Анализи

Ковид кризата през погледа на българския производствен сектор

Мария Динкова

В сравнение с глобалната икономика Европейският съюз беше по-силно засегнат от ковид кризата през 2020 и възстановяването на страните в блока се случва бавно - между 3,6 и 4,2% е прогнозираният ръст за 2021 спрямо например Китай, където се очаква растежът да достигне 7,9%. Това показват данните от публикуваното през март проучване на Европейския парламент Impacts of the COVID-19 pandemic on EU industries, което разкрива още, че реалният БВП на ЕС вероятно ще се върне към нивата преди кризата в средата на следващата година. Това все пак ще означава бавен ръст за икономиката на блока, отбелязват експертите.

На този фон компаниите в производствения сектор се справят сравнително добре като цяло, след като понесоха силен удар в началото на пандемията (-11,1% през март 2020 и -20% през април 2020). След краткосрочните проблеми и недостига при доставките голяма част от организациите в сферата се възстановиха бързо през третото тримесечие на 2020. Сред най-слабо засегнатите от промените са повечето компании от дигиталната индустрия и здравеопазването. За фирмите в строителството, химическата индустрия и хранително-вкусовата промишленост се очаква V-образно възстановяване. Въпреки първоначалните сътресения автомобилната и текстилната индустрия също се връщат към положителната траектория на развитие с U-образното възстановяване. По-силно засегнати обаче са секторите, разчитащи на човешките контакти и пътуванията, сред които попадат културните и креативните индустрии. В общи линии според резултатите производствените компании в ЕС вече са се адаптирали към новите реалности на пандемията, а второто затваряне на икономиките има по-слабо влияние върху индустриите в държавите членки.

Едно от особено важните последствия в сферата е ускоряването на дигиталната трансформация. Различното влияние на COVID-19 експертите обясняват със способността на отделните компании да преминат към дигитална работа. Освен това кризата е подтикнала потребителите да преоценят своите нужди и е позволила потенциално ускоряване на зелените идеи. Например в автомобилния сектор въпреки спада в търсенето на нови превозни средства интересът към електрически коли, изглежда, почти не се е променил. За европейските експерти пандемията като цяло е довела до по-голямо разбиране на ползите от преминаването към дигиталното и зеленото, а това на свой ред трябва да бъде подкрепено от адекватни инвестиции и политики.
Българските компании

В българския производствен сектор се наблюдават почти същите тенденции, каквито се установяват и в останалите страни от Европейския съюз. Нивото на дигитализация на българските компании от индустрията се оказа ключово за бързото им адаптиране към новите условия, а внедряването на определени технологични решения подпомогна продължаването на дейността в условията на пандемия.

"Най-успешно в създалата се ситуация се справиха компаниите, разработили и приложили добре бизнес практики, както и онези, които вече бяха стартирали процеса по дигитална трансформация на своя бизнес. Вероятно най-сериозно предизвикателство пред тях беше преминаването към хибриден или изцяло дистанционен модел на работа. На практика подобна крачка е невъзможна без използването на набор от софтуерни инструменти за автоматизация и оптимизация на работната комуникация и процеси. Това се оказа и голямата разлика между онези, които успяха да се адаптират, и онези, които фалираха или отчетоха значителни загуби", отбелязват от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

От асоциацията допълват, че един от положителните отговори на пандемията са технологичните решения за провеждане на онлайн заседания и бизнес срещи, обучения, малки и по-мащабни събития. Експертите очакват различните форми на събития от хибриден тип да се запазят, защото пестят време и осигуряват качествено изживяване от нов тип. В тази категория попадат и решенията за запълване на свободното време за съхраняване и развиване на фирмената култура, които допринасят за добрия психологически климат в една организация. Подобен тип изживяване се превръща във все по-необходимо в дългосрочен план на фона на дезинформацията, инфодемията и последствията от изолацията, които могат да се окажат дори по-тревожни и всеобхватни от самата пандемия, предупреждават експертите.

