Анализи

Бъдещето на VR и AR технологиите зависи от регулациите

Майя Бойчева-Манолчева

Стара истина, още от зората на интернет е, че технологиите се развиват и адаптират по-бързо, отколкото регулациите могат да отговорят. Така беше и все още е с киберсигурността, с финтех компаниите, с електронната търговия, с имейл съобщенията, с изкуствения интелект и още куп други технологични сфери. Не по-различно е положението и с виртуалната и добавената реалност. Въпросителните тук са много и обхващат разнообразни правни аспекти - от защита на личните данни, през защита на интелектуалната собственост до защита на потребителите и т.н.

Може би едни от най-големите въпроси са свързани със защитата на личните данни. Виртуалната и добавената реалност включват събирането и използването на повече и по-специфични лични данни в сравнение с много от другите съвременни технологии. На първо място, това са биометричните данни по смисъла на GDPR. VR технологиите събират информация за движението на тялото чрез системи за проследяване на очите, лицево разпознаване и сензори за пръстов отпечатък, гласов отпечатък, геометрия на лицето и ръката, активност на мускулите, пулс, реакция на кожата, разпознаване на движението на очите, позиция на главата и др., благодарение на които се гарантира изживяването на потребителите. Според регламента те са специална категория, тяхното използване изисква специално внимание и е доста ограничено.

Вторият важен момент е свързан с даването на съгласие. Повечето от тези данни са необходими за правилното функциониране на продукта или осъществяването на услугата, но трябва да има валидна алтернатива на използването им, защото в противен случай даването на съгласие може да се сметне за несвободно.

Не трябва да се подминава и гарантирането на сигурността на данните и предотвратяването на тяхното изтичане. Много приложения изискват потребителят да верифицира данните си, като свърже регистрацията с профила в социалните медии, което, ако производителят не е предприел сериозни мерки за криптиране, оставя отворена врата за зловредно използване на лична информация. Затова в сектора все по-често се говори за приемането на минимални стандарти в областта на сигурността.

Специално внимание трябва да се обърне и на личните данни на децата, тъй като те са доста сериозен дял от потребителите на игри и такъв тип технологии, а събирането и използването на данните на деца изисква особена защита. В същото време е трудно да се определи дали отсреща стои дете или възрастен и дали съгласието, дадено от родителя, е истинско.

Правата върху интелектуална собственост, в това число търговските марки и патентите, също са проблемна точка при виртуалната реалност. Пет дела бяха заведени от различни популярни певци срещу производителя на електронни игри Epic Games за използването на техни танци в играта Fortnite. Интересен е и примерът с играта Pokemon Go, която използва реални снимки от целия свят, за да покаже местоположението на Pokéstops и Gyms. Така магазинът и съответно логото на компанията Х лесно могат да попаднат в кадър, но тя може да не иска да се асоциира нейния бранд с играта. Може ли в такъв случай това да бъде избегнато?

С Pokemon Go се свързват и други правни проблеми с фокус - безопасността и сигурността на играещите и опазването на обществения ред. Това принуди производителят Niantic да премахне част от местата за лов на митичните същества в САЩ като Музея на холокоста или очевидно опасни места като такива с невзривени мини и др. Заради боклука и щетите, нанесени върху чикагските пясъчни дюни Лойола, щатът Илинойс се опита да въведе закона "Пидги" (кръстен на името на популярния герой от играта), който предвиждаше глоба в размер на 100 долара, при положение че разработчикът не премахне в рамките на два дни място за лов, за което е получил известие. Можете да си представите как би се отразило това на производителя, при положение че в Pokemon Go има над 4 милиона места за търсене по света. Законът не беше приет, но проблемите продължават да излизат на повърхността.

Не на последно място, често се говори и за рискове за физическото и менталното здраве и социални рискове. Технологията се свързва с пристрастяване, много потребители започват изцяло да се асоциират с виртуалните герои, губят представа за разликата между реалния и виртуалния свят. Експерти предупреждават за възможност за асоциално поведение и агресия вследствие на използване на технологията. Бъдещето на VR и AR технологиите зависи от тяхната регулация, но възможна ли е тя?


