Анализи

Държавният частен хибриден облак оптимизира електронните услуги у нас

Иван Гайдаров

Облачната платформа ограничава разходите и вдига нивата на киберсигурност на електронното управление, категорични са от ДАЕУ

Повсеместното навлизане на технологиите в ежедневието на гражданите постави сериозно предизвикателство пред обществените институции в глобален мащаб. За да отговорят на променящите се навици на потребителите, те трябва своевременно да осигурят подходяща среда за дигитална комуникация и предоставяне на административни услуги и статистиката категорично потвърждава това - търсенето на дигитални обществени услуги нараства устойчиво. През 2019 г. 67% от гражданите на ЕС, които са имали взаимодействие с публични власти, са го направили онлайн (64% през 2018 г.) - ръст от 26% в сравнение с 2013 г., сочи изследване на Европейската комисия (ЕК).

Пак според него отличниците по отношение на развитието на електронното управление в рамките на ЕС са Естония, Испания, Дания, Финландия и Латвия. В другия край на класацията са Румъния, Гърция, Хърватия, Словакия и Унгария, които са значително под средния индекс за съюза. Точно пред тях анализаторите поставят и България.

Развитие на електронно управление в България

Вече четири години отговорността за изграждането на електронно управление в България носи Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) и въпреки честите критики, които се чуват по темата, неговото развитие е факт - страната ни е в първата половина на класацията по отношение на дигиталните административни услуги за бизнеса и е една от 18-те държави - членки на ЕС, която има индекс над 90 при максимален 100. В основата на това развитие стоят и проектите за създаването и надграждането на държавния хибриден частен облак (ДХЧО).

"ДАЕУ наследи голяма част от тази платформа, разположена физически в т.нар. Контролно-технически център на електронното правителство,от министерството на транспорта, което започна изграждането й в рамките на предишната програма за административен капацитет. Когато се създаде агенцията, ние станахме по дефиниция първоприемник на тези дейности", обяснява Николай Петров, директор на Дирекция "Единен системен оператор" към ДАЕУ, и добавя, че при наследени през 2017 г. 6-7 информационни системи, предлагащи електронни услуги, към днешна дата техният брой надхвърля 30.

"Заедно с това увеличихме капацитета на ДХЧО, защото материалната част, която министерството на транспорта беше закупило и конфигурирало, подлежеше на разширение. Ние увеличихме възможностите на сървърите и сториджите, за да можем, докато завършим изграждането на ДХЧО, да разполагаме с достатъчен капацитет да посрещнем растящите нужди на администрациите в сега съществуващата споделена ИТ инфраструктура", добавя той.

Относно това дали подобна платформа е задължително условие за изграждането на електронно правителство директорът на Дирекция "Единен системен оператор" към ДАЕУ акцентира, че ДХЧО е необходимо, но недостатъчно условие за ускоряване на реализацията и подобряване на сигурността и наличността на електронните услуги, предлагани на гражданите и бизнеса.

"В държавната администрация в момента има около 6000 сървъра. Така че изчислителните мощности са налични, но под тази форма те трябва да бъдат разположени в определени помещения, които пък трябва да отговарят на определени изисквания. Ако всяка администрация го прави сама за себе си, това би изисквало много средства. В същото време за по-малките администрации ДАЕУ може да осигури по-добро обслужване, отколкото те самите. Големите министерства най-вероятно ще си осигурят подобаващо обслужване, но други администрации просто ще закупят устройства, ще ги инсталират и те ще деградират с времето, защото няма да имат средства и специалисти, които да правят необходимото за тяхната поддръжка", категоричен е Николай Петров, посочвайки, че в крайна сметка, "ако една електронна услуга енаправена добре, тя ще работи с еднакво качество и в облака, и в локална инсталация, а ако е направена лошо, облакът няма да може да я подобри".

ДХЧО продължава да еволюира

Като споделена комуникационно-информационна инфраструктура ДХЧО дава възможност за преструктуриране на разходите на администрациите, които го използват, от капиталови към такива за издръжка.

"Организациите няма да са принудени да отделят средства и да купуват ИТ инфраструктура, с която да реализират електронните си услуги икоято след това трябва да поддържат през годините, а могат да наемат такава и да я използват гъвкаво - да я получат в обем, който най-добре отговаря на техните моментни нужди, да я ползват за времето, в което им е необходимо, и да увеличават или намаляват обема й според конкретните случаи. По този начин разходите се оптимизират, защото, когато се купува инфраструктура, е много трудно да се уцели точният обем, който е нужен. Дори в началото да е точно оразмерена, много трудно впоследствие може да се направи точна преценка за нарастването на нуждите, защото реализацията на обществена поръчка за разширяване на един център за данни например отнема много време, а чрез облачните технологии можете да получите за часове това, което ви е необходимо", обръща внимание Николай Петров.

