Анализи

Какво да очакваме от финтех сектора

Мария Динкова

Макар че 2020 със сигурност ще бъде запомнена като година на безпрецедентни промени, 2021 може би ще бъде годината на забележителна адаптация и трансформация. В този смисъл финтех секторът може да се окаже един от големите печеливши в надпреварата за иновации. Организациите, които искат да са в крак с тенденциите, вече са разработили своите стратегии за дигитализация. И ако се окаже, че техните инфраструктури и технологични решения се нуждаят от подобрения, то те със сигурност ще обърнат поглед към новите финтех продукти, които предлагат повече възможности и функционалности.

Цифрите ясно потвърждават големите перспективи пред пазара за финансови услуги, който се очаква да достигне 26.5 трлн. долара до 2022, сочат данните на The Business Research Company. Освен това заради допълнителния тласък, който пандемията даде на сектора, 39% от потребителите вече отбелязват, че са склонни повече да се доверяват на финтех компаниите за техните банкови услуги, а над половината от американските потребители биха искали техните финансови институции да инвестират повече в мобилното банкиране, разкрива изследване на MX Technologies.

Към момента регионът на Европа, Близкия изток и Африка се нарежда на второ място по брой на финтех стартъпи - след Северна и Южна Америка - с общо 7835 стартиращи организации през 2020. Сред водещите за Европа са компаниите от Обединеното кралство, Германия, Франция и Литва. Българският пазар също дава своя принос, като на нашата територия работят около 100 финтех компании, специализиращи в различни области от плащания и лични финанси до застраховане и регтех. В сравнение със съседните държави индустрията у нас е добре развита и постигнала значителен напредък през последните години, макар и да има още дълъг път, докато достигне до страните - лидери по отношение на финансовите технологии и услуги.

Финтех екосистемата у нас

У нас актуална информация за позициите на финтех компаниите и развитието на цялата екосистема предоставя Годишният финтех доклад 2020 на Българската финтех асоциация. Той се изготвя за втора поредна година и има за цел не само да представи индустрията на финансовите технологии, но също така да измери нейното развитие за последните 12 месеца, както и да очертае цялостния напредък на екосистемата на Балканите.

Експертите подчертават, че от глобална и европейска гледна точка нашият регион е все още в начален етап на развитие, макар че през последните години финтех екосистемата в Югоизточна Европа непрекъснато се разраства и става все по-сложна. Те очакват тази тенденция да се ускори от бързата промяна в социалното и икономическото поведение вследствие от COVID-19пандемията.

Това се доказва и от световните класации, според които Гърция, България, Румъния и Словения се превръщат в обещаващи финтех дестинации. Според индекса 2020 Global Fintech Index четирите държави се нареждат сред 60-те най-добри финтех екосистеми в света - България заема 56-о място, следвана от Румъния на 57-о. Гърция и Словения се оказват малко по-напред съответно на 41-во и на 54-то място. По отношение на значимостта на балканските градове като финтех центрове Атина и София са водещи. В топ 50 за Европа макар и по-назад се нареждат още Любляна, Букурещ и Клуж-Напока.

Какво се случва във финтех сектора на Балканите?

Хърватия - Хърватия се приема за една от най-обещаващите нови финтех дестинации в региона на Югоизточна Европа, като на територията й работят няколко компании с глобално пазарно присъствие. Въпреки това в страната няма правителствени програми и специфично законодателство, което да подкрепя сектора. Освен това по данни към ноември 2020 не съществува и финтех асоциация, а няколко отделни и тясно специализирани инициативи и организации представляват интересите на участниците във финтех екосистемата. Най-голямата по отношение на обхват е Хърватската асоциация за блокчейн и криптовалути, което показва, че секторът е предимно задвижван от нуждата от трансформиращи финансови услуги, предлагани в партньорство с банките и застрахователните компании.

Гърция - В Гърция има 36 кредитни институции и 23 разплащателни институции, които превръщат страната в една от най-силно развитите дигитални финансови държави в региона на Югоизточна Европа. В южната ни съседка функционират няколко асоциации в сферата на финансовите технологии - Федерация на гръцките компании за информационни технологии и комуникации, Асоциация за електронни пари и Асоциация на гръцките банки. Трите са тясно свързани и работят ежедневно, за да превърнат Гърция в привлекателна дестинация за ИКТ проекти и финансови иновации. Отделно в страната работят повече от 100 финтех компании.

