Анализи

Докъде стигна отвореното банкиране

Майя Бойчева-Манолчева

Близо 40% от европейците все още не са добре запознати с решенията, свързани с отвореното банкиране, показа проучване на Mastercard, представено на широката публика в края на миналата година. Според данните при българите процентът е дори по-нисък - 32. Като цяло 68% от българите са чували за промените, 26% от тях се определят като добре запознати с темата, а 43% признават, че, макар да са осведомени, не са запознати в дълбочина.

Отвореното банкиране позволява на трети страни да достъпват информация за банкови сметки и разплащания след изрично упълномощаване от страна на потребителя, като така дава възможност за по-лесно преминаване от един на друг доставчик на финансови услуги и позволява на клиентите лесно да контролират своите финанси. Най-големият катализатор на отвореното банкиране в Европа е директивата PSD2, която влезе в сила на 14 септември 2019 г. Според анализаторите най-напреднала в областта на територията на Стария континент е Англия, с доста бърз темп се развиват и Франция, Италия и Полша.

Извън Европа също доста държави активно внедряват концепцията. В Австралия и Хонконг, както в ЕС, законодателството е основният двигател. Други държави като Индия, Япония, Сингапур и Южна Корея нямат правно задължение за внедряване на отворено банкиране, но са подели редица инициативи за промотиране на ползите от него. В САЩ също разчитат на пазарния принцип при въвеждането на концепцията, като дори не очакват подкрепа на държавно ниво.

У нас

"Процесът върви, макар и с известно забавяне. Мога да кажа, че всички банки, които работят на българския пазар, са в съответствие с PSD2. Това означава, че всички те са публикували публичните си API-тa", коментира Галя Димитрова, управител на финтех компанията "Айрис Солюшънс". Вече са изградени и хъбове, които осигуряват свързаност на българските банки. Хъбът на "Айрис Солюшънс" включва и небанкови институции.

Интересът към отворените API-тa от трети страни е голям, категорични са представители от бранша.


Галя Димитрова, управител на финтех компанията "Айрис Солюшънс"

Галя Димитрова, управител на финтех компанията "Айрис Солюшънс"



"Всички бизнеси, чиито бизнес модели са на основа на доставката на отворени данни, проявяват голям интерес. Това са компании за счетоводство в облака, фирми за управление на лични финанси, фирми за скориране на потребители, компании, които искат онлайн плащане директно от банкова сметка, маркетинг и т.н.", обяснява Галя Димитрова. "Финансовата информация, заключена в платежните сметки на всеки потребител, чрез отвореното банкиране може да бъде споделена. Това поставя всички компании, които имат продукти, основани на тези данни, на равни позиции - те ще познават по-задълбочено клиентите си и ще могат на база на информацията, която получават за всеки клиент, да му предложат конкретни персонализирани продукти според неговите нужди и потребителско поведение", допълва тя.


Димитър Попов, директор "Консултиране" в "Делойт България"

Димитър Попов, директор "Консултиране" в "Делойт България"



Според Димитър Попов, директор "Консултиране" в "Делойт България", резултатът от отварянето на данните за транзакции на клиенти ще бъде засилена конкуренцията в сектора на банкиране на дребно и създаване на нови клиентски предложения. "В дългосрочен план очакваме отвореното банкиране да усили още трансформацията на сектора, което напълно променя динамиката и бизнес модела му. Съществуват и безброй възможности за интегриране на такива API-та с фирми извън секторите на финансовите услуги, като например търговци на дребно, които биха могли да предложат персонализирани схеми за възнаграждение въз основа на история на разходите на клиентите", коментира още той.

Предизвикателства

За плюсовете, които отвореното банкиране дава и ще дава занапред както на крайните клиенти, така и на редица доставчици, се говори много. Но паралелно с това отвореното банкиране върви и с препятствия, предизвикателства и проблеми. На първо място, отвореното банкиране изисква нови технологии и високо ниво на взаимодействие с другите участници в процеса.

"При сътрудничество с нови участници ключовото предизвикателство пред банките в много случаи е свързано с приспособяването към по-гъвкавия (agile) начин на работа, който е обичаен за финтех и технологичните фирми като цяло. От своя страна обаче финтех и технологичните фирми често недооценяват сложността на съществуващите банкови системи, както и регулаторните изисквания, които могат да ограничат мащабното внедряване на нови решения и технологии", смята Димитър Попов.

"Аз не бих използвала думата "проблем". В момента процесът е на етап, когато банките, небанковите институции и финтех компаниите осъзнават ползите, които отвореното банкиране им дава, разработват продукти с добавена стойност за клиентите си. "Айрис Солюшънс" тества всички API-та как работят. Върнахме обратна връзка на всяка банка. В момента разработваме платформа, която следи статуса и представянето на публичните банкови интерфейси. Очаквам тази година на пазара да се появят и банки, които са решили да публикуват API-та, обогатени с информация, която е над изискуемата в регламента", коментира Галя Димитрова.

Не трябва да се подценяват и въпросителните, свързани със сигурността, които винаги са на дневен ред при появата и развитието на нови технологии, както и скептицизмът от страна на потребителите - както стана ясно и от цитираното по-горе проучване на Mastercard. Това означава, че трябва сериозно да се работи в посока на повишаване на информираността и промотиране на новата концепция сред крайните клиенти. Не на последно място е и въпросът как да се включат и хората, които са извън банковия процес, тъй като по презумпция отвореното банкиране е насочено към тези, които имат достатъчно средства и спестявания и биха имали голяма полза от приложения, които ги следят и управляват.

Дигитализацията и къде са банките

"Въпреки че се забелязва ръст в потреблението на дигитални услуги в банковия сектор в сравнение с предишни периоди, някои важни процеси (като например отваряне на нова банкова сметка от нов клиент, цялостен процес на клиентско обслужване след това) не са изцяло дигитализирани, което се отразява на клиентското преживяване", смята Димитър Попов, директор "Консултиране" в "Делойт България". Неотдавна от "Делойт" са провели проучване на дигиталната зрялост в банковия сектор, което обхваща над 300 банки от 39 страни, 10 от които в България. Фокусът на изследването са именно дигиталните функционалности, потребителското търсене и потребителското преживяване.

"От години в съвременния финансов свят дигитализацията вече не е стратегия и избор, а задача и необходимост", категорична е Галя Димитрова, управител на "Айрис Солюшънс". "Убедена съм, че през 2021 г. банките ще се надпреварват да ни изненадват с нововъведените си дигитални процеси и продукти. А българският клиент ще учи и ползва предимствата на новата реалност. Очаквам все повече партньорства между финтех компаниите, банките, небанковите институции и големите ритейлъри за създаване на ново поколение продукти, базирани на отворени данни. За бизнеса това означава оптимизиране на разходите за отчетност, контрол, разплащане и кредитиране. За банките и небанковите институции - намалени разходи по обслужване, по-добро прогнозиране, приспособяване на услугите към търсенето. Очаквам на пазара в България да заработят още от добрите в света дигитални банки и доставчици на дигитални финансови услуги. Ще се увеличат и потребителите на електронни канали за финансови услуги. Въвеждането на instant payment (плащане в реално време) ще увеличи търсенето на дигиталното плащане от сметка в сметка без карта или микросметка. И всяка година валутата на бъдещето - данните, ще покачва своята стойност", категорична е тя.

X