Коментари И Интервюта

Суперкомпютри и суперсили

Майя Бойчева-Манолчева

Първа копка на новия суперкомпютър в България, част от европейската мрежа EuroHPC, е вече направена. Кои са световните лидерите, имаме ли нужда от суперкомпютър и какви ще са ползите за нас - по темата разговаряме с Деница Дженева, главен редактор на сп. CIO в новия епизод 27 на подкаста ICTalks.

Според нея проектът EuroHPC може да се тълкува като опит на ЕС да се върне в състезанието за суперкомпютърна мощ, а част от тази инициатива е с цел да се създаде европейска технология за изграждане на микропроцесори, която да изведе напред Европа и в състезанията с автономни автомобили, сървъри, смартфони и др.

"Европа консумира около 29% от високопроизводителните изчисления в света, а произвежда едва около 5%. Европейският съюз изобщо не е някакъв сериозен фактор", коментира Деница Дженева.

В момента разделението в топ 500 е много неравномерно - две държави държат огромна част от суперкомпютърната мощ в света. Това са Китай и САЩ, като Китай има 226, а Щатите имат 113 суперкомпютъра. Япония и Франция също са сред световните фактори, като в Япония е базиран най-мощният суперкомпютър.

България също участва в това състезание, макар и не толкова добре представена. През 2008 година се появи проектът Блу Джин, който влезе на позиция 126, но на следващата година вече беше изтикан на 377 място, а през 2012 година отпадна от първите 500. В момента имаме друг суперкомпютър, който работи с 7658 процесорни ядра (за сравнение първият в класацията е с 7,3 млн ядра). "Доста е голяма ножицата между това, което до момента сме правили ние и това, което правят лидерите в тази област в света", смята Дженева.

И още: какво представляват суперкомпютрите, за какво се използват и има ли по-голям риск за киберсигурността при тях - чуйте тук.

X