Хората трябва да имат вяра, че задачите са решими, а целите - постижими. Трябва да имат чувство за обща собственост и отговорност върху предизвикателствата, а не просто да се информират един друг за тях. Трябва да имат свободата да вземат самостоятелни решения, да поемат рискове и да не се страхуват да допускат грешки. Границите на индивидуалните задължения следва да са размити. Игнорирайте длъжностните характеристики, ако се налага. Задълженията на хората следва да се формират от общите им цели, а не от длъжностите им.

Къде е днес българският ИТ бизнес на световната карта?
През последните 20 години България си спечели отлична репутация като ИТ дестинация и източник на добре подготвени кадри. Нараства заетостта в индустрията и се увеличава приносът й към брутния вътрешен продукт на страната. Всички оценяват високо този тренд и приноса на ИТ бизнеса за развитието на икономиката ни.

От друга страна, ние сме възпрепятствани от ограничените си ресурси и се задъхваме да постигнем още по-ускорен растеж. Репутацията ни се гради предимно като добра аутсорсинг дестинация и дефицитът на човешки ресурси вече оказва своето влияние за забавяне на растежа.

Това, в което се проваляме, е, че създаваме твърде малко собствен интелектуален продукт и трудно достигаме до масовост на реализацията му в международен мащаб. А именно интелектуалният продукт дава това, което ни е нужно - висока принадена стойност. Разбира се, имаме компании в България, които могат да са пример за всеки в този аспект, но е факт, че засега нямаме нито една компания с потенциала да се превърне в "еднорог".

Свеж полъх в това отношение е развитието през последните няколко години на стартъп екосистемата и ако се фокусират в бъдеще още повече инвестиции в нея и се увлекат качествени хора, може да станем свидетели на рязка промяна в позициите ни.

Кои са предизвикателствата, с които компаниите трябва да се справят?
Компаниите не се справят с предизвикателства. Хората го правят. Основното предизвикателство за всеки ръководител на компания е да намира постоянно отговор на въпросите: Кое прави специална компанията? Уникален продукт? Или услуга? Локация? Мащаб? Какво я самоопределя и разграничава от конкурентите? Кое e това, което я прави уникална и я откроява в тълпата?

Глобализацията и сътрудничеството в мащаб изравняват света. Искаме да сме специални, а светът иска да е плосък. В ерата на иновациите от първостепенно значение за растеж е да намерим своята уникалност и да останем специални.

Научиха ли се българските организации да инвестират в ИТ?
За съжаление по-скоро отговорът ми е "не". Статистиката ще ме обори, но моят отговор е повече свързан със смисъла и целите, а не с обема. С дигитализацията на процесите е естествено и необходимо да се инвестира повече в ИТ активи и услуги, ала са твърде малко проектите, чийто успех се измерва с повишаване на ефективност, производителност или качество на обслужване.

Контрол, регулация, нов бизнес модел и участие в екосистема са основните мотиви и те консумират над 80% от инвестициите. От известния триъгълник цена - качество - срок качеството много рядко намира място сред критериите на българските организации за избор на решение и партньор. А и приоритетите на българските инвеститори са все още объркани. По-склонни са да инвестират в качествено обзавеждане, лъскави офиси и автомобили, отколкото в технологии.

Белег за незрялост е и относително ограничената роля на вътрешните ИТ организации в развитието на бизнеса. Все още е рядкост ИТ директорът да е член на борда в големите компании и да има думата при изграждането на стратегията на организацията. Свеждането на ИТ до операции показва недалновидност и неразбиране на значимостта на информационните технологии за бъдещето на компанията. Организациите, които не инвестират последователно в развитието и изграждането на своите ИТ специалисти, са обречени да изостанат и да загубят своята конкурентоспособност.

В този ред на мисли докъде е дигиталната трансформация у нас? Успяват ли организациите в България да трансформират бизнеса си?
Дигиталната трансформация не е проект, за да може да се определи степен на изпълнение. Това е процес. Някои хора го възприемат като дигитализация и автоматизация на процеси и услуги, но това според мен е погрешно тълкувание.

