Коментари И Интервюта

Диана Стефанова, VMware: Учете се от всички около вас, но бъдете себе си

Александър Главчев

Диана Стефанова е завършила Софийската математическа гимназия (СМГ) и следва финанси в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). През 1997 г. заминава със съпруга си за САЩ, където бързо се издига до финансов директор в няколко технологични стартъпа.

През 2004 г. двамата вземат решение да се върнат в България, където поема поста на финансов директор в регистрираната от българи в Швейцария фирма Sciant, където отговаря за оперативната дейност и помага за стратегическото развитие.

През 2007 г. Sciant е придобита от VMware, която на тази база основава в София своя развоен център. Диана Стефанова започва пътешествието си в компанията. Първо отговаря за българския офис, след това поема управлението на всички подобни звена в Европа, Близкия изток и Африка.

От 2019 г. е вицепрезидент на VMware, отговарящ за глобалните инвестиции на компанията на местата, където има свои развойни офиси, развойни центрове и представителства. В допълнение тя продължава да ръководи българския офис на VMware, който е един от най-големите развойни центрове на компанията в световен мащаб.


Г-жо Стефанова, VMware проведе няколко кампании за привличане на учещи извън България или емигрирали извън страната обратно в нея. Самата вие сте един от най-добрите примери в тази насока
Говорейки за завръщания, имам няколко такива - веднъж от САЩ и после още веднъж от Германия. Мисля, че това е невероятен опит, човек трябва да си дава шансове, но ако има възможност да допринася и за развитието на родината, това би било най-добре. За мен това е кауза. Всички тези българи по чужбина, стига да имат желание, трябва да знаят, че могат да се реализират в България, при това много добре. Ние даже направихме няколко събития именно с такава цел, чрез които смятам, че разширихме знанията на хората за екосистемата тук. Много от тях знаеха за България от разказите на своите баби и дядовци или родители, живеещи на пенсия, и не си даваха сметка за индустрията и възможностите в страната. Това продължава да е приоритет за нас, като паралелно спомагаме и за бизнес целите си. Страхотно е да можем да привличаме таланти от цял свят, които да допринасят за VMware в България и глобално.

В българския офис работят хора от над дванадесет националности, като имаме редица примери на завърнали се българи. Виждаме страхотен интерес и от студенти, които са извън страната, за да учат, и потенциално също могат да се върнат и да се реализират професионално в България.

Говорейки за кадри обаче, често фирмите споделят, че най-трудно се оказва не толкова намирането на нужната бройка, колкото откриването на мениджъри, които да движат екипи. Въпрос на време ли е да се промени това или има нещо друго?
Определено смятам, че е въпрос на време, защото техническото образование у нас се развива много бързо, пък и имаме история в това да сме силни по математика и информатика. Все пак първите олимпиади по информатика са се случили именно в България.

Имам лични наблюдения върху средното образование през моите дъщери и смятам, че и там има голямо раздвижване. Смятам, че тази нова генерация ще е много по-подготвена за бизнес, меки умения и управленски функции.

За развитието допринася и корпоративната култура на VMware. Ние ценим различното, мислите на всеки, предложенията на всеки. Имаме страшно много инициативи, така че всеки да може получи своя шанс, независимо от неговия пол, религия, произход, култура и т.н. Уверени сме, че това е сред нещата, които карат иновациите да се случват.

Говорейки за пол, дамите в ИТ сектора у нас са около една трета. Това е добър показател на фона на Европа, но все още вероятно трудно може да се говори за баланс в тази насока. Налице ли са според вас специфични пречки пред жените при реализацията им в технологичния сектор?
Определено имаме да извървим още път, необходима е промяна в нагласите, в отношението, в мислите и възприятията. Много хора все ще смятат, че технологичният сектор и инженерните работи не са за жени, а това според мен е много остаряло. Паралелно с това възможността за реализацията на жени в сектора е много голяма.

Трябва да работим със следващото поколение от ранна ученическа и студентска възраст, когато хората взимат решение накъде да се развият. Дори и у дома от дъщерите си чувам въпроси дали маркетинг и икономика не са по-подходящи сфери за жени. Това със сигурност не е повлияно от вкъщи, тъй като аз говоря точно обратното, а именно от околната среда. Имаме да извървим още малко път именно в посока децата да не се натоварват с очаквания още преди да знаят дали една професия е подходяща за тях.

