Анализи

Новият облак, или периферните изчисления през 2021

Мария Динкова

До 2025 глобалният пазар за периферни изчисления ще достигне 15.7 млрд. долара, прогнозират от Markets and Markets. Всъщност това представлява увеличение с 34.1% спрямо миналогодишните 3.6 млрд. долара. Бляскавото бъдеще на технологията определено не е неочаквано, а по-скоро е следващата стъпка, която предстои да бъде направена след масовото навлизане на различни мобилни устройства - особено за видеосъдържание и виртуална реалност, както и заради прилагането на множество сензори като част от Интернет на нещата в редица индустрии.
За интереса към периферните изчисления преди всичко допринася нарастващото търсене на бърза обработка на данните, на автоматизирано взимане на решения в реално време и на начин за справяне с увеличаващия се обем информация и мрежов трафик. Не на последно място сред останалите фактори е разработката на нови технологии като автономните превозни средства и свързаната инфраструктура.

Като цяло периферните изчисления се очаква да допринесат за подобряване ефективността на организациите. Обработвайки данните локално, вместо да ги изпращат към центрове за данни, фирмите ще ускорят процеса на събиране и споделяне на информацията до 10 милисекунди или дори по-малко. В крайна сметка се предвижда подобна изключителна бързина да трансформира съществуващите приложения и да постави основата за нови такива. В тази връзка се появява и въпрос дали периферните изчисления ще се превърнат в новия облак през тази година.

След безпрецедентната 2020

Ако досега някой е имал съмнение за ползите от технологията, то след 2020 това определено се е променило. Пандемията от COVID-19 и въведените ограничителни мерки ясно показаха ключовата роля на периферните центрове за данни и периферните изчисления. Надеждната свързаност без забавяне се оказа съществена за поддържането на дигиталната инфраструктура в момента на социално дистанциране. След като стотици милиони хора глобално работят от домовете си, продължават да се наблюдава безпрецедентно търсене на VPN мрежи, облачни платформи и инструменти за видеосътрудничество като Zoom, Microsoft Teams и Google Meet.

Периферните изчисления в комбинация с технологии като IoT и 5G също така позволяват на организациите да се справят с рисковете и потребителските очаквания при новите обстоятелства. Например софтуерните приложения, програмите за телемедицина и устройствата за диагностика, използващи потребителски данни, могат да позволят на лекарите да достигат до своите пациенти по-бързо и ефективно. В допълнение периферните изчисления заемат важно място и при осигуряването на стрийминг услуги като Netflix, Amazon Prime и Disney Plus, подобрявайки мрежовата производителност за крайните потребители.

Всичко това дава сериозен тласък за развитието на технологията, а вероятно ще доведе и до ускореното й внедряване в организациите. И макар това да звучи прекрасно, идва моментът да споменем голямото "но", заради което не всичко все пак е толкова розово, колкото изглежда. Без съмнение ползите и възможностите на периферните изчисления са огромни, само че до реализирането на техния пълен потенциал трябва да се прескочат още редица бариери.

Слонът в стаята

Създаването на инфраструктура за периферни изчисления се оказва предизвикателно за крайните потребители, тъй като те трябва да адаптират своите модели и процеси, така че да обработват повече услуги и потребителски данни. В тази връзка съществуват няколко често срещани трудности, с които компаниите се сблъскват при своите първи стъпки за прилагане на технологията.

Къде е мястото на периферните изчисления

Много често компаниите имат мащабни идеи и концепции, но се затрудняват първоначално да определят точното място за прилагането на периферни изчисления в своите структури. Това обикновено се случва, когато съществува разрив между ИТ, изискванията и управлението на оперативните технологии. В тези ситуации е важно да се направи стъпка назад и да се погледне дългосрочната стратегия на съответната организация. Дали фирмата се разраства? Дали ще поддържа отдалечени потребители? Дали планира да доставя нови типове свързани услуги? Ако в случая периферните изчисления се оказват подходящо решение, то може да се продължи напред с разработката на солиден бизнес план и технологична стратегия, която да го поддържа. Освен това има доставчици, които могат да окажат помощ. Въпреки това е важно да се обединят инфраструктурата и бизнесът, за да се гарантира, че стратегията може да успее. След това е ключово да се работи с правилните хора, които могат да реализират тази визия.

Недостиг на умения

Именно в този следващ етап се поява и една нова трудност, а именно недостигът на умения. Дори ако една организация определи правилно приложението на технологията, то тя може да стигне задънена улица по отношението на намирането на партньори, които да помогнат за осъществяването на идеята. При прилагането на периферни изчисления трябва да се вземат под внимание редица особености като пространство, гъстота, мощност, управление и свързаност, които са различни в сравнение с традиционните центрове за данни. Затова идентифицирането на опитни партньори е особено важно, а все пак добрата новина е, че вече нараства броят на организациите и доставчиците, които могат да окажат помощ при имплементирането на периферните решения.

Сигурността

На следващо място определено идва ред на темата за сигурността, която може да крие рискове за компаниите. От една страна, стои въпросът с гарантирането на цялостната защита на фирмените системи. Една от основните трудности при разработването на проектите за периферни изчисления е свързана с мащаба. Често в процеса на доказване на концепцията се създава една-единствена система, което изглежда сравнително просто и постижимо. Когато обаче тази система трябва да се приложи в мащаб, включително по отношение на сигурността на фирмено ниво, на оркестрацията и управлението на жизнения цикъл - това става една доста предизвикателна задача за експертите в сферата.

От друга страна, при реализирането на проекта трябва да се постави и въпросът за гарантирането сигурността на информацията и определяне политиките за нейното управление. Дали данните са временни, или ще бъдат съхранявани в периферията? Какви данни ще се обработват? Какъв е контролът по отношение на свързаността? Всичко това трябва да бъде определено и интегрирано в едно ефективно периферно решение. Съответствието и регулациите могат да бъдат вградени в периферната архитектура, но това изисква допълнителни мерки, чрез които да се гарантират сигурността и контролът на данните. Макар че не съществува определен стандарт за периферните изчисления все още, е важно да се обмисли локацията на периферията, системите за съхранение в периферията, как данните ще бъдат обработвани и кой ще има право на достъп до тях.

Това обаче са само част от предизвикателствата, които предстои да бъдат разрешени. Не бива да се забравя необходимостта от въвеждането на единни стандарти за разработка и реализиране на подобни решения. Към момента съществуват само общи протоколи на по-ниско равнище (например при физическата свързаност), които се използват за Интернет на нещата. Отделно стои и въпросът за доставчиците и тяхната роля при реализирането на подобни проекти. Вероятно много компании биха се насочили към своите познати облачни вендори, на които разчитат за останалите си бизнес нужди. Те биха могли със сигурност да предложат надеждни решения, но цената често може да се окаже несъвместимост с продукти на други доставчици и поддръжка на легаси среди.

Безспорно промяна ще има и можем да очакваме фирмената инфраструктура да получи едно ново лице. Според анализаторите от Gartner нейните граници ще продължат да се разширяват от облака и центровете за данни и да достигат чак до периферията.

X