Анализи

В България сме на прав път при дигиталната трансформация

Александър Главчев


Иван Чернов работи в "Melexis България" повече от 14 години, като от юли 2019 е глобален мениджър производство. Преди това е заемал позиции в компанията като мениджър производство, главен тестов инженер, старши тестов инженер, лидер на екип и др. Завършил е Техническия университет в София.


Г-н Чернов, представете себе си и "Melexis България" за читателите на сп. CIO.
Казвам се Иван Чернов и съм служител на компанията от 14 години. Започнах като стажант по време на лятна практика и с течение на годините смених доста различни длъжности. Завършил съм Техническия университет - София, като насоката, в която съм учил и работил през по-голямата част от професионалния ми стаж, са инженерните науки. Близо десетилетие бях в развойния отдел на Melexis, фокусиран върху разработването на продукти, а през последните години се насочих по-активно към друга важна част от компанията - производството.

Melexis е белгийска компания, която проектира, разработва и доставя чипове предимно за автомобилната индустрия. В момента наброяваме около 1500 души в 19 локации по целия свят. В България Melexis стъпва през 2000 г., като досега екипът тук се увеличи почти десетократно.

Горди сме и се вълнуваме от това, че в момента при нас тече инвестиционен проект - компанията продължава да инвестира в местния си офис. Проектът е мащабен, на стойност около 75 млн. евро, и целта му е да разшири производствената база, развойния център и складовите помещения.

Какво по-конкретно се разработва от тукашното звено на Melexis?
Фокусът ни е насочен в няколко продуктови направления. Най-голяма експертиза развихме при магнитните сензори, температурните и токовите датчици. За тези 20 години сме разработили над 65 продукта. Трудно е да си представи човек, но от българското производство сме доставили над 5 млрд. чипа за клиенти по целия свят.

Вие сте пример за кариерно израстване в Melexis, започвайки от стажант. Как стоят нещата при вас с намирането и задържането на кадри на фона на недостига на специалисти у нас?
Проблемът не е само локален, а и глобален. Затова в Melexis отделяме голямо внимание на програмите за набор на кадри, както и на различни инициативи за близко сътрудничество с техническите университети в страната.

През годините разработихме няколко програми, насочени към студенти и наскоро завършили специалисти, чийто фокус е да стъпим върху това, което са получили като знания в университета, и да ги доразвием като специалисти в сферата на микроелектрониката.

Всички тези усилия ни помагат да се справяме с предизвикателствата при набора на хора. Нещо, с което се гордеем, е, че 85% от лидерите в компанията и 75% от експертите са израснали вътрешно. Нашият ключ за успеха е намирането на правилните хора - нещо, което наричаме "Melexis ДНК". Това са хора, при които още по време на интервютата виждаме, че споделят същите ценности, че са ангажирани и мотивирани, че горят за инженерните науки.

Забелязвате ли връзка между компютърното минало на България и съвременните кадри? Също така историята ни оказала ли е влияние, когато Melexis е спряла избора си върху страната преди две десетилетия?
Безспорно това е един от факторите, които са наклонили везните. Още преди 90-те България е била с добро име на картата на микроелектрониката в региона. Имали сме редица заводи и предприятия, насочени именно към такъв тип процеси. Стъпвайки у нас, Melexis придобива една малка компания с такава насоченост.

Мисля, че през годините сме показали, че както в сферата на ИТ, така и в тази на електрониката сме направени от "правилното тесто".

По какъв начин се отрази все още продължаващата криза с COVID-19 върху компанията?
Както казах, ние оперираме в различни индустрии, но основно в автомобилната. COVID-19 оказа сериозно влияние в този сектор. Налице бяха сътресения във веригите от доставчици, дори немалко от нашите партньори решиха временно да затворят производствата си.

За нас бе важно да продължим дейност, но коронавирусът затрудни работния процес. За да се справим с предизвикателствата при подсигуряване на бизнеса, от една страна, и осигуряването на безопасна работна среда, от друга, въведохме редица мерки. Това, както и за други компании, са безпрецедентни случаи. Става въпрос, разбира се, за мерки, свързани с хигиената, дезинфекцията, социалното дистанциране. Зонирахме производството, разделихме екипите, за да осигурим социално дистанциране.

Като инженерна компания създадохме наши собствени системи за следене на телесна температура, които бяха интегрирани в системата за контрол на достъпа. Така, когато някой идва в сградите на Melexis, на входа проверката става с наш сензор.

Всъщност може би тук е мястото да споделя, че някои от изделията, които произвеждаме в София, подпомагат именно борбата със заразата. Наблюдаваме засилено търсене на температурните ни датчици, използвани за медицински цели, както и на сензорите за задвижващи механизми, които се внедряват в респиратори. Също така наши токови сензори са внедрени в автономни електрически автомобили, които се използват за доставки на консумативи в силно засегнати от заразата райони.

От друга страна, всяка криза дава и възможности. Въпрос на избор е дали ще се фокусираме само върху негативите от нея днес, или ще погледнем в бъдещето с опита и знанието, които тя е донесла. Настоящата ситуация дава възможности много по-бързо да се приближим към дигитализацията.