Самата вие сблъсквала ли сте се с проблеми в тази посока? Връщайки се и към по-високия брой жени в ИТ сектора у нас, дали за това няма известно влияние и специфичният строй, изграждан в България допреди 30 години?
Съгласна съм, че социализмът има роля в това да има повече жени, които въобще работят. Разбира се, за това допринася и икономическата ситуация у нас, при която е необходимо в семействата да работят и двамата. Трябва да признаем обаче, че все още не са много жените на управленски длъжности. Паралелно с това ми прави впечатление, че напоследък в парламента има доста жени, което е много позитивно. Имаме жени и на министерски постове.

Разбира се, жените и сами си слагаме пречки освен възприятията на обществото за това, че жената трябва да е майка и да си гледа децата, а не да следва кариера. С това също трябва да се преборим. Има много примери за жени с отлична кариера, които успяват да бъдат добри майки и съпруги, стига, разбира се, отговорностите да се поделят поравно между членовете на семейството. Все пак, ако всичко пада върху плещите на жената, то тогава кариерата не е възможна.

Попитахте ме дали съм срещала пречки - не, не съм. Аз обаче никога и не съм подхождала с предразсъдъци към това, че на мен трябва да се гледа по друг начин. Мисля, че в България това го няма, но на много места в чужбина има такива предразсъдъци. Бих ги нарекла дори комплекси за това, че "ако някой реагира така срещу мен, значи не ме ценят". Донякъде вероятно това са и наши собствени предразсъдъци и ако някои реагират така, то трябва да им покажем защо не са прави. Тоест да се подхожда със самочувствие и възможност да се всее респект. Жените имат възможност да го направят, защото истината е, че има изключително умни и способни жени и те не трябва да се притесняват да изказват мнението си и да отстояват позицията си.

Каква трябва да е борбата срещу обществената нагласа за несъвместимостта на това да бъдеш добра майка и да имаш успешна професионална кариера?
Това е нещо, за което трябва да се работи в няколко посоки. От една страна, трябва обществото да бъде по-толерантно. Мисля, че и сега, с новия начин на работа, ще можем да постигнем много благодарение на гъвкавостта за това откъде и кога работим. Компаниите, които предоставят тази гъвкавост, ще съумеят да запазват повече жени. Трябва да се правят стъпки в посока улесняване на жените, за да могат те хем да бъдат майки, хем да са успешни в кариерата си.

И жените, и мъжете минаваме през различни периоди в живота и във всеки от тях трябва да приоритизираме различни неща. Това обаче не означава да изоставим всичко останало. Едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек, е да има деца. След появата им обаче аз не изоставих напълно работата, но за мен приоритет беше да бъда майка и съпруга. В периода, в който децата израстват, те вече имат по-малко нужда от тебе и тогава можеш да заделиш повече време за работа, но все пак отговорността да бъдеш родител си остава.
Не го препоръчвам, но при първата си дъщеря се върнах на половин работен ден след четвъртия месец. Това беше мой личен избор, защото се чувствах отговорна за някои неща, които бях поела и исках да помагам те да се случват. С втората дъщеря обаче се върнах след осмия месец. Както казах, въпрос на личен избор е, като е много важна и помощта от страна на семейството и подкрепата от страна на приятелите.

Кои лични и професионални качества оценявате като основни за своята професионална кариера? Какви съвети можете да отправите към младите дами, започващи сега или планиращи професионално развитие в сферата на технологиите?

Трудно е да отговоря еднозначно, но и напоследък се замислям по този въпрос, тъй като ме питат какво прави един професионалист добър. От една страна, е важно да имаме цели, да бъдем амбициозни. Не става въпрос за самоцели, а за нещо, което да ни кара да се движим напред. Трябва да следваме целите си, да имаме мечти
Също така целта или мечтата сама по себе си е прекрасно нещо, но ако нямаме ясна представя за това как ще я реализираме, то надали тя ще ни доведе до успех. Необходимо е да имаме ясен план и по-важното - когато той не сработи, трябва да сме помислили и за вариант Б.