Дигиталната трансформация е в преосмислянето на бизнес модела и проектирането на абсолютно нов, а не в неговата цифровизация. Дигитална трансформация имаме, когато се появяват модели, базирани на данни и свързаност, които създават качествено нови услуги и променят начина ни на живот и работа или начина ни на консумация на една или друга услуга.

В този аспект бих казал, че макар бизнесът у нас тепърва да прави първите си стъпки, все пак в живота ни вече навлязоха не една или две услуги, които са именно плод на дигитална трансформация.

Когато говорим за решения за управление на бизнеса, кои са решенията, без които всяка организация не може днес?
Трудно мога да дам еднозначен отговор. Организациите са твърде различни по мащаб и специфика на бизнеса, а някои са обект и на регулаторни изисквания. Може би единствено решенията за комуникации и съвместна работа са тези, без които нито една организация не може да функционира нормално.

В ИТ сферата също няма еднозначен отговор. За един системен интегратор ключови са решенията за управление на веригата от доставки, взаимоотношенията с клиенти, ресурсите и финансовите потоци. Ако компанията е фокусирана върху производството на софтуерни решения, управлението на цикъла на разработка става приоритет.

Решенията за управление на бизнеса не са задължително условие или гаранция за успех. Те са инструменти, които да ни помогнат в изпълнението на задачите ни и бизнес операциите, но няма да ни свършат работата или да вземат ключови решения вместо нас.

Преди да внедрят една или друга система, организациите трябва да са наясно с целите на проекта - повишена ефективност, производителност, по-качествено обслужване или засилен контрол. Софтуерът не е магия, колко и да сме платили за него. Той е инструмент, с който работят хора. Резултатите идват именно от техните умения да приложат инструментите в практиката.

В последните години нарастват инвестициите в решения за управление на ресурсите (ERP). Инвеститорите често са изненадани, че се налага да назначават допълнителни хора, а са се надявали да оптимизират работата с текущия персонал. Системите за управление на бизнеса не премахват точките на контрол. Точно обратното, за да функционират ефективно, налагат такива там, където може и да сме пренебрегнали нуждата от тях. С изчистването на бизнес процесите се дефинират по-коректно ролите и сферите на отговорност на служителите, а това налага и промени в организацията.

Решения за управление на бизнеса от бъдещето - кои са технологиите и тенденциите, които ще са определящи при решенията за управление на бизнеса?
Бъдещето се диктува от потребителя. Неговите очаквания към софтуерните решения нарастват непрекъснато под влияние на екосистемата от приложения, които ползваме в ежедневието си, предоставяни от големите технологични компании като Google, Apple, Facebook и Amazon. Кой не иска достъпът до информация да е бърз, интуитивен и в контекста на бизнес процеса? Достъпът до служители, клиенти и партньори да е на върха на пръстите му от всяко устройство? Всяка задача да се изпълнява лесно и работата да носи дори естетическо удоволствие? А защо не и да е подпомогната от изкуствен интелект?

Тези очаквания според мен предопределят и основните технологични тенденции в развитието на софтуерните решения - облачни, отворени и интелигентни. Ще дам някои детайли, за да не звучи като клише. Зад "облачни" стои необходимостта решенията да са естествено скалируеми, да позволяват висока степен на гъвкавост и бързо въвеждане на промени, да са достъпни навсякъде, да могат да се възползват както от частните, така и от публичните изчислителни ресурси. Под "отворени" включвам два аспекта. Първо, решенията трябва да са предвидени естествено да се интегрират с всичко и всеки. Няма решение, което да прави всичко най-добре за всеки клиент. Светът е хетерогенен и вашето решение трябва лесно да стане част от екосистема. И второ, базирани на open source технологии. Дори и най-големите софтуерни компании не могат да се мерят в динамиката на развитие и иновации, която свободната общност генерира. Неслучайно днес наблюдаваме непрекъснат технологичен обмен между комерсиалните компании и open source инициативите. Под "интелигентни" се подразбира включването на силата на данните, оптимизация на решенията и изкуствен интелект. Като потребители ние очакваме решенията да израстват заедно с нас, да се самообучават за повтарящи се задачи и да привличат вниманието ни към необичайни отклонения.