За център на цялата индустрия се приема столицата Атина, като през април 2020 там са регистрирани 53 обещаващи финтех стартъпа, а над 50 ИКТ компании работят в сферата на финансовите технологии. Също така гръцката финтех екосистема е подкрепена от 85 инвеститора и над 40 акселератори и инкубатори.

Северна Македония - Северна Македония е една от първите държави в региона, която създаде специализирана финтех асоциация - Асоциация на Северна Македония за алтернативни финансови услуги. Тя има шест члена, които представляват най-популярните финтех клонове в страната - кредитирането и личните финанси. Асоциацията играе основна роля за популяризирането на компаниите в сектора и повишаване информираността сред потребителите на финансови услуги в страната. Друг ключов играч в екосистемата е Националната банка на Северна Македония, която организира събития и семинари, имащи за цел да откроят финтех като съществен клон от финансовия сектор. Северна Македония също така си партнира с глобални финтех играчи като Mastercard, с които сключи сделка за въвеждането на дигитална идентичност за гражданите.

Румъния - Румъния е един от финтех пионерите в региона на Югоизточна Европа, а по размер и брой на пазарните участници се нарежда сред лидери с почти 100 активни финтех компании. Голяма част от тях се представляват от Румънската финтех асоциация, която беше основана миналата година. Също така една от най-важните частни инициативи в сектора е FintechCamp, която развива мрежа от финтех събития, проекти и общности. Публичният сектор в страната също подкрепя сферата и по-конкретно Националната банка на Румъния със своите инициативи Fintech Innovaton Hub и Regulatory Sandbox.

Сърбия - Сърбия се е установила като привлекателна дестинация за глобалните финтех компании и 10 от топ 100 на финтех компаниите, класирани от IDC, работят в страната. Голяма част от тях установяват своите центрове за изследвания и развитие в нашата западна съседка. Въпреки че екосистемата в Сърбия се смята за една от най-бързо развиващите се, компаниите в сектора все още не са представени от една специфична асоциация. Много от участниците в екосистемата са членове на по-широката ICT Network. Организациите в Сърбия специализират предимно в блокчейн в резултат на бързото внедряване на тази технология, като локалните блокчейн стартъпи наброяват повече от 20.

Също така сръбското правителство полага усилия, за да осигури подкрепа на финтех компаниите по отношение на образованието и инфраструктурата. Секторът също така е добре позициониран и заради намалените данъци върху корпоративни приходи за технологични стартъпи.

Словения - Словения има една от най-добре развитите финтех екосистеми в Югоизточна Европа. Финтех пейзажът въпреки това продължава да е сравнително фрагментиран с множество неправителствени организации, платформи и общности, представляващи различните компании. Националната банка на Словения стартира Fintech Innovation Hub, за да подпомогне развитието на сектора и да предоставя информация за регулаторните изисквания за фирмите, предлагащи алтернативни методи за плащания, криптовалути и други финансови услуги. Сред другите организации, подкрепящи екосистемата, са Blockchain Think Tank Slovenia и Tech Park Ljubljana. В допълнение в Словения има и правителствен план за действие, свързан с развитието на блокчейн и иновативните стартъпи.

Тенденциите за България

Развитието на финтех сектора в България през следващите няколко години със сигурност ще бъде повлияно от глобалната пандемия, която вече промени потребителското поведение. Социалната дистанция, работата от вкъщи и увеличената онлайн търговия трансформират пазара и вероятно ще имат дълготрайни последствия върху всички аспекти на икономиката. Това от своя страна представлява голяма възможност за сектора да ускори внедряването на финтех технологии на по-широко ниво. Масово прилагане може да се очаква не само от страна на потребителите, но също така и на търговците, които ще бъдат принудени да преминат към безконтактни доставки, както и към максимално ефективни и безконтактни плащания лице в лице. В тази връзка експертите от асоциацията очертават 6 тенденции, които ще наблюдаваме през следващите месеци.

