Анализи

Роботизация и автоматизация в условия на пандемия

Иван Гайдаров

COVID-19 е повлиял негативно на плановете за автоматизация на половината компании у нас

Роботизацията и автоматизацията на индустриални процеси лежат в основата на концепцията за Индустрия 4.0, която от своя страна трасира бъдещето на производството в световен мащаб. Едновременно с това софтуерната автоматизация на бизнес процесите в последните години промени с бързи темпове моделите за функциониране и взаимодействие между различните корпоративни офис единици.

Роботизацията и възможностите за автоматизация на различни дейности доказа своето значение и по време на първата вълна на пандемията от COVID-19, когато много производства у нас бяха затворени, но не и високоавтоматизирани такива, като това на Schneider Electric например.

Но въпреки че е един от тези, които първи дават възможни решения на предизвикателствата, поставени пред човечеството от новия коронавирус, секторът за роботика и автоматизация както у нас, така и в глобален мащаб също търпи сериозни сътресения и промени.

От общото

"Основните направления на развитие в сферата на роботиката и автоматизацията са свързани до голяма степен с дистанционните решения, както и с тези, които не изискват пряк контакт (zero touch). В България например Schneider Electric започнаха да предлагат възможност за поддръжка с QR кодове - техникът, който е на смяна, сканира, a инженерът дори да работи от вкъщи, може да се запознае с всички данни, които са му нужни. Това е и основата на дистанционната поддръжка", дава пример за някои тенденции, предизвикани от пандемията, Йонко Чуклев, зам.-председател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА), като добавя, че заедно с това се появяват все повече споделени обучителни инструменти в сферата, публикувани от водещи компании и организации.

Очаквано роботите за дезинфекция са едни от водещите продукти на пазара и от асоциацията очакват това да се запази още дълго време, като те ще си оспорват лидерската позиция с устройствата за отдалечена работа.

"Друга тенденция, която се оформя ясно, е свързана със сключването на стратегически съюзи между различните производители. Няма месец, в който да не се е реализирало подобно сътрудничество през последната година. Пример за такова е сътрудничеството между ABB и Siemens. В момента всъщност всичко се свежда до стратегически съюзи - когато една компания има нужда от нещо, тя не се опитва да си го произведе, а намира доставчик, който вече го произвежда", обръща внимание Йонко Чуклев.

Що се отнася до представянето на регионален принцип, от ПАРА изкарват пред скоба региона на Централна и Източна Европа, който според техните наблюдения се движи с изключителни темпове.
"Нещата се развиват в голяма част от държавите - Гърция, Румъния, Словения, Словакия и не само. Една хърватска компания, която произвежда роботи за разчистване на военни мини, дори отвори офис в Южна Корея. Страната вече излъчи и първия си еднорог. В Естония пък има конкурент на Tesla, който току-що набра 40 милиона евро капитал. Румънският лидер в производството на роботи от своя страна успя за рекордно време да придвижи свой модел за дезинфекция от идейна фаза до пазара", изброява зам.-председателят на ПАРА.

И тук идва най-логичният въпрос: "Как стоят нещата в България?"

...към частното

Въпреки че страната ни има своите представители в хардуерната част от производството на роботи за индустрията, като цяло засега тя е по-скоро консуматор, отколкото създател на технологии. За да оценят моментното състояние на роботизацията и автоматизацията на бизнеса у нас, от ПАРА провеждат свое второ поредно годишно изследване, обхващащо 32 компании от сектори като производство на автомобилни компоненти, мебелна, електроника, машиностроене и др., в които работят близо 15 000 служители.

Според отговорите на респондентите в него пандемията е повлияла негативно на половината компании у нас. Попитани относно плановете им за автоматизация и отражението на пандемията върху тях, 41% от участниците в допитването отговарят със "забави ги", 9% с "отложи ги". В това число попадат и половината от организациите в аутомотив сектора.

За немалко компании обаче COVID-19 не е оказал негативно влияние; 38% от респондентите свидетелстват, че пандемията не е оказала негативно влияние, а 19% дори твърдят, че е ускорила процесите. Към тях спадат представители на химическата промишленост, производителите на датчици за умен дом, както и производителите на микроелектроника.