Освен технологичните трендове трябва да подчертая, че има и друга промяна, която играе съществена роля в трансформацията на ИТ индустрията от дълго време насам. Това е моделът на консумация. Клиентите все повече осъзнават, че притежаването на софтуер не е в тяхна полза. В крайна сметка като бизнес ние нямаме нужда от този актив, а имаме необходимост от услугите, които ни предоставя и които е честно да заплащаме въз основа на обема и обхвата, в които ги ползваме.

Днес почти няма доставчик на софтуер, който да не предоставя продуктите си като услуга. Ала не всеки може да отговори на предизвикателството да оцени и таксува клиентите си въз основа на реалното потребление или най-добре на реалните ползи, които е допринесъл за бизнеса.

За да отговорят на горните очаквания - технологични и бизнес, установените софтуерни компании се изправят пред много сериозни предизвикателства. Технологичният преход не е лесен и се налага цели системи да се проектират и пресъздават отначало. Ролята на архитектите е по-критична от всякога. Необходимият широк технологичен поглед върху индустрията и съобразяването на цялата комплексност на решенията от архитектурна гледа точка поставят на изпитание дори и най-опитните сред тях.

Трансформацията изисква значителни инвестиции и време, които не всяка компания ще може да си позволи. Балансирането между вече инсталираната база и налагането на новите платформи допълнително усложняват задачата, а нарастващата конкуренция от млади компании с модерни решения може да отчае всеки.

Бизнес по време на пандемия - възможно ли е?
Ако конкретният бизнес не попада директно под ограниченията на извънредното положение и карантината, няма причина да не се адаптира. Някои от много тежко засегнатите също намират начини. Със сигурност икономическите последствия ще засегнат почти всички отрасли в един или друг мащаб.

Някои считат, че компаниите от ИТ индустрията са защитени от тази криза и едва ли не ще извлекат ползи. Определено за нас е по-лесно да се адаптираме в условията на отдалечена работа, но всички икономически отрасли са взаимосвързани. Кризата в един сектор винаги нанася щети и на останалите. Свиващото се потребление ще свие икономическата активност и инвестициите, което ще се отрази особено негативно в дългосрочен план на индустриите с висока принадена стойност.

Също така трябва да си дадем сметка, че след подобна криза светът около нас просто няма да бъде същият. Затова компаниите трябва да вземат тежки стратегически решения сега. Трябва да се трансформират с визия за промените в дългосрочен план. Само политика на ограничаване на разходите или ползване на външна държавна помощ поставят компанията в изкуствена ситуация и може да са по-голям риск за бъдещето от самата криза.

Как ще излезе българският ИТ бизнес от кризата? Какви са вашите прогнози?
Това не е първата криза, на която са подложени ИТ компаниите. Няма и да е последната. В предходните кризи сме били свидетели как си отиват дори някои знакови компании, но браншът винаги се възстановява и излиза по-силен.

Както коментирах вече, технологичната трансформация е много по-голяма заплаха за някои ИТ компании в сравнение с кризата вследствие на пандемията. Промените в информационните технологии винаги са били динамични, но сега се движат с нарастващо ускорение, което в дългосрочен аспект е много по-сериозно предизвикателство за всеки предприемач в бранша.

Всяка криза е и нова възможност. И това се отнася не само за ИТ индустрията. Във време на криза компанията има възможност да преразгледа приоритети си и да направи ключови промени, които са били възпрепятствани от инерцията й. Кризите често ни връщат и към базовите ни ценности, изтриват фалша и са шанс да станем по-силни и по-добри.

X