Продължаваща дигитализация

В този контекст една от основните тенденции за българските финтех компании през следващите няколко години ще бъде необходимостта от бърза дигитализация на техния бизнес модел. Добрата новина е, че по-голямата част от играчите в сектора вече активно се развиват в тази посока. 53% от запитаните в проучване, проведено от BFA и SeeNews, отбелязват, че те вече работят с дигитално активни предприятия. Тази положителна тенденция се наблюдава в сравнително неблагоприятна цялостна среда - страната ни има най-малък дял на интеграция с дигитални технологии сред всички държави - членки в ЕС, показват данните на последното издание на индекса на ЕК Digital Economy and Society Index. Това поставя финтех сектора сред първенците при дигитализацията в България и дава на играчите от сектора конкурентно предимство спрямо другите компании, приемани като по-традиционни.

По-широка употреба сред потребителите

Повечето организации в сектора отбелязват, че техните очаквания за внедряване на безконтактни решения са се ускорили до няколко месеца в сравнение с преди прогнозираните 2-3 години. Въпреки това скоростта, с която финтех решенията ще достигнат масово прилагане, зависи от общата запознатост на българите със сектора. Представителите на индустрията са разделени по въпроса за възприемането на финтех технологиите - 50% заявяват, че сънародниците ни са достатъчно информирани за това какво представлява финтех, докато другата половина приемат обществото като цяло за незнаещо, разкрива проучване на асоциацията. Същевременно финансовата грамотност на българите е над средното за Югоизточна Европа - 58%, според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. На практика това означава, че като цяло хората у нас разбират необходимостта от финансови услуги.

Проучването на асоциацията потвърждава още, че определени възрастови групи са доста по-запознати с финтех продуктите и имат желание да ги използват. Според други причината за това може да е фактът, че повечето финтех услуги, предлагани в страната ни, са фокусирани върху B2B. Всъщност около 53% от запитаните посочват, че предимно разработват услуги за компании, но тези, които са фокусирани върху потребителите, не изостават с много - 47%. Тези близки резултати показват, че дори и преди началото на пандемията българите вече са били по-отворени към използването на финтех решенията.

Разширяване извън местния пазар

Макар ускореното внедряване на финтех продукти и технологии да помага на местните играчи да се разрастват по-бързо в сравнение с предишните прогнози, според анкетираните в проучването на асоциацията мащабируемостта е едно от основните предизвикателства поради ограниченията на местния пазар. Секторът вече е достатъчно зрял за международен ръст и пандемията едва ли ще повлияе на плановете за експанзия - близо 87% от запитаните планират да навлязат на чужди пазари. Сред желаните дестинации е регионът на Централна и Източна Европа, следван от Северна Америка.

Подобряване на достъпа до финансиране

Мащабируемостта не е единственото ограничение, пред което са изправени българските финтех организации. Макар че глобално инвеститорите подкрепят този тип компании и от сектора излизат много еднорози, повечето базирани в България организации имат смесен опит с външното финансиране. Всички запитани отбелязват, че достъпът до свеж външен капитал трябва да се подобри, докато 54% уточняват, че през последните няколко години се наблюдава значителен напредък по въпроса за наличността на финансиране. Освен това според повечето анкетирани финансовата подкрепа е ключова за бъдещото положително развитие на цялата финтех екосиситема у нас.

Регулаторната рамка - следващата голяма стъпка

Българската финтех екосистема се разраства с бързи темпове и страната ни вече е сред онези с най-висок брой финтех компании в целия региона на Югоизточна Европа. Въпреки това цялостна регулаторна рамка за сектора тепърва трябва да бъде приета. Всички участници в проучването на асоциацията посочват, че това е от ключово значение, ако България иска да се утвърди като предпочитана дестинация не само в региона, но и в ЕС. Една от основните пречки пред сектора в момента е използването на остаряло законодателство, което не отразява нуждите на финтех индустрията и начина, по който тя работи. Липсата на специфична рамка пречи на правната стабилност в сектора, отбелязват анкетираните. Експертите смятат, че прилагането на електронно правителство значително ще подобри перспективите за развитие на българския финтех сектор.

Сътрудничество с другите организации за финансови услуги

Българските финтех компании ще продължат да си сътрудничат с банки, застрахователни дружества и други играчи във финансовия сектор. Тази тенденция едва ли ще се промени, тъй като 100% от анкетираните отбелязват, че работят в партньорство или комбинират режим на сътрудничество с независимо опериране. Само един от участниците признава, че макар към момента да работи самостоятелно, компанията му вече е идентифицирала партньорства, с които да подобри ефективността си.

X