Анализи

Кой докъде e в електронното управление

Иван Гайдаров

България заема 44-то място сред 193 държави в глобален мащаб, макар че е на опашката, когато става дума за Европа, сочи доклад на ООН

В средата на тази година Организацията на обединените нации (ООН) публикува 11-ия си доклад, посветен на развитието на електронните правителства по света - E-Government Survey in 2020. Поставяйки акцент върху промените, наложени от пандемията от COVID-19, от организацията са категорични: "Правителствата по целия свят проучват нови начини за ангажиране и предоставяне на яснa, актуална информация за обществеността и за здравните работници, докато работят заедно и със заинтересованите страни да намалят скока във фалшивите новини по темата. Едновременно с това дигитализацията на усилията за справяне с пандемията върнаха на дневен ред загрижеността за поверителността на данните, а дигиталните разделения се появиха отново." Според експертите на ООН това поставя на изпитание националните визии за електронно управление, както и инструментите и приложенията, в които страните са инвестирали през последните години.

Сериозността на предизвикателствата, на които трябва да отговорят системите за електронно управление на държавите, зависят до голяма степен от тяхното собствено ниво на развитие. Затова и ООН засилва фокуса си върху нивата на интеграция на различните национални платформи на глобално ниво.

"Първичните данни, събрани в проучването през 2020 г., показват, че много повече държави и общности изграждат стратегии за дигитално управление, някои от които са коренно различни от тези, присъщи за пионерите в тази сфера. Някои от новите подходи, които правителствата предприемат в своята трансформация, включват предоставянето на електронно управление като платформа, интеграцията на онлайн и офлайн многоканален достъп, гъвкаво развитие на дигитални услуги (подкрепени от ангажираност на цялото правителство и на цялото общество), разширяването на електронното участие и партньорствата, укрепване на капацитета за предоставяне на ориентирани към хората услуги и иновативен подход към използването на технологии като изкуствен интелект (AI) и блокчейн, особено в развитието на интелигентните градове", сочат резултатите от анализа на ООН.

И все пак регионални различия съществуват, въпреки че изоставащите региони правят всичко по силите си да наваксат.

Европа води, Африка се развива, Азия скъсява дистанцията

Както и в предишното изследване на ООН, проведено през 2018 г., в регионален аспект Европа е лидер по брой държави в групата с "много висок" индекс на развитие на е-управлението (EGDI) - 58%. На второ място се нарежда Азия (26%), следван от Америка (12%) и Океания (4%). Иначе всички региони постигат напредък в развитието на концепцията за електронно правителство.

"В Африка, въпреки че страните продължават да изостават от други региони, има положителни признаци за ускорен напредък. Африка има най-голям дял от страни, които са преминали към по-висока EGDI група (15 държави, или 28%). Но пропуските в инфраструктурата и развитието на човешкия капитал са попречили на много страни в този регион да преминат към по-високите нива на EGDI. Азия се превърна във втория най-напреднал регион в развитието на електронното правителство със средна стойност на EGDI, нарастваща от 0,58 през 2018 г. до 0,64 през 2020 г. Азия също така има най-много страни (8), които са подобрили своите класации в EGDI с повече от 15 позиции. В Америка 86% от изследваните 35 държави имат "висок" или "много висок" EGDI рейтинг", обясняват от екипа на доклада, акцентирайки, че Европа има най-хомогенното развитие на електронното правителство и е световен лидер от началото на проучването. Като пример от ООН посочват, че 93% от държавите в Европейския регион предлагат онлайн услуги за уязвимите части от населението.

Като цяло от ООН отчитат, че в повечето региони основните приоритети варират в големи граници. Навсякъде обаче предизвикателствата са сходни.

"Въпреки че всеки регион има различни приоритети, всички споделят едни и същи предизвикателства. Някои от областите, изискващи внимание във всеки регион, включват политическата воля, лидерство, както и институционален капацитет; технологична дифузия и свързаност; търговия и цифрова икономика трябва да са движещи сили зад дигиталната трансформация; достъп до отворени данни в изграждането на приобщаващи общества; дигиталните умения като крайъгълен камък за бъдещето в сферите на заетостта, образованието, здравеопазването и други сектори, които са особено важни за ежедневния живот на хората; изграждане на умни градове и урбанизация", изброяват от ООН.