Друго нещо, което ме изгради и ми помогна в развитието като цяло, са хората около мен. Много важно е да се обградите със силен екип, с приятели, хора, които ви подкрепят. Много важно е също това да не са задължително хора, имащи еднакво виждане. Различното мислене, различните умения, различният произход, както вече си говорихме, са изключително важни, защото ни предизвикват да мислим по различен начин, да видим другата гледна точка. В един колаборативен приятелски спор могат да се родят страхотни идеи.

Всичко това са изводи, до които аз съм стигнала през годините, следвала съм ги и смятам, че те са в основата на моето развитие както като човек, така и като професионалист.

На младите пък много искам да кажа: Вярвайте в себе си! Следвайте мечтите си, без да се съобразявате със стереотипи, защото невинаги те са правилни за днешното време. Важно е да се обграждаме с умни способни хора - средата е изключително важна. Намерете ролеви модели, ментори, които да ви помагат тогава, когато имате съмнение. Учете се от всички около вас, но бъдете себе си. Това е нещо, което аз през последните години разбирам, че е изключително важно. Най-ценените и уважавани хора са тези, които са автентични. Учете се, вземайте съвети, но ги пречупвайте през своята призма и бъдете успешни по собствен начин.

Да погледнем и към VMware. След изминалата година вероятно неизбежен е въпросът за това каква е стратегията ви за справяне с ефектите от кризата заради COVID-19?
Мисля, че компании като VMware са пример за справяне в кризата. На първо място ние поставихме като приоритет безопасността на служителите си, на клиентите и партньорите. Преминахме към дистанционен начин на работа за една нощ. Бяхме готови, тъй като сме изцяло дигитализирани. Всички сме с лаптопи, всички ползваме софтуер на VMware, който се казва Digital Workspace и помага за работа от всяка точка на планетата и дава достъп до данни и приложения от всякакви устройства. И въпреки всичко промяната беше голяма.

Към днешна дата всички работим дистанционно и това не се отразява на продуктивността и - по-важното - не се отразява на взаимоотношенията с клиентите и партньорите ни. Даваме си сметка обаче, че всички имаме нужда едни от други.

VMware, от една страна, успя да превключи безпроблемно към дистанционен начин на работа, а от друга, решенията и продуктите на компанията са насочени именно към преминаване към дигитална инфраструктура. Имаме много диверсифицирано портфолио, работещо както вътре в центровете за данни на организациите, така и в облачна среда. Имаме продукти, които са с лицензи и са собственост на клиента, както и такива, които работят в SaaS среда и се предлагат като услуга. Точно тази диверсификация показа, че това е правилният подход по време на криза. Продуктите с най-голям ръст през миналата година са именно тези, които в тази динамична среда помогнаха на компаниите да продължават да функционират и да са успешни.

Наблюдавате ли сред клиентите си промени в нагласите по отношение облачните услуги и приложения?
Преминаването към облачни среди и модерни приложения е нещо, което се случва през последните години. В Европа около една трета от компаниите използват такива решения. По време на пандемията ръстът в тази област беше значителен. Това е общата посока и е само една част от дигиталната трансформация на компаниите, но тя е ключова за успеха в непредвидима и динамична среда.

Проведохме проучване с помощта на Forrester Research и изглежда, че почти всички ИТ директори очакват до три години техните дигитални платформи и приложения да нараснат поне с 50%. Това говори страшно много. Бизнесът се отваря към нови дигитални платформи и през последната година процесът се ускори.

Друг извод от проучването е, че се търси гъвкавост. ИТ директорите биха искали техните облачни приложения лесно да се мигрират от една среда в друга. В противен случай те биха се чувствали заключени в рамките на едно решение или платформа.

Не на последно място сред причините за ръста е и лесното опериране в облачна среда. Всичко, свързано с инсталиране, управление и поддръжка, не се прави вътрешно, а се предоставя от доставчика на услугата.
Най-важното от всичко е удовлетвореността на клиентите. Става дума за тяхното преживяване - колко лесно е да получиш услугата от бизнесите, с които работиш. Не случайно платформи като Revolut например са толкова актуални и търсени. При тях с два клика успяваш да получиш услуга, която би ти отнела няколко часа, ако трябва да отидеш в банката. Дори през системите за онлайн банкиране понякога необходимото време е прекалено дълго.