Днес темата за производството все по-често върви заедно с тази за автоматизацията. При производители на микроелектроника като Melexis това е нещо, което се подразбира. По-общо погледнато, как автоматизирането на производствата и навлизането на технологии като изкуствения интелект влияят върху процесите в компаниите?
Темата за влиянието на автоматизацията и технологиите като цяло в момента е свързана с Четвъртата индустриална революция (Индустрия 4.0), в която всички се намираме. Тя донесе невероятен бум на нови технологии, които дават безкрайни възможности и свободата да реорганизираме производствата си по съвсем нов начин. Лично аз вярвам, че своевременното им внедряване води до по-безопасен, по-ефективен и по-качествен производствен процес.

Всяка нова технология идва със своя начален етап на адаптиране. Трябва да се замислим за това по какъв начин новите технологии биха се отразили на работния процес и дали те няма да изискват нови компетенции от служителите. Необходимостта от нови умения може да налага предварителна подготовка на програми, така че служителите да се развиват в правилната посока - фокусът ще пада все повече върху софт уменията и възможността за боравене с информация и данни или пък върху отстраняването на проблеми за сметка на монотонни и повтарящи се задачи.

Споменахте изкуствения интелект и тук е удачно да дам пример от Melexis. Преди три години, виждайки, че това е много силна тенденция, създадохме екип, насочен именно към изследването на технологии като машинно учене, големи данни и изкуствен интелект. Основната цел е да разберем повече за тях и как можем да ги използваме. Макар за много хора изкуствен интелект да звучи като фантастика и нещо неприложимо, истината е, че възможностите са не само безкрайни, но и реални. Технологиите вече са тук и мога да дам наши примери на разработени от колеги алгоритми и приложения, които ни помогнаха да повишим качеството и да намалим производствените разходи.

Мисля, че е особено важно да бъдем смели - не в смисъл да въвеждаме технологиите на всяка цена, но да ги изследваме, за да намерим отговор на своите въпроси. За всяка компания те са индивидуални. Да седим на едно място и да не правим нищо е единственият грешен подход. Средата е много динамична и е важно организациите да се адаптират към нея.

Споделихте, че може да има необходимост от предварителна подготовка на кадри. Това ли е една от най-големите трудности в тази насока?
Тук отново ще дам наш пример. Преди няколко години въведохме първия колаборативен робот в нашето производство. Това е система, в която човек и машина си съдействат по безопасен начин. В началото имаше известна неувереност за това дали цялостната концепция ще проработи. Това, което се вижда днес, е, че толкова много сме свикнали с новите технологии, че колегите дават имена на роботите и в крайна сметка ги приемат за нещо, което работи в тяхна помощ.

Разбира се, друга трудност е, че инвестицията в такива иновации не е малка. Затова е важно компаниите да преосмислят своята дългосрочна стратегия и да открият какво би работило за тях. Дигиталната трансформация не се случва за един ден, а е пътешествие. Трябва да си планираме междинни спирки, при които да поглеждаме назад и да правим оценка на постигнатото.

Засегнахте темата за дигитализацията и Индустрия 4.0. Как вие дефинирате тази трансформация?
Трудно е да се даде отговор, който да е еднозначен за всички. За нас Индустрия 4.0 е по-скоро стратегически начин на мислене и визия за бъдещето на производството. Можем да си го представим като съвкупност от концепции и технологични решения, чрез които се стремим да усъвършенстваме процесите. Крайната цел е да постигнем максимална производителност.

Кои добри практики в тази насока според вас биха могли да се приложат успешно и у нас?
Дигиталната трансформация от години е гореща тема в България и все повече компании инвестират усилия в тази посока. Наскоро ми попадна доклад на глобалната консултантска компания McKinsey, озаглавен "Възходът на дигиталните конкуренти: Как дигитализацията може да се превърне в следващия двигател на икономическия растеж в Централна и Източна Европа". В него се твърди, че България е една от страните, които са с най-динамичен и бърз растеж в сферата на дигитализацията. Определено имаме път, който да извървим, но трябва и да имаме самочувствието, че се движим в правилната посока.

От гледна точка на добрите практики това, което мога да споделя като наш опит, е, че когато преди години се заговори за дигитална трансформация, взехме решение, че цялостната ни стратегия няма да съществува като отделен документ или отделна карта с цели, а че подходът ще бъде интегриран в единната стратегия на компанията. По този начин се дава сигнал, че това е приоритет, че е посоката, в която вървим, и че е от стратегическа важност да работим за постигането на тази цел.

В Melexis използвате Lean методологията. Разкажете повече по темата. Виждате ли интерес към модерни подходи като Lean в България?
Да, от няколко години разполагаме с Lean отдели във всяко производство, чиято роля е да внедряват такива методи и практики. Крайната цел е да намаляваме всяка активност, която е без добавена стойност.

Интересно е, че ние не сме изключение за България. През последните години наблюдавам значителен интерес към Lean методологията и прилагането й на практика. Смятам, че има различни фактори, които влияят върху това. От една страна, ние сме компания, оперираща в автомобилната индустрия, откъдето са и корените на методологията. От друга, съществуват доста успешни български организации и клубове в тази област, където компании от различни сектори работят заедно и обменят опит, така че се подпомага цялостното развитие на знанията в сферата.