Дигитална Скандинавия

По отношение на класацията по държави Дания успява да запази лидерската си позиция от 2018 г., като дори подобрява своя EGDI индекс от 0.9150 на 0.9758. По-интересно е обаче, че всички останали скандинавски представители - Норвегия (13), Швеция (6), Исландия (12) и Финландия (4) - също са част от групата от 14 държави с най-висок рейтинг, чийто EGDI индекс е оценен като "много висок".

"Дания има най-високата стойност на EGDI в световен мащаб за второ поредно проучване и е една от седемте страни в Северна Европа и една от петте държави в Европейския съюз, които са част от
страните с най-висок рейтинг. Другите държави от Европейския съюз/Северна Европа от тази категория също са регистрирали подобрения спрямо 2018 г. Естония (3) записва най-значително увеличение на EGDI, Финландия също демонстрира впечатляващо развитие. Швеция значително подобрява своя индекс благодарение на компонента "техническата инфраструктура", се казва в доклада на ООН.

Другите държави, които допълват елитната компания на лидерите в е-управлението, са Южна Корея (2), Австралия (5), Великобритания (7), Нова Зеландия (8), САЩ (9), Нидерландия (10), Сингапур (11) и Япония (14).

Къде сме ние?

Добри новини не липсват и за България, след като попада сред участниците в класацията, които преминават от групата с "висок" EGDI към тази с "много висок" заедно с Чехия, Словакия, Латвия, Хърватия, Унгария и Румъния. Страната ни заема 44-то място сред 193 държави в глобален мащаб, макар че е на опашката, когато става дума за Европа - 28-о място от 33 държави. Именно изброените държави са и единствените след България.

Според съставителите на доклада групата държави, които преминават в по-горна категория, "демонстрира последователност и напредък в разработването на стратегически документи в областта на електронното управление и в координацията и предоставянето на електронни услуги".

България бележи осезателен напредък и в Индекса за е-участие, като се покачва в класацията с цели 12 позиции - от 35-о до 23-то място сред 193 държави.

Е-управлението като инструмент за овладяване на COVID-19

От екипа, изготвил доклада E-Government Survey in 2020, акцентират и върху значението, което може да има електронното правителство за ограничаване на пандемията от COVID-19 и рисковете, до които могат да доведат тези усилия.

"Доказано е, че партньорствата на държавите с частния сектор при внедряването на нови технологични приложения имат положителен ефект върху борбата с огнищата на COVID-19. В този контекст е необходимо да има подходящи правни и институционални политики за справяне с потенциалните нарушения на неприкосновеността на личния живот и правата на човека, до които могат да доведат някои от тях. Институциите трябва да спазват принципа за ограничено събиране на данни, като запазват и споделят само тези от тях, които са абсолютно необходими и могат оправдано да бъде свързани с усилията за преодоляване на здравната криза", категорични са от ООН.

Основните заключения на експертите са в три направления - дигиталното правителство играе централна роля за справяне с кризата, превръщайки се в основен елемент на комуникацията, лидерството и сътрудничеството между политиците и обществото по време на пандемията на COVID-19; правителствата трябва да разгледат внимателно непредвидените последици от използването на определени технологии; пандемията показа колко критични могат да бъдат ИКТ, когато се използват по подходящ начин за по-добро управление, особено в трудни моменти, което означава, че правителствата трябва да ускорят усилията за приемане на технологиите и след като кризата отмине.

А относно перспективите пред системите за електронно управление от ООН са категорични: "От началото на 2020 г. глобалната пандемия от COVID-19 засили ролята на електронното управление. Използването на конвенционални административни услуги по дигитален път става все по-широко разпространено. Социалното дистанциране стимулира онлайн взаимодействието, а платформите за електронно управление предлагат инструменти за управление на кризата чрез иновативни подходи. И тъй като ограничителните мерки ограничиха много "нормални" икономически и социални дейности, електронното управление се оказва пред сериозен стрес тест."



X