Анализи

Най-големите стартъп хъбове в Европа през 2020

Деница Дженева

За десета поредна година EU-Startups прави класация на европейските стартъп хъбове. За да подреди градовете коректно, организацията първо определя топ 150 на градовете в зависимост от посещенията на сайта eu-startups.com и броя на уникалните посетители (по данни отGoogle Analytics). След това проверява колко компании са регистрирани във всяко от тези населени места през последните три години. На финала организацията проследява финансиранията в дадените региони. Не е изненада, че големите европейски столици присъстват в топ 15 на стартъпите. Какво обаче се е променило вследствие на пандемията от COVID - вижте в класацията на EU-Startups.

Топ 15 европейски стартъп хъбове

1.Лондон. За поредна година класацията на е оглавявана от британската столица. Лондон остава непоклатим от първата позиция благодарение на големия брой нови и активни стартъпи, както и по отношение на финансирането. Всъщност лидерското място може да бъде застрашено не от пандемията, а от Брекзит, но дали излизането на Великобритания от ЕС е повлияло ще видим чак след 3-4 години.

2.Берлин. През 2016 г. Берлин успява да измести Париж от второто място и оттогава запазва позицията си на първи подгласник в Европа по брой нови компании и инвестиции. Все пак от отчитат, че разликата с третия в класацията - Париж, е много малка и е възможно догодина да има разместване на върха.

3.Париж. Париж заема стабилното трето място благодарение на постоянния растеж на екосистемата от технологични и иновативни компании. Френската столица е и домакин на международни събития за стартъпи като Това са причините специалистите да прогнозират, че Париж няма да изпадне от топ 3 през следващите 3-4 години.

4.Амстердам. Нидерландската столица е истински магнит за стартиращи компании, държи стабилната 4-та позиция и едва ли ще бъде изместена скоро, тъй като от отчитат, че има сериозна разлика в инвестициите и в броя новосъздадени компании между местата 3 и 5.

5.Барселона. Родният град на и на ежегодния продължава да заема 5-а позиция. Все пак от организацията за европейски стартъпи отчитат, че няма голяма разлика в показателите за местата между 5 и 8, което означава, че пред следващата година каталунската столица може да се окаже на всяка от тези позиции.

6.Мюнхен. Това е първата голяма изненада в класацията. След като премина през позициите 12 през 2016, 11 през 2017 и 10 през 2018, баварският град направи огромен скок до номер 6 в класацията за миналата година. Както стана ясно и по-горе обаче, това може да е временно заради малките разлики в местата между 5 и 8.

7.Мадрид. След като няколко години поред испанската столица заемаше 6-о място, през 2020 Мадрид слезе с една позиция надолу в полза на Мюнхен. Причината не е толкова в броя стартиращи компании (където Мадрид е на същото ниво като Мюнхен), колкото в по-малкото финансиране в сравнение с германския град.
8.Стокхолм. Въпреки че изпада от номер 7, където се намираше в миналата класация, Стокхолм има потенциал да се изкачи нагоре с поне една позиция, смятат от .

9.Дъблин. Ирландската столица също е с едно място надолу, а в позициите между 9 и 11 разликите също са доста малки, отчитат от . Това означава, че през следващата година е възможно Дъблин да слезе още в полза на някой от градовете, заемащи следващите две места.

10.Милано. Милано запазва 10-ото място от предишната класация. От споделят, че в италианската стартъп екосистема, подобно на френската, се наблюдава значително по-слаб международен подход и основателите предпочитат да гледат към вътрешния пазар. За разлика от тях предприемачите от по-малките държави като Естония или Нидерландия се фокусират върху международния пазар, където има по-голям потенциал за растеж.

11. Копенхаген. Датската столица изпада от номер 9, тъй като разликите между 9 и 11 са малки, а Копенхаген не може да се похвали с толкова бърз растеж, колкото при останалите екосистеми. Анализаторите предвиждат, че е възможно дори в следващата класация градът да слезе с още една позиция надолу.

12. Талин. Това е втората голяма изненада в класацията за миналата година. В предишното издание естонската столица дори не е част от топ 15, а сега влиза ударно на 12-о място. Една от причините за успеха е иновативната политика на правителството и по-конкретно инициативи като, която позволява на дигитални предприемачи да стартират и управляват ЕС базирана компания онлайн.

13. Цюрих. Преди заемащ 15-а позиция, швейцарският град се изкачва две места нагоре благодарение на броя новосъздадени компании и привлечено финансиране. Това обаче също може лесно да се промени следващата година заради малките разлики между 12-а и 14-а позиция.

14. Хелзинки. Въпреки че се представя по-зле от предишни години (11-о място през 2016, 12-о през 2017 и 13-о през 2018), финландската столица все още успява да се задържи в топ 15. Според нейната сила идва от гейминг индустрията, а градът е домакин и на едно от водещите стартъп събития - .

15. Хамбург. Хамбург също е изненада за анализаторите, тъй като досега не успява да достигне до топ 15 на стартъп хъбовете в Европа. Във втория по големина град в Германия се организира събитие за онлайн маркетинг и стартъпи, което във времената предисъбираше над 50 000 посетители.

X