"Все повече компании в България акцентират върху софтуерната автоматизация, като 70% от респондентите планират подобен ход. Като цяло фокусът пада основно върху автоматизацията на производството и събирането и обработката на данни. Това ни кара да смятаме, че все повече компании у нас обръщат внимание на икономиката на данните и начините, по които може да се извлекат предимства от наличната информация", смята Кристиян Михайлов, секретар и член на УС на ПАРА.

И резултатите напълно потвърждават казаното от него, след като 44% от участниците в допитването казват, че планират софтуерна и дискретна автоматизация на процесите, а 28% посочват софтуерна автоматизация на процесите. Други 22% планират дискретна автоматизация на производството.

Иначе именно производството е дейността, основен двигател на роботизацията на индустрията у нас, следвано от събиране и обработка на данни, администрация, контрол на качеството, опаковъчна дейност, разработка на продукти, логистика и др.

Пандемията от COVID-19 очаквано променя и бюджетите за автоматизация, макар че те са по-малки от очакваното. На първо място, броят на компаниите, които са готови да инвестират до 100 000 лева в автоматизация, нараства с 5.5%. Процентът на организациите, които планират инвестиции между 100 и 300 хиляди лева, пък остава сходен с миналогодишния - 15.6% през 2020 г. при 17.3% през 2019 г.

Погледнато през друга призма, организациите, които планират бюджети за автоматизация, надхвърлящи 500 хил. лева, формират 34% (40.4% през 2019 г.).

Какво обаче трябва да се случи, за да може България от потребител на технологии да се превърне в източник на такива? Как може страната ни да се възползва от добавената стойност, която дава икономиката на бъдещето?

Хоризонти

"Първо е задължително да се привлече световен образователен бранд, а условията в момента дори биха улеснили това. В същото време в България вече присъстват компании като Festo, Schneider Electric, Visteon. Те имат инвестиционни програми и някой трябва да се замисли как можем да се включим в тях. След като нови инвеститори явно не можем да привлечем много, трябва да се замислим как да се включим по-сериозно в инвестиционните програми на вече присъстващите", категоричен е Йонко Чуклев и добавя: "Партньорството между Фонда на фондовете и Българската фондова борса за пазара на растеж също е от огромно значение. Няма ли ликвидност на капиталовия ни пазар, ситуацията ще бъде много сложна, но ако започнем и тук да набираме капитал през борсата по един прозрачен начин, както в голяма част от останалите държави, има надежда да тръгнем напред."

Кристиян Михайлов от своя страна посочва важната роля на търговските аташета и представителства зад граница.

"За да се привлекат повече инвестиции, трябва да бъдат предоставени повече капитали в ръцете на търговските аташета и търговски ни представителства. Съществуват платформи като Zoominfo, където има контакти на всякакви производители, разработчици, инвеститори и R&D центрове. България няма акаунт там, а той струва от порядъка на 15 000 долара и дава достъп до база данни, в която влизат над 70% от големите инвеститори. Това ще ни отвори една нова врата за привличане на инвестиции, а ние към днешна дата нямаме дори достъп до контактите, чрез които могат да се започнат нужните разговори", смята секретарят на ПАРА.

По думите му търговските аташета са едни от най-силните посланици на България като икономически бранд, а увеличаването на екипите в ключови държави е задължително. Като пример той посочва факта, че българската държава има едва две търговски аташета в САЩ, при положение че само в Калифорния Полша има над 20.

Но и двамата са сигурни, че България има бъдеще в сферата на роботиката и автоматизацията както от гледна точка на потребител, така и на създател на технологии.

"В България се разработват собствени технологии и дори има примери за американски компании, които купуват наши продукти, но все още никой не е събрал в един общ голям продукт много по-малки разработки. Ние имаме много специалисти, но разработката е скъп процес и трябва да се осигурят достатъчно канали за инвестиции. Такива примери има, просто трябва да станат повече", смята Кристиян Михайлов.

Йонко Чуклев на свой ред обобщава: "Миналата година за първи път в училищата се въведе предмет "Изкуствен интелект", което е страхотна новина. Надявам се тази тенденция да продължи. Има няколко проекта, които очакваме да се реализират и в индустрията. "Чайкафарма" ще открие нов завод с високи нива на автоматизация. "Алкомет" пък предвиждат да въведат прогнозен анализ в новия си цех за профили, а IPS ще автоматизира целия анализ на данни при изграждането на електропроводи и инфраструктура. Така че България ще има своите шампиони, но те ще са до 5%. Важното е да има достатъчно последователи, които да се развиват бързо след тях".



X