Анализи

Накъде вятърът издухва облаците

Мария Динкова

Новите тенденции и промените в инвестициите разкрива тазгодишното изследване на IDG

С всяка изминала година се увеличава броят на компаниите, които взимат решение да пренесат поне част от своите процеси в облака. Тази тенденция се очаква не само да продължи, но според експертите дори ще се ускори на фона на глобалното разпространение на коронавируса. И ако досега някои организации все още имаха своите съмнения за ползите от изоставянето на физическите инсталации, вече повечето са убедени коя е следващата важна стъпка в процеса на дигитализация. Именно това са част от заключенията от тазгодишното изследване на IDG, свързано с облачните изчисления The 2020 IDG Cloud Computing Survey. Според данните в него 81% от организациите вече са мигрирали поне едно приложение или част от своята изчислителна инфраструктура в облака, което бележи ръст спрямо 73% през 2018. Същевременно се наблюдава и увеличение с 59% на средните облачни инвестиции. За да отговорят на новата реалност, 67% от организациите добавят нови роли и функции в своите структури.

Самото проучване се провежда за осми път, като тази година то цели да очертае тенденции при облачните изчисления, както и специфичните цели, употреби и предизвикателства при многооблачните среди. То се базира на отговорите на 551 ИТ експерти, всички от които са участвали в процеса на купуване на облачни решения, а техните организации имат или планират поне едно приложение или част от инфраструктурата да бъдат мигрирани в облака.

В следващите редове можете да прочетете кои са останалите тенденции в сферата и какви са плановете на организациите за следващите технологични проекти.

Доминацията на облака
Миграцията към облака се движеше с постоянни темпове от 2015, но през последните две години се наблюдава значително ускорение. Над две трети от организациите във всяка индустрия се насочват към облачните изчисления, показват данните от изследването на IDG. В някои сфери се наблюдава и по-засилено използване на технологията, като такъв пример са образованието (88%), производството (87%) и здравеопазването (86%). Малко по-назад се оказват финансовите услуги и държавният сектор, съответно със 75% и 71%. Същевременно, ако се разгледат тенденциите през призмата на фирмените размери, големите организации по-често разчитат на физически инсталации спрямо малкия и средния бизнес. От IDGзаключават, че причината за това е използването на повече наследени ИТ системи в корпоративните структури.

Все пак доминацията на облачните технологии в днешните компании е безспорна - 92% от организациите отбелязват, че до някаква степен вече се възползват от техните възможности. Към момента повечето от половината компании (54%) са мигрирали част от процесите си, но все още разполагат и с физически инсталации. 29% от фирмите продължават да разчитат в по-голяма степен на своите инсталации, докато само 9% са изцяло в облака. Разбира се, има и 8%, които все още не са стартирали процеси по миграция.

Променящите се инвестиции
Стратегията на компаниите ясно проличава в разпределението на техните ИТ бюджети. Според данните от изследването облачните технологии се превръщат в сериозен приоритет за повечето фирми. Очаква се около една трета от средствата на ИТ отделите да отидат за облачни изчисления през следващата година, или около 32%. Това не е особено голяма промяна в проценти от общия ИТ бюджет в сравнение с 30% през 2018, но на практика се очаква средно инвестициите в облака да достигнат 73.8 млн. долара през тази година.

От IDG са приключили изследването преди икономическата криза вследствие от COVID-19, но експертите смятат, че процентите ще се запазят или ще се увеличат през следващата година. "Засега остава неизвестно дали средните ИТ разходи за облака, планирани за следващите 12 месеца - 32%, ще останат, или може би дори ще се повишат на фона на спада, тъй като облачните проекти не изискват първоначална капиталова инвестиция", се коментира в доклада.

За пръв път тази година в изследването е включен въпрос дали компаниите предпочитат мигриране на приложения, които преди са се използвали в инсталациите (54%), или биха избрали оригинални за облака (46%). Към първия подход се ориентират повече големи организации, докато малкият и средният бизнес се насочват към създадените специално за облака решения. Отделните индустрии също имат различни предпочитания по въпроса. Финансовият и държавният сектор избират приложения, които преди са използвани в инсталациите, докато представителите на образователната и технологичната сфера почти поравно се разделят между мигрирани и създадени специално за облака приложения.

Друга интересна тенденция, която докладът на IDG разкрива, е нарастващият интерес на организациите към софтуера като услуга и софтуера с отворен код за сметка на търговския лицензиран софтуер. Повече от половината от запитаните в момента мигрират или вече са внедрили уеб приложения (53%) и решения за сътрудничество и комуникация в облака (52%). През следващите три години повечето организации планират да мигрират своя бекъп, CRM приложенията, както и управлението за идентификация и достъп. Големите компании също така избират да използват облака и за технологии като интернет на нещата и изкуствен интелект.

