Анализи

Европа готви първи регулации за изкуствения интелект

Иван Гайдаров

Според ЕП технологията трябва да се развива единствено в посока удовлетворяване на нуждите на потребителите и да зачита всички техни права

Изкуственият интелект е една от технологиите, които ще имат най-голямо влияние върху трансформацията не само на индустриите, но и на света като цяло в следващото десетилетие. Именно по тази причина конкуренцията в сферата е обект на внимание както от страна на частния сектор, така и на глобалните региони и политическите блокове. Европейският съюз (ЕС) не прави изключение, но към днешна дата статистиките определено не са в негова полза. Въпреки че анализите на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП) сочат, че благодарение на изкуствения интелект до 2025 г. в света могат да бъдат създадени над 60 млн. нови работни места, а автоматизирането на работата, свързана със знания, роботи и самоуправляващи се превозни средства, ще генерира между 6500 и 12 000 млрд. евро годишно, Старият континент значително изостава от своите конкуренти Китай и САЩ. Така например, докато в САЩ инвестициите в изкуствен интелект достигат 18 млрд. евро годишно, а в Китай - 9.7 млрд., то на европейска територия те се движат между 2.4 и 3.2 млрд. евро. При подадените заявления за патенти, базирани на технологията, ситуацията не е много по-различна - САЩ са лидери със средно 1863, следвани от Китай - 1085, и Европа съответно с 1074.

Като глобалния регион с най-платежоспособни дигитални потребители и най-сериозни традиции в научната сфера обаче Европа сякаш е напът да се отърси от летаргията си по отношение на изкуствения интелект и първите признаци за това вече са факт.

Изкуственият интелект на фокус
За да навакса поне отчасти изоставането си в сферата на изкуствения интелект и да избегне превръщането си в потребител на технологии, което би го лишило отчасти от дигиталния му суверенитет, ЕС вече подготвя първия си набор от правила за управление на възможностите и рисковете в областта.

"От началото на този нов политически цикъл на ЕС върви призив за пробуждане относно предстоящата трансформация и навлизането на изкуствения интелект в живота на хората. Това не означава в никакъв случай, че темата е нова за съюза, тъй като в миналия състав на ЕП имаше пионери, които се опитваха да я вкарат в дневния ред. Но през 2020 г. изкуственият интелект наистина попадна във фокуса на европейските законотворци, което беше продиктувано в немалка степен и от пандемията от COVID-19. Това означава, че най-накрая европейските лидeри осъзнаха, че дигиталната трансформация ще подобри не само икономиките ни, но и целия ни живот", коментира румънският евродепутат Драгош Тудораке, председател на първата специализирана комисия по въпросите на изкуствения интелект към ЕП (AIDA), по време на специализиран уебинар, организиран от Бюрото на Европейската комисия в България.

"В момента се разработва нова визия за това какво се случва в глобален мащаб по отношение на дигиталната трансформация. Процесът върви на всички нива и към средата на 2021 г. ЕК ще представи проект за "дигитален век", острието на който ще е изкуственият интелект като основна трансформираща сила. След това идва нивото на отделните държави членки, които също разработват национални стратегии за развитие на изкуствения интелект. Най-важното е, че правителствата осъзнаха, че не могат да действат сами в тази посока, и започнаха все по-често да търсят взаимодействие помежду си и да обединяват усилия, споделяйки своите визии. Те обаче гледат и към Брюксел, защото мащабът на тази трансформация е съществен и това, което се разработва по отношение на регулаторната рамка и възможностите за финансиране, трябва да се случи на европейско ниво, ако искаме да играем някаква роля в дългосрочното състезание в областта на изкуствения интелект", категоричен е Драгош Тудораке.

Политики, регулации, организация
През 2020 г. европейските институции направиха първите крачки към канализирането на усилията за превръщане на европейския континент в лидер в сферата на изкуствения интелект. Най-активен в това отношение беше ЕП, който вече може да се похвали с три основни стълба, върху които да развива стратегията си - специализираната комисия AIDA, рамки от етични аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии и препоръки към комисията относно режима на гражданска отговорност по отношение на използването и създаването на изкуствен интелект.