Георги Кънев, старши адвокат и заместник-директор за България в адвокатско дружество "ПЕТЕРКА И ПАРТНЬОРИ"

Георги Кънев, старши адвокат и заместник-директор за България в адвокатско дружество "ПЕТЕРКА И ПАРТНЬОРИ"

Адвокат Георги Кънев:
Трябват ясни, адекватни и навременни мерки

Адвокат Кънев, оказва се, че примерите за законодателни неясноти около виртуалната и добавената реалност са доста. Могат ли всички тези регулаторни проблеми да намерят решение и как?
Иска ми се да вярвам, че почти няма проблем, за който да не може да се намери решение. Как може да стане това в случая - със законодателни инициативи, които се базират на задълбочен анализ и съответни законодателни промени. Защото по мое мнение действащото в момента законодателство както на национално ниво, така и на ниво ЕС, не предоставя необходимите регулации и инструменти, за да може тези неясноти да бъдат избегнати или поне да бъдат изяснени и да бъде дадена насока за това как трябва да се процедира при определените ситуации, които се появяват почти при всеки VR или AR проект в момента.

Разбира се, може да се направи опит за справяне със ситуацията и през съдебната практика, но според мен и съдилищата биха срещнали затруднения да приложат действащото законодателство в определени ситуации, които се срещат във виртуалната и добавената реалност. Затова е добре съдът да бъде подпомогнат и от законодателя.

Говорите за необходимост от промяна в законодателството. GDPR не покрива ли вече тези проблеми?
Въпросът е, че не е само GDPR. С вас говорим в момента за VR и AR, но те са само част от дигитализацията на целия ни живот, на бизнеса, на почти всички отношения в съвремието. Ако говорим за защитата на лични данни в частност, по мое мнение GDPR е добра стъпка в посока да се урегулират подобен тип взаимоотношения. GDPR подпомага значително защитата на личните данни както в дигиталния свят, така и в реалния. Така или иначе моето разбиране е, че една от причините за промяната на законодателството в сферата на защитата на личните данни беше именно променящата се действителност и нуждата от по-адекватни на случващото се около нас и технологичното развитие правни решения.

Но, трябва да се каже, че GDPR е един по-интересен и по-иновативен тип регламент. Обикновено регламентите са с пряка приложимост на териториите на страните членки, като компетентните органи ги прилагат директно, а съответните правни субекти се ползват от тях. В същия момент GDPR крие в себе си и характеристики на директива, при която се изисква транспонирането на европейския акт в националното законодателство. Държавите имат свобода в определените рамки, които задава директивата, да определят своето национално законодателство с оглед постигане на целите на съответната европейска директива. В тази връзка следва да се отбележи, че биометричните данни са специална категория лични данни и като такава трябва да бъдат третирани по-внимателно, а GDPR дава определена свобода на държавите членки, които при обработването на биометрични данни могат да запазят или да въведат допълнителни условия, което включва и ограничение по отношение на такива данни и тяхното обработване. Съответно може би бихме могли да намерим разлики в тази посока, ако разгледаме държавите членки една по една, което би могло да бъде пречка за по-бързото развитие на VR и AR и на бизнеса в тази сфера на европейско ниво.

Струва ми се, че подобни различия биха се отразили например на рекламния сектор, който като че ли към момента усеща едни от най-големите ползи на VR. При рекламата във VR може да се събира голям обем биометрични данни, които ми се струва, че биха били доста полезни за дадена рекламна/маркетингова компания - това са данни, които спомагат да се проследи например движението на очите на човек, който използва технологията и, доколкото ми е известно, ако докато е в тази виртуална реалност, му се пусне реклама, може да се засече колко време и коя от рекламите са погледнали очите му, коя е рекламата, на която е обърнал най-много внимание, колко време е отделил за тази реклама, променило ли се е поведението му като движение на очите, на тялото, на главата и т.н. Както казахме, биометричните данни имат специфичен характер и възможността за дерогация на държавите членки, която GDPR им предоставя в тази връзка, може да доведе до положение, при което една рекламна/маркетингова агенция или пък компания трябва да съобрази законодателството на няколко държави членки, ако иска да пусне една и съща реклама на няколко пазара (или тази реклама да е достъпна на няколко пазара).

