Анализи

Три причини, които спъват облачните услуги

Майя Бойчева-Манолчева

Световният пазар на облачни изчисления се очаква да достигне 623.3 милиарда долара до 2023 година, показват данни на Report Linker. Според анализаторите секторът ще се развива със среден годишен ръст 18%.
Въпреки това, особено когато става дума за малките и средните предприятия, все още в обществото съществува недоверие към използването на облачни услуги. Три са основните причини, които спират и компаниите в България да се обърнат към тези технологии.

Причина #1 - страх за сигурността

На първо място е страхът за сигурността. Според неотдавнашно проучване, извършено от Sophos, 96% от компаниите изпитват притеснения по отношение на сигурността на техните публични облачни услуги. Тези притеснения не са никак излишни, като се има предвид, че 70% от организациите, които хостват информация в облака, са регистрирали пробиви в публичната си облачна среда през изминалата година, сочи проучване наVanson Bourne сред над 3500 ИТ мениджъри от 26 държави. Най-честите атаки са били малуер (34%), изтичане на информация (29%), рансъмуер (28%), компрометиране на акаунти (25%) и криптоджакинг (17%). Това кара ръководителите най-много да се притесняват от загубата на информация, от това как да разпознават и отговорят на заплахите и как да управляват мултиоблачната среда. Последното също е обяснимо, тъй като компаниите, които използват над два публични облачни доставчика, са регистрирали повече инциденти, отколкото компаниите, които използват един.

У нас експертите също споделят, че страхът и недоверието към услугата са основните препятствия пред облачните технологии. "Все още българските компании имат консервативен подход относно цялата си ИТ политика и облачните услуги не са застъпени в голяма степен предимно поради страх от загуба на данни и недоверие към услугата като цяло", коментира Димитър Кънев, архитект на облачни решения в KPMG IT Service. "В последните години има малко развитие, но не бих го нарекъл трайна тенденция", категоричен е той.

Причина #2 - липса на знания и опит

Разбира се, сигурността не е единствената причина, която спира компаниите да се възползват от предимствата на облачните технологии. Чавдар Джодев, съосновател и главен технически директор на платформата за автоматизирано мигриране към облачни технологии Smart Migrator, също смята, че българските фирми са резервирани към облачните услуги. "От една страна, не са наясно с предимствата, а от друга, не са наясно как биха могли да мигрират към облачните услуги", категоричен е той.

Истината е, че не всяка компания или по-скоро мениджърите на не всяка компания осъзнават нуждата от внедряването на облачни решения. Тук трябва да споменем и липсата на достатъчно и подходящ екип за целта, а понякога - и на правилните инструменти. А преминаването към облачни технологии е сериозна бизнес трансформация, която не може да бъде извършена без подходящите знания. Добър вариант в такъв случай е да се създаде или наеме екип, който има подходящите знания и опит както с облачни решения, така и в сектора, който може да управлява проекта и да е на разположение за поддръжка и след като внедряването е реализирано.

Причина #3 - липса на бюджет

Третата много съществена спънка пред внедряването на облачни услуги е бюджетът. COVID-19 повлия негативно на ИТ бюджетите и доста от ИТ проектите бяха стопирани, но дистанционната работа извади на преден план нуждата от облачни услуги. Това накара голяма част от компаниите да пренасочат своите бюджети именно към тези имплементации, а анализаторите да прогнозират още по-голям ръст на облачните услуги в близко бъдеще. От друга страна, не можем да твърдим, че тази тенденция е присъща на всички компании, защото, както знаем, големите корпорации разполагат с големи ИТ бюджети, с каквито не могат да се похвалят малките.

"Големите компании ползват повече облачни услуги. Това се дължи на факта, че имат специализирани ИТ отдели, които могат да дават съвети за новите тенденции на пазара. Определено малките фирми са оставени на заден план и в повечето случаи нямат бюджет за миграция към облака", смята Джодев.

Според Димитър Кънев облачните услуги са икономически по-изгодни при по-големи имплементации.

В същото време децентрализираният модел на облачните услуги, който все по-често се използва, наложи организациите да увеличат разходите си експоненциално. Това накара много компании да следят по-изкъсо бюджетите си, особено на фона на очакванията за ръст при използването на облачни услуги, и да ограничат всички дублиращи се и ненужни разходи.

Организациите се сблъскват и с още един съществен проблем - различните цени и ценообразуване на облачните и хибридните услуги, което води до промени в бюджетите от месец за месец.

Но, както се казва, целта оправдава средствата. Облачните технологии отварят много врати, включително към внедряването на изкуствен интелект. Според наскоро излязъл доклад на "Делойт" 70% от организациите, които внедряват изкуствен интелект, ще го направят посредством облачно базиран софтуер, а 65% ще използват облачно базирани услуги за разработване на AI софтуер. Иновативните технологии като AI, машинно обучение, анализ на големи бази данни, Интернет на нещата и блокчейн изискват по-добра инфраструктура и екип с повече знания и опит, което, както знаем, голяма част от малките и средните предприятия нямат. Така доставчиците на облачни услуги, които могат да запълнят именно тази тяхна липса, печелят точка в своя полза.

Бъдещето

"Рано или късно облачните услуги ще заместят традиционните дейта центрове, а нуждата от миграции и специалисти в областта ще расте", смята Чавдар Джодев. Според него през следващите 5 - 10 години 90% от ресурсите ще са в облачните услуги.

Все повече типове услуги да бъдат достъпни онлайн очаква Димитър Кънев. "Това ще доведе до увеличаване на ползването им и до намаляване на цената за предоставянето им", категоричен е той. Според него с развитието и разширяването на облачните услуги ще има нужда от все по-подготвени консултанти и ИТ специалисти. "Ще бъде необходимо и малко време за връщане на доверието след последните няколко случая на изтичане на лични данни както в България, така и в световен мащаб", смята още той.

X