Промени ли се нещо по отношение на управлението на работна сила през пандемичната година? Как виждате бъдещето в тази посока?

Миналата година направихме проучване с помощта на компания, наречена Vanson Bourne, в което се отчита 33% повишаване на продуктивността в този нов начин на работа. Оттук нататък обаче няма връщане назад. 41% от отговорилите в проучването служители започват възприемат отдалечения начин на работа не като социална придобивка, а като задължително условие. Това наистина е голяма промяна. При по-младите, т.нар. милениъл поколение, този дял достига 52%.

Като цяло има смяна на мисленето, смяна на очакванията, а и компаниите до голяма степен си дават сметка, че тази гъвкавост, след като води до увеличение на производителността, всъщност е добра за всички. Тоест не е нужно да наблюдаваме под лупа какво точно прави някой, а важен е резултатът. Това е промяна на много нива и след пандемията очаквам, че повечето компании няма да се върнат към стария начин на работа. Ще има нови концепции за работното пространство. Във VMware специално ние ще предложим избор, разбира се, в зависимост от бизнес функциите, на хората да работят от офиса, от вкъщи или да бъдат в хибриден модел. Естествено това изисква тотална дигитализация.

Мениджърите вече трябва да търсят други начини да усещат екипите си. Ако преди беше достатъчно да се разходиш до кафенето и срещайки се с няколко души по пътя, да усетиш, ако нещо не е наред, дори без да ти го кажат, то сега трябва да прилагаме различни механизми. Сред тях например може да са повече разговори, които да ни дават същата информация.

Занапред анализаторите чертаят и значителен ръст в комплексността в сферата на ИТ. Как според вас компаниите могат да се справят с прекаленото усложняване на използваните от тях системи?
Доста проучвания по темата действително показват, че има ръст на комплексността в дигиталните инфраструктури. Почти 80% от ИТ директорите, с които говорим ежедневно, казват: "Комплексността нараства, трудно ни е да скалираме." В същото време повечето усещат, че инвестициите в стара инфраструктура и приложения са големи и не си заслужават. Затова този завой към облачни и SaaS среди е неминуем и трябва да се случи.

Аз мисля, че начинът поне донякъде да се ограничи комплексността е да се заложи на облака. Допълнително облекчение е, че не се плаща предварително, а паралелно с употребата. Постоянното актуализиране пък подобрява обслужването на клиентите.

Какви технологии се разработват в софийския развоен център на VMware и как компанията определя какво ще е актуално в бъдеще?
Всичко, по което работим в момента, са технологии на бъдещето. Това е нещо, което ни кара да бъдем изключително удовлетворени и да идваме с желание на работа. Екипът работи по управление и автоматизация на виртуални и облачни инфраструктури, възстановяване на данни, анализи на големи масиви. В България в момента изграждаме екип за киберсигурност.

Отделно от това през 2015 г. създадохме т.нар. Advanced development center, който работи върху по-дългосрочни неща. Тук си сътрудничим по проекти по европейски програми, образователни институции и други големи компании. Работи се по проекти в сфери като блокчейн, машинно обучение, отворен код. Някои ще станат част от портфолиото ни през следващите години, а други са чисто експериментални. Изключително съм горда, че формирахме такъв екип и в България. Всъщност това е едно от малкото места, където го има. Той беше наша инициатива и инвестиция и се справя изключително добре.

Също така смятаме, че сме част от екосистемата и във всяка държава и общество, където работим, имаме отделни инициативи, включително в България. Имаме сериозно отношение и в по-глобален мащаб - към планетата. На ниво компания имаме цел към 2030 г. да достигнем нулеви въглеродни емисии. Горди сме, че нашите решения помагат и на клиентите ни да достигат техни подобни цели. Това отговорно отношение, без печалба на всяка цена, е баланс, който се стремим да постигнем.


Интервюто води Александър Главчев

X