Мениджмънт

Индустрия 4.0 ще засегне силно българските производители

CIO Media

Интернет на нещата е сфера, в която българските предриятия са сред изоставащите. В същото време ефектът от вертикалната дигитализация на процесите в заводите занапред ще е ключов фактор за успеха на производствените компании. Около това се обединиха участниците в уеб дискусия на тема Интернет на нещата в индустрията, организирана от ICT Media с подкрепата на фирма NearSoft – разработчик на продукти и услуги за оперативно управление на производството и дейностите по поддръжка и ремонти.

В онлайн разговора взеха участие Владимир Филипов, основател и изпълнителен директор на NearSoft, и Георги Апостолов, директор "Планиране на производството" в доставчика на алуминиеви валцови и пресови продукти "Алкомет".

Интернет на нещата или Индустрия 4.0?

Двата термина по същество са близки като значение, като първият е по-използван в Америка, докато вторият – в Европа. Все пак, по думите на Филипов, Интернет на нещата (IoT) повече акцентира върху свързаните устройства, докато Индустрия 4.0 обозначава създаване на екосистеми за модернизиране на производствата. Така във втория термин, познат и като “умен завод” се обхващат сензори, технологии за материалодобавно производство (триизмерен печат), автономни превозвачи (вътре в предприятията), големи данни, облачни услуги и т.н. Може да се заключи, че IoT е част от Индустрия 4.0.

Владимир Филипов“Това което движи Индустрия 4.0 е масовата къстъмизация – обясни още Филипов. – Много хора смятатат, че това е еволюция, но според мен става дума за революция, която в близко бъдеще ще промени изцяло начините по които, произвеждаме, доставяме и продаваме нашите продукти.” 

Идеята в умния завод в всички системи да рабтят синхронизирано и съмествно. Т.е. островите от информация, налични в съвременните предприятия, трябва да не бъдат отделни. Компаниите разполагат с ERP, CRM, BI и т.н. ,а т.нар. системи за продуктов мениджмънт събират информация от всяко работно място и производствения процес. Данните от всички източници се обединяват и се превръщат в структурирани, след което се подават на системите по-високо ниво като ERP.

Индустрия 4.0 в България

У нас едва в последната година в сферата на индустрията се заговорило по-активно за тази тенденция. Според Георги Апостолов Интернет на нещата носи на предприятията увеличена ефективност и по-точен контрол.

Георги Апостолов

По думите му в Алкомет са си поставили за цел да постигнат вертикална дигитализация на всичките си процеси. Това означава всичко в компанията да е в цифров вид – от данните за температурата, получавани от даден датчик, до продажбите.

Основният ефект от такава всеобхватна информация е по-доброто планиране – на продажбите, на техническото обслужване и т.н. “Едно е да се планира на Excel и да взимаш обратна връзка от производството от дневници и журнали, а съвсем друго да имаш цялостна система, която да планира до голяма степен сама – заключи Апостолов. – Обратната връзка с производството е в реално време, като тук не говорим за следене на материални потоци, което може да се прави и с ERP, а за следене на целия процес.”

Защо изостават родните производители?

Според Филипов интересът към пълна дигитализация в сферата е следствие на проблемите, до които е довело масовото изнасяне на производства към дестинации с по-евтина работна ръка. Намаляването на ефекта на последния фактор всъщност е и една от основните цели на Индустрия 4.0. Както може да се предположи, промените в тази насока ще доведе до сътресения в глобалния ред, тъй като ще окаже пряко влияние върху потоците на инвестиции.

“България, като страна, която е зависима от външните инвестиции ще усети доста остро резултатите от Индустрия 4.0 – подчерта Филипов. – Единственият начин да оцелеем е като модернизираме нашите производства.”

Интересно е да се отбелжи, че въпреки че страната ни е на последно място в Европа по използване на ИТ в индустрията, същевременно тя е сред топ дестинациите за разработка на софтуер. Същевременно именно софтуерът е водещ в описваните революционни процеси.

На въпрос от страна на слушател каква е причината за изоставането на българските предприятия Филипов на първо място посочи по-ниските инвестиции в индустриалната сфера през последните десетилетия. 

Също така, според него у нас предобладвава мнението, че ERP системата трябва да върши всичко. Това често довежда довежда до ситуацията, че администрацията се оказва откъсната от производствения процес.

Георги Апостолов сподели свои наблюдения, че “Всички сериозни фирми в сферата на металургията, въвеждат такива системи. Всички които не го направят, дори сега да се радват на добри пазарни позиии, ще имат проблеми в бъдеще.”.

Чуйте пълния запис от разговора ТУК.


X