"Създаването на комисията AIDA само по себе си говори, че ЕП вече ясно осъзнава значението на изкуствения интелект. Тя няма законодателни функции, но е създадена да играе ролята на свръзка между всички постоянни комисии, които се надяваме да изградят общ стратегически поглед. В това отношение мандатът на AIDA е много широк и ни дава възможност да обвържем всички, взимайки предвид позициите на всяка една постоянна комисия в ЕП", описва отговорностите на новосформираната специализирана комисия нейният председател.

След политическата визия на ниво държави членки и ЕК идва ред на създаването на регулаторните мерки, за което е нужно разбиране в дълбочина за плюсовете и минусите на технологията и различните й приложения. "Задължително трябва да знаем какво ще означават те за хората. Трябва да се концентрираме върху човека, той да бъде в средата на всичко. Важно е комисията да не прибързва, а да проведе широки консултации, за да може да събере всички възможни становища и мнения на индустрията, академичните кръгове, бизнеса и т.н.", категоричен е Драгош Тудораке.

Тази гледна точка на евродепутата е отразена и в двете предложения на ЕП до изпълнителната власт на ЕС, които имат за цел да отговорят именно на тези въпроси.

Резолюцията на ЕП с препоръки към комисията относно режима на гражданска отговорност за изкуствения интелект посочва, че тъй като системите с изкуствен интелект "носят присъщ висок риск и функционират автономно, потенциално застрашават обществеността в много по-висока степен". За да се минимализират възможностите за злоупотреба, от ЕП считат, че "изглежда разумно да се установи общ режим на обективна отговорност за тези високорискови автономни системи", и подчертават, че такъв основан на риска подход, който може да включва няколко равнища на риск, следва да е базиран на ясни критерии".

"Всички физически или виртуални дейности, устройства или процеси, които се задвижват от системи с изкуствен интелект, могат технически да бъдат пряка или косвена причина за вреди, но все пак почти винаги възникването на такива са резултат от изграждането, внедряването или манипулирането на системите от определени лица", категорични са в приетата резолюция от ЕП, като добавят и препоръката всички високорискови системи да бъдат изчерпателно изброени в приложение към бъдещия регламент, а списъкът да се актуализира на всеки шест месеца.

Друг важен аспект за развитието на изкуствения интелект - етичната рамка - пък заляга в документ, озаглавен "Препоръки на ЕП към комисията относно рамка за етичните аспекти на изкуствения интелект, роботиката и свързаните с тях технологии". В него европейският законодателен орган определя човека като централен обект на технологичното развитие и дигиталната трансформация и призовава
за създаването на "ефективна и хармонизирана регулаторна рамка, основана на правото на съюза, Хартата и международното право в областта на правата на човека".

"Всяка нова регулаторна рамка, състояща се от правни задължения и етични принципи за разработването, внедряването и използването на изкуствения интелект, следва да зачита изцяло хартата и съответно да зачита човешкото достойнство, самостоятелността и самоопределянето на личността, да предотвратява вреди, да насърчава справедливостта, приобщаването и прозрачността, да премахва предубедеността и дискриминацията, включително по отношение на малцинствените групи", се казва в документа, след което се добавя, че "технологиите трябва да бъдат съобразени с нуждите на човека в съответствие с принципа, че тяхното развитие, внедряване и използване следва винаги да бъдат в услуга на хората - никога обратното - и следва да се стремят към подобряване на благосъстоянието и личната свобода".

"През първото тримесечие на 2021 г. ЕК трябва да постави началото на изграждането на една регулаторна рамка, която първо ще се занимае с фундаментални въпроси като категоризирането на рисковете и уреждането на законодателния отговор. Ще се опита да балансира между наличието на контекст на доверие в обществото и стимули за стартъпите, различните индустрии и бизнеса да използват изкуствения интелект и свързаните с него технологии. Този баланс ще бъде ключово предизвикателство, от решението на което в немалка степен зависи развитието на ЕС", обобщава е заключение председателят на AIDA Драгош Тудораке.

X