Друг въпрос, оставен на държавите членки, е възрастта за даване на съгласие от страна на децата за обработване на техните лични данни. ЕС дава свобода на държавите за определяне на възрастта в диапазона 13 - 16 години. България е избрала 14 години, но това може да се окаже сериозен въпрос, когато говорим за гейминг индустрията, където голяма част от адресатите са деца. Всеки производител на гейминг продукти трябва да съобрази това преди пускането на продукта на даден пазар.

Това са само част от въпросите около защитата на лични данни, които възникват, като погледнем VR и AR индустрията.

Как може да се преодолее тази разнородност на законодателството в държавите?
Могат да бъдат въведени нови законодателни промени на ниво Европейски съюз, което е дълъг процес. Със сигурност обаче ще трябва да се погледне и какво вече са решили отделните държави членки в тази връзка.

Разбира се, не е задължително подобно разминаване като евентуалното такова при подхода на държавите членки по отношение на обработването на биометрични данни, ако въобще го има, да бъде решавано със законодателни промени. Не трябва да забравяме, че не е добре и да се прекалява с регулацията. В крайна сметка дори да има разлика в законодателствата на държавите членки, участниците в сектора на VR и AR биха могли да се опитат да се ориентират в ситуацията, ако не сами, то с помощта на съответни експерти в сферата.

Да поговорим малко и за интелектуалната собственост в света на виртуалната реалност. И тук има сблъсък между регулации и технологии
Тук за мое съжаление ми се струва, че сблъсъкът е по-голям. При защитата на личните данни все пак вече се направиха някакви стъпки с приемането на GDPR. В сферата на интелектуалната собственост обаче адресирането на тази нова виртуална и добавена реалност като че ли е все още само обект на дискусии. Струва ми се, че нито новата директива относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар ще реши всички въпроси, нито пък, че VR и AR са залегнали като отделни технологии, които да са обект на Европейската стратегия за цифровия единен пазар, какъвто е например изкуственият интелект, по отношение на който наскоро дори беше издадена Бяла книга, която да ни ориентира в посоката, която е поела Европейската комисия в тази връзка, и евентуалните законодателни инициативи. Не съм сигурен доколко това е пропуск или просто е разбирането, че всъщност виртуалната реалност и добавената реалност са част от цялостната дигитализацията и от цифровия единен пазар, например чрез връзката им с Интернет на нещата и изкуствения интелект. Затова по-скоро очаквам, че въпреки че не са посочени като отделни елементи в стратегията за цифровия единен пазар, законодателните промени, които се очакват в тази връзка, поне до някаква степен биха се отразили и върху VR и AR.

Ако се върнем на основния въпрос - изглежда, че към този момент законодателството е подготвено по-скоро само за реалната среда и в голямата си част засяга реалните продукти и услуги, нещата, които можем да пипнем, въпреки че самата интелектуална собственост като термин обхваща нематериални активи. Това разминаване между "реалната" реалност и виртуалната реалност като че ли прави настоящото законодателство неподготвено за новите технологични решения.

В сферата на интелектуалната собственост има различни аспекти. Като започнем от въпроса за създаването на един VR и AR продукт и неговата защита - дали говорим за софтуер като обект на авторско право или като патентоспособно изобретение (в зависимост от юрисдикцията, за която става дума), или пък за защитата му като търговска тайна. По този въпрос обаче има съществуващи варианти, които са приложими в по-голяма или по-малка степен и при VR и AR и са повече или по-малко ясни, разбира се, с оглед на специфики като продукт, пазар и т.н.