Перспективите за 2021

Въведените платформи и решения до този момент от компаниите обаче са само първата стъпка. Хибридният или изцяло дистанционният модел на работа според редица изследвания определено не е временно явление и той ще продължи да има все по-значимо място в бъдещето на повечето индустрии, включително и на производствения сектор. "Все по-важни ще бъдат сигурните комуникационни канали и непрестанната връзка между всички в един производствен екип. Все по-важно ще става работата да може да бъде вършена навсякъде и по всяко време", подчертават от БАСКОМ. В тази връзка организациите ще трябва да отделят внимание и на стандартите за киберсигурност, които ще им помогнат да се справят по-добре с рисковете в онлайн средата.
В допълнение експертите очакват компаниите от производствения сектор у нас във все по-голяма степен да се насочват към автоматизацията на своите процеси, като дори вече може да се говори и за хиперавтоматизация. Тази задълбочаваща се дигитализация на бизнеса на свой ред ще изисква мениджърите и служителите в организациите на всички нива да подобряват своята квалификация и да придобиват нови умения, с които да отговорят на променящата се среда. "Забелязваме и една не чисто технологична, но съществена тенденция - в БАСКОМ наблюдаваме все по-голям интерес от присъединяване на нови членове през последната година. Това са млади и иновативни компании, които се радваме да приветстваме в общността", посочват от асоциацията. "Те се присъединяват към нас, водени от желанието, което очевидно кризата засили - да принадлежат към общност от съмишленици, която преодолява проблемите заедно. Тези компании осъзнават ролята си не само като бизнес субект, но и като лице на българския бизнес пред света, а БАСКОМ в последните 20 години се позиционира устойчиво като изразител на зрелостта на сектора и полага последователни усилия да демонстрира неговите съдържание и качество."

Рано ли е да говорим за възстановяване?

Макар прогнозите за възстановяване да изглеждат сравнително оптимистични, трябва да се има предвид, че пандемията продължава и ситуацията може да се промени бързо в зависимост от скоростта на ваксинациите, тяхната ефективност, мутациите на вируса и правителствените решения за справяне със здравните рискове. Именно това са факторите, които ще определят появата и силата на следващите вълни на пандемията, се посочва в Impacts of the COVID-19 pandemic on EU industries.

В доклада също така се поставя акцент и върху още един съществен проблем, който може да има негативно влияние върху производствения сектор както в целия ЕС, така и в България, а именно увеличаващите се нива на безработицата. За периода юли - септември 2020 в целия блок се регистрира съответно увеличение от 7,8% и 8,7%, а през следващите месеци на годината повишаването се забавя. Добрата страна е, че нивата все още са далеч от тези, достигнати след финансовата криза през 2008. Все пак развитието на пазара на труда показва, че влиянието на пандемията може и да е по-голямо, отколкото се вижда от традиционните индикатори. Според индекса на общите отработени часове се наблюдава значителен спад през второто тримесечие на 2020, което е безпрецедентно. Възстановяването през третото тримесечие не достига нивата от реалните отработени часове преди кризата. Според прогнозите може да се очаква ситуацията с пазара на труда да се влоши през 2021 заради края на правителствените мерки, а безработицата да се увеличи, преди да отбележи спад през 2022.

В този смисъл организациите от производствения сектор трябва внимателно да обмислят ситуацията и да разработят свои стратегии за възстановяване и за излизане от кризата. За да измери устойчивостта на компаниите в кризата и начините им на реакция, през лятото на 2020 БАСКОМ провежда междинна анкета сред своите членове за техните стратегии както за преминаване в отдалечен режим на работа, така и за завръщане към "нормалното". Около една трета от компаниите отбелязват, че органично са преминали към дистанционно изпълняване на служебните задължения, без да е необходимо процесът да се управлява. Друга една трета от запитаните е избрала ръководенето на бизнес процесите да се поеме от оперативния мениджмънт, а последната една трета от компаниите са сформирали своеобразен вътрешен "кризисен щаб" от мениджмънт, човешки ресурси, киберсигурност и т.н.

При възстановяването от кризата обаче ситуацията е доста по-различна, особено като се вземат под внимание всички неизвестни променливи, спрямо които трябва да се взимат решения. В доклада COVID-19: What it means for industrial manufacturing експертите от PwC предупреждават компаниите да планират своето излизане от кризата, макар че то може и да се забави поне година, на база на опит от предишни периоди на сътресения в индустрията. Освен това според тях компаниите от сектора могат да очакват започването на една нова ера на по-тясна публично-частна координация, чрез която да се гарантира постигането на точния баланс между производството на критични продукти и защитата на публичното здраве.

Българските специалисти също изтъкват, че излизането от кризата не може да се остави на естественото развитие. Като цяло обаче компаниите у нас остават оптимистично настроени и предпочитат да разглеждат случващото се като двигател за промяна и за въвеждане на иновации. "Докато за начина на работа може да се разчита на органичен и спонтанен преход, то излизането от кризата е нещо, което определено трябва да се менажира. Не трябва да се изпуска нито един аспект от нея, дори и начинът на комуникация. В същата анкета имахме и въпроси относно нагласите и изводите, като преобладаващия брой отговори бяха насочени към фокус върху иновации и разглеждане на кризата като отправна точка за нови възможности", уточняват от БАСКОМ.


X