Затова и след първоначалното изграждане на облачната инфраструктура ДАЕУ започва изпълнението на проекта "Надграждане и развитие на Държавен хибриден частен облак за нуждите на електронното управление". Неговата реализация е разделена на пет основни дейности. Първата от тях е свързана с проектиране и изграждане на инженерната инфраструктура за резервен център за данни и осигуряване на свързаността му с основния. Вторият етап обхваща изграждането на инженерната инфраструктура за център за данни, а в третия ДАЕУ си поставя за цел да проектира, изгради и пусне в експлоатация нова споделена облачна инфраструктура за предоставяне на услуги.


Държавният частен хибриден облак оптимизира електронните услуги у нас

"До септември 2021 г. проектът трябва да е приключил и да разполагаме с две облачни среди - старата, наследена среда ще продължи да съществува и системите, които са там, ще продължат да работят, докато има ресурси за тяхната поддръжка, като поетапно ще бъдат мигрирани. Паралелно изграждаме една нова среда. Администрацията ще получи виртуална инфраструктура, която може да се използва като локална инсталация. Всяка администрация ще е изолирана от другите и ще може да си инсталира системата без притеснения, че външеннеоторизиран потребител ще я достъпва и ще има възможност да я управлява. Облачната ИТ инфраструктура ще може да се използва от администрациите съвместно с локалната им (частна) ИТ инфраструктура, откъдето идва и хибридността на модела. Ако трябва да обобщим - потребителите на облачните услуги ще имат достъп до ИТ инфраструктура както в публичен облак, при гарантирана сигурност на данните", описва проекта директорът на Дирекция "Единен системен оператор" към ДАЕУ.

Четвъртият етап на надграждането на облака включва разширяването на капацитета на единната електронна съобщителна мрежа, както и изграждането на защитен интернет център, а последният, пети, етап предполага създаването на резервно хранилище за данни, в което ще се съхраняват работни копия (бекъп) на критични за електронното управление регистри.

Тенденции и предизвикателства

Но за да функционира електронното управление, задължително условие е да има интерес от страна на гражданите, което се превръща в основно предизвикателство пред налагането на дигиталното взаимодействие с администрация в България. Според последното проучване на "Галъп интернешънъл", поръчано от ДАЕУ, едва около 5% от респондентите гледат на интернет комуникацията като на най-предпочитан канал за взаимодействие с държавните органи. Най-активна в това отношение е възрастовата група 25-36 години, където дяловете достигат до 10% от общия брой, и висшистите, при които този процент достига до 13.

"Нужно е да има добре функциониращи електронни услуги, които са лесно достъпни за гражданите и лесни за използване. Това трябва да бъде съпроводено с популяризирането на тези услуги. Трябва да се използва в максимална степен капацитетът на ведомствата и техните експерти. Те трябва да измислят как да се подобри бизнес моделът. На някои места в момента се случва дигитализация на процеси, които не са оптимални, тъй като са създадени за среда на физическо взаимодействие. Идеята не е да дигитализираме нещо съществуващо, а да се оптимизират процесите и да се гарантира сигурността на данните", смята Николай Петров.

По думите му също така трябва да се даде възможност на бизнеса да бъде проактивен в реализирането на електронни услуги и намирането на начини за монетизирането на тази си дейност.

"Това, което все още остава недостатък, е, че услугите ни са конфигурирани така, че да се използват предимно през настолни компютри. Истината е, че потенциалните ползватели на тези услуги все повече предпочитат да използват мобилните си телефони като универсално средство за комуникация. В този ред на мисли ние се опитваме да подобрим интерфейса на нашите услуги, но това изисква време", разкрива още директорът на Дирекция "Единен системен оператор" към ДАЕУ.

Според него трите основни посоки за развитие на ДХЧО включват увеличаването на неговия капацитет, федерирането му със сходни облаци на европейско ниво и отварянето му към предлаганите от комерсиални доставчици облачни услуги.

"Като цяло тенденциите, които се наблюдават в страните от ЕС, са насочени към отварянето на държавните облачни инфраструктури към комерсиалните облаци и федерирането им в бъдеще в рамките на ЕС. Идеята е да се ползват оптимално съвместни ресурси, което ще изисква много работа в областта на нормативната база, но ще се случи в близко бъдеще. Затова и ние смятаме в перспектива да отварямеДХЧО и към предлаганите от комерсиалните доставчици платформи, но с уговорката, че сигурността на данните е на първо място", обобщава Николай Петров.


X