Тези резултати ясно обаче показват, че компаниите предвиждат да се придържат в бъдеще към облачния модел на работа. 73% от ИТ лидерите не очакват тяхната организация да премести базирани в облака приложения обратно в инсталациите. Около 12% от запитаните обаче признават, че вече са преместили някои процеси извън облака, а 15% планират подобен проект през следващите 12 месеца. Причините за това могат да са различни, включително финансови, технологични или свързани със сигурността.

Ползите от многооблачната среда
Водещите доставчици на IaaS решения - сред които са Amazon Web Services, Google Cloud Platform и Microsoft Azure - имат както своите силни, така и слаби страни в зависимост от нуждите на конкретната организация. От друга страна, доставчиците на SaaS на практика предлагат приложения през интернет. Именно и затова избирането на услуги от няколко публични облака за голяма част от фирмите е неизбежно, тъй като единствено по този начин те ще могат да отговорят напълно на своите нужди.

Повече от половината (55%) от анкетираните заявяват, че използват няколко публични облака. Сред организациите, които предпочитат този подход, 47% са представители на малкия и средния бизнес, докато 66% са големи организации. Числовото превъзходство на вторите се дължи на повечето ресурси и възможности за управление на сложната многооблачна среда. Този тип решения обикновено се взимат от ИТ отделите (в 35% от случаите) или от изпълнителното ръководство (при 29% от случаите). Само 5% от запитаните споделят, че изборът е бил направен без участието на ИТ специалистите.

Независимо обаче от това кой точно в компанията е взел решението за мултиоблачната среда, почти половината от специалистите посочват, че целта е била гарантирането на най-добрата платформа за тяхната организация. Сред другите причини са спестяване на разходи и оптимизация (41%), гарантиране непрекъснатост на бизнеса (40%) и по-голяма гъвкавост на платформата и услугите (39%). Като цяло малките и средните фирми се опитват чрез този подход да спестяват средства, докато големите компании искат да избегнат зависимостта само от един доставчик.

Данните от изследването на IDC разкриват и някои от недостатъците при използването на многооблачна среда, въпреки че повечето компании не планират да се откажат от избрания подход. Проблемите, с които се сблъскват, включват увеличена сложност (48%), по-високи разходи за обучения на служители (34%), както и повече отделени средства за управлението и гарантирането на сигурността (28%).

Облаците, закриващи хоризонта
Без значение кой подход са избрали компаниите, всички запитани признават, че се сблъскват с предизвикателства при работата с публичния облак (94%). Като най-сериозна трудност те посочват необходимостта от контролиране на разходите за облака. "Вероятно защото те първоначално са използвали управлението на разходите, за да защитят миграцията, и не са успели да предвидят увеличаването както на данните, така и на облачните услуги", се коментира в изследването.

Сред другите сериозни трудности, с които се сблъскват организациите, са гарантирането неприкосновеността на данните, защитата на облачните ресурси, осигуряването на съответствие и недостигът на умения. Малко под една трета от запитаните признават за проблеми при интеграцията на облачните ресурси с физическите инсталации, а също така се сблъскват с трудности при мигрирането на данни или приложения в облака. Имайки предвид споменатите предизвикателства, не е учудващо, че 67% от анкетираните - 86% от големите компании и 53% от малкия и средния бизнес - въвеждат нови роли и позиции, като най-често става дума за облачни архитекти и облачни системни администратори.

Всеки публичен облак има свои оригинални инструменти за управление и 64% от запитаните отбелязват, че използват именно тях при всяка платформа, с която работят. Някои организации обаче избират инструменти на трети страни: 21% прилагат такива за автоматизация и оркестрация; 14% за контрол на достъпа; а около един от десет ги използват за задачи като управление на разходите, сигурност и съответствие. Това означава, че значително се увеличава сложността. В същото време това е индикация, че се появява пазарна възможност за все по-голямото навлизане на инструменти за управление на многооблачна среда, независими от конкретните доставчици на платформи.

На фона на случващото се през последните месеци обаче едва ли някое от тези предизвикателства ще спре устрема на компаниите към облачните технологии, смятат от IDG. Все повече фирмите осъзнават, че предимствата от поддържането на собствена инфраструктура не са съизмерими с ползите от мигрирането на приложенията и процесите, а в предстоящата несигурна икономическа среда фирмите повече от всякога ще се нуждаят от гъвкавост и ниски разходи, каквито облакът може да им предложи.



X