Ние имахме малко по-индивидуален подход към този въпрос. Наблюденията ни са, че дори една практика да работи добре в дадена компания, прехвърлянето й едно към едно в друга невинаги работи. Бих нарекъл нашия подход либерален и поетапен. Първо създадохме звената във всяко производство, както и рамка за това върху какво трябва да работим. Искахме да дадем една-две години, за да видим как ще се адаптира организацията към тези нови звена. Последното бе важното, тъй като, въпреки че подобренията и оптимизациите са ежедневие при нас, за първи път при нас имаше групи, насочени точно в тази посока.

И след няколко години начертахме окончателните длъжностни характеристики, профилите и дългосрочната стратегия на компанията. Тогава вече имахме ясна представа какво работи за нас и какво е неприложимо.

Според анализатори технологичният опит става все по-важен за бизнес лидерите в компаниите. Какви са вашите наблюдения?
Често лидерите в технологичните компании идват от инженерните позиции. Дигиталната трансформация налага възприемането на нови умения и трупането на нови знания. Това е особено валидно за хората, които работят с новите технологии на първа линия, и е нормално да е валидно и за ръководния състав.

Как виждате Индустрия 4.0 след пет-десет години?
Ние работим вече няколко години, за да стигнем до мястото, където се намираме в момента. Искам да дам няколко вълнуващи примера за Melexis, което може би е една от междинните стъпки, за които говорих.

Тази година след дълга работа ще внедрим няколко решения от фамилията на умните фабрики. Например ще свържем всички машини от производството директно с нашата ERP система. По този начин ще направим ръчното прехвърляне на данни автоматизирано, което ще ни помогне да спестим времето на колегите, да увеличим производителността, както и да подобрим качеството на самите данни. Последното е много важен фактор, когато се говори за дигитализация, тъй като да имаш много данни е хубаво, но не по-малко важно е на тях да може да се разчита.

Налице са и други проекти. В момента, когато оператор трябва да подготви машина, превключвайки я от едно изделие към друго, се минава през процес по настройка. По време на него има определен брой операции, като настройки, които трябва да бъдат въведени. Това е също ръчен и времеемък процес. В момента сме във финалните стъпки да внедрим решение, в което всички настройки са събрани в една структура и стартирането на ново изделие ще става доста по-бързо, тъй като машините автоматично ще получават своите настройки от централен сървър.

Мисля, че през следващите десет години ще продължи тенденцията по внедряване в производствата на колаборативни роботи и автономни превозни средства. Все повече ще говорим и за тотална свързаност на всички процеси, а умни системи ще подпомагат взимането на решения при управлението на завода.

Гледайки напред към Индустрия 4.0, се чуват всякакви прогнози, като например машини, които на практика не се повреждат заради вградени в тях комуникации. Как могат бизнесите да се ориентират кое от настоящото говорене за Индустрия 4.0 е PR фантазия и кое реалност?
Едно от нещата, към които ние се стремим, е именно подобрената поддръжка на машините. Не твърдя, че ще постигнем 100% непрекъсваемост, но наличието на свързаност, големи данни и Интернет на нещата по-скоро ще ни даде възможност за корелация на данни. Например за такива от машината, от преминаващия тестове чип и дори от робота, който го е транспортирал. Съпоставянето на всичко това ще ни позволи да правим заключения от ново ниво. На базата на различни индикатори и сензори ще можем да предсказваме кога е редно да спрем дадена машина за поддръжка.

В момента тези процеси се извършват на регулярен принцип, например на няколко месеца и след преминаване на определено количество продукция. Това обаче може да не е оптимално от гледна точка на разходите и ефективността. Мисля, че предвиждането на дейности по поддръжка е нещо съвсем реално.

Много от технологиите, които се споменават в звучащите на пръв поглед фантастични сценарии, всъщност са вече тук. Друг е въпросът до каква степен са внедрени и доказали се в достатъчно голям брой фабрики. Те обаче са налични за експериментиране. Тук отново ще кажа, че трябва да бъдем смели и да направим нашата оценка за това какво би било приложимо за бизнеса, който управляваме.

Как виждате взаимоотношенията между хора и роботи в производствата занапред?
Не съм привърженик на идеята, че в един момент роботите ще изместят хората. Не смятам, че това е бъдещето, към което отиваме. По-скоро мисля, че отиваме към бъдеще, в което роботи, автоматизация и хора ще си съдействат за постигане на по-високи резултати.

Със сигурност обаче ролята на човека ще се променя, като ще се стремим да автоматизираме по-монотонните и повторяеми задачи. Все пак остават много активности, които няма перспектива да се изпълняват от роботи. Ролята на човека ще се насочи повече в посока анализиране на данни, работа с информация, извършване на специфични настройки и цялостно следене на производствения процес. Затова е важно да имаме визия какво би могло да бъде бъдещето и да разработим адекватни програми за развитието на правилните компетенции на служителите, което е заложено в стратегията на Melexis.

X