Но може би по-големите въпроси са свързани с използването на обектите на интелектуална собственост вътре във виртуалната реалност - например когато говорим за използване на обекти на авторско право или на търговски марки във виртуална реалност. Примерите са разнообразни - представете си една виртуална разходка в музей, при която виждаме картини или фотографии, които сами по себе си са обект на авторско право, и когато чрез VR ги представяме и правим достъпни за неограничен брой хора, ние всъщност осъществяваме използване на тези обекти на авторско право, за което използване може да ни е нужно предварителното разрешение на носителите на правата, съответно без това разрешение може да нарушаваме определени техни права. И тук започват още редица въпроси - как са уредени отношенията с този музей, кой е носителят на авторските права, има ли разрешение за публично показване и други. Друг пример - ако направим 360-градусово видео на улицата като част от филм, който снимаме, можем да заснемем много търговски марки, които са разположени на тази улица. И така възниква въпросът имаме ли право да ги използваме във филма си, или трябва да ги заличим по някакъв начин? Ако пък нямаме право да ги използваме - реално ли е да се мисли, че можем да вземем съгласието на абсолютно всички носители на правата при едно такова 360-градусово видео? Пореден пример - ако създадем VR игра и в нея позиционираме писта за автомобилни състезания и на таблата отстрани разположим търговски марки или пък в изкуствен град разположим билбордове с определени търговски марки без разрешението на притежателите на търговските марки - тогава би ни било трудно да твърдим, че не използваме тези търговски марки в търговската си дейност и съответно може да се окажем в ситуация, при която нарушаваме права на притежателя на съответната търговска марка.

Меки или твърди мерки са необходими?
Не бих искал да разглеждам нужните мерки като меки и твърди. Струва ми се, че по-скоро трябва да се стремим към ясни, адекватни и навременни мерки.

Трябва да са ясни, защото, когато една технология не е ясна за законодателя, не е изключено законодателният процес да завърши с приемането на неясни законодателни актове. А тогава става трудно както за хората, които трябва да прилагат такъв акт, така и за тези, които трябва да го спазват. Затова смятам, че трябва да са ясни, което от своя стара означава едно много задълбочено предварително обсъждане и анализ, включително какво може да ни даде съответната иновация и технологично решение.

Защо адекватни? Защото виртуалната реалност може да намери приложение в множество сфери като медицина, образование, игри, виртуални разходки, реклама, филми, видео, музикални клипове и т.н., които засягат както полето на интелектуалната собственост, така и защитата на личните данни, защитата на потребителите, медицинското право, наказателното право и други. Това разнообразие изисква, преди да бъдат приети някакви законодателни промени, те да бъдат съобразени с отделните приложения на виртуалната реалност. Една норма, която е създадена с идеята, че трябва да регулира конкретно гейминг индустрията във виртуалната реалност, може да не намери абсолютно приложение във виртуалната реалност, която се използва в медицината, или при създаването на тренажори във виртуална реалност за пилоти на самолети например.

Навременни, защото за съжаление често се оказва, че законодателството изостава от развитието на технологията. И ако ние продължим да не адресираме технологичното развитие, можем да се окажем в ситуация, в която толкова много неща са се случили междувременно, че са се създали още повече неясноти или дори са настъпили някои сериозни щети.

В този ред на мисли да очакваме ли нови регулаторни инициативи на европейско и на национално ниво?
Аз лично не съм чул за законодателна инициатива, която да е насочена конкретно към виртуалната и добавената реалност, както на национално ниво, така и на ниво Европейски съюз. Освен ако не се окаже, както вече казах, че ще бъдат въведени такива промени заедно със законодателните промени при сходни въпроси като изкуствения интелект и Интернет на нещата.

Като че ли в момента по-наболелите въпроси продължават да бъдат киберсигурността, блокчейн, Интернет на нещата и изкуственият интелект. Може би това до някаква степен е свързано и с възможностите за монетаризиране на различните технологии. Така например в последно време виждаме сериозни продажби на картини, нарисувани от/с изкуствен интелект, напредък при автономните автомобили и др., докато дори в световен мащаб примерите за успешни (с оглед на постигнати финансови резултати) проекти в областта на виртуалната и добавената реалност като че ли все още не са толкова много.

Георги Кънев е старши адвокат и заместник-директор за България в адвокатско дружество "ПЕТЕРКА И ПАРТНЬОРИ", като работи в областта на правото на интелектуалната собственост, информационните технологии, защитата на личните данни и търговското право.
Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Адвокат Кънев е вписан представител по индустриална собственост в областта на марките, географските означения и промишления дизайн в Патентното ведомство на Република България, както и европейски представител по марки и промишлен дизайн към Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Преминал е успешно и курс по американско авторско право - CopyrightX.


X