Мениджмънт

Фигурата на ГИМ – един за всички, всички за един

Иван Гайдаров

Главният информационен мениджър обединява много организационни и технически функции и ролята често няма как да бъде изпълнена от един конкретен специалист

Скоростната дигитализация на обществено-политическите процеси в глобален мащаб и особено преориентирането на различни хакерски групи от частния бизнес към системите на националните държави поставиха дигиталната трансформация на администрациите в една съвсем нова среда на сигурност. Това доведе до преосмисляне на стратегиите за нейната реализация и засили отговорността на различните технологични звена в рамките на държавните институции. Една от ролите, които се очаква най-осезаемо да повиши значението си, е тази на главния информационен мениджър (ГИМ).

"Дигиталната трансформация, особено когато говорим за държавната администрация, доведе до появата на съвсем нов тип услуги, които включват и нов тип комуникация както между администрация и бизнес, така и между администрацията и гражданите, а не на последно място - и между бизнеса и гражданите в рамките на средата, която създават институциите. Това е стратегическа промяна, която изисква наличието на т.нар. шампион, имащ необходимия финансов и управленски статут", обяснява експертът по сигурността и бивш военен министър на България Велизар Шаламанов.

По думите му обаче отговорността за реализацията на сложен процес като дигиталната трансформация не може да падне на плещите само на един човек. Затова и държавите от НАТО взимат решение това да бъде по-скоро функция, която включва няколко компонента. "Първият, който е свързан с кохерентността и включва спазването на единни политики за съвместимост, е лична отговорност на генералния секретар. Вторият компонент - хармонизирането на изискванията - се възлага на директора на офиса на главния информационен мениджър, като той прави това през група на старши представители, която от своя страна включва главните информационни мениджъри на тези над 40 структури в алианса. Ако това го пренесете на ниво държава, означава поемане на част от тази отговорност лично от премиера или от близък до него човек, който работи в колегиална среда с главните информационни мениджъри на различните администрации", добавя Велизар Шаламанов.

Кое обаче превръща ролята на ГИМ в толкова ключов фактор за устойчивата и сигурна дигитална трансформация в държавния сектор?

Задачи и отговорности на главния информационен мениджър
Главният информационен мениджър е функция, която трябва да гарантира хармонизацията на изискванията на основните процеси в една организация. Тя също така подкрепя въпросната хармонизация чрез информационни системи с цел повишаване на ефективността, ефикасността и киберустойчивостта на цялостната инфраструктура.

"Като длъжност ГИМ е част от стратегическия ръководен екип на организацията заедно с изпълнителния директор, финансовия директор и оперативния мениджър. В този контекст ГИМ участва и в разработката на основните политики, планира използването на информационните ресурси за постигане на стратегическите цели, определя изискванията към нови системи и определя най-ефективното използване на нови технологии", изброява експертът по сигурността и добавя, че към тези задължения могат да се прибавят още гарантирането на оперативна съвместимост и киберустойчивостта на системите, придобиването на нова инфраструктура или договарянето на споразумения за нивата на различни услуги, ако се ползва външен доставчик.

За пръв път ролята на ГИМ е въведена със закон в администрацията на САЩ през 1996 г. с акта за приемане на военния бюджет за годината (акт "Клингер - Коен"). Като част от мотивите за въвеждането й освен всичко друго е и постигането на по-висока прозрачност, отчетност и интегритет в управлението на ресурсите за ИТ системи в Пентагона, които възлизат на милиарди долара годишно. Позицията е въведена както на ниво помощник-секретар на отбраната, така и на всички нива във Въоръжените сили на САЩ. В крайна сметка тя става задължителна за цялата администрация на страната и дори е създаден Колеж по управление на информационните ресурси в Националния университет по отбраната във Вашингтон.

"С финансовата помощ и отвореност към нуждите на партньори и съюзници от страна на САЩ немалко български офицери също преминаха обучение в този колеж. Работата стартира с всеобхватно изследване на комуникационно-информационните системи в МО в началото на 1999 г. На базата на резултатите още през юни установихме позиция ГИМ в МО на България и бе назначен първият ГИМ. Имаше и опити да се пренесе сертификационната програма от колежа във Вашингтон в нашата Военна академия за нуждите на страната ни и региона, но за съжаление той се оказа неуспешен", коментира Велизар Шаламанов, който към днешна дата е председател на надзорния борд на Агенцията за комуникации и информация на НАТО.


Велизар Шаламанов, експертът по сигурността и бивш военен министър на България

Велизар Шаламанов, експертът по сигурността и бивш военен министър на България



В индустрията обаче тази позиция отдавна е част от ръководните екипи на големите компании и трасира пътя на дигиталната им трансформация в търсене на нови конкурентни предимства. Като цяло ролята на ГИМ често е свързана с тези на главен технологичен мениджър, мениджър по информационна сигурност или мениджър на дигиталната трансформация, но всъщност тя по-скоро обединява техните задължения, което й придава и значителна добавена стойност.

Развитие и предизвикателства
ГИМ следва да познава съвременните ИКТ, но също така да е готов да участва в стратегическо планиране на развитието на организацията, да управлява инвестициите в ИКТ за постигане на стратегическите цели и да подбира и развива персонала в тази област. Това поставя специалистите пред редица постоянно променящи се предизвикателства, които се допълват и от задълженията, свързани с разработката на политики, усъвършенстване на процеси и подсигуряване на информацията, архитектурите и инфраструктурата.

"Дигиталната трансформация и киберустойчивото функциониране на все повече и все по-свързани ИКТ системи при оптимално използване на финансови и други ресурси е истински всеобхватно предизвикателство пред ГИМ. Подборът, развитието и мотивирането на ИКТ персонала също може да се превърнат в сериозен проблем, както и процесите по придобиването на ИКТ системи по правилата за обществени поръчки, разработени за други сектори. Това определено е предизвикателство, когато става дума за софтуерно интензивни проекти. Поддръжката на кохерентност, оперативна съвместимост и киберустойчивост също изисква сериозни усилия и ангажимент на най-високо ниво", категоричен е още Велизар Шаламанов.

Едновременно с всичко това ИКТ областта изисква въвеждане на модели, сертификация и акредитация на продукти, услуги и системи, като това се случва все по-често чрез различни форми на публично-частно партньорство и се превръща в спънка за реализацията на трансформативни проекти в държавната администрация, тъй като в законодателството има множество празноти.

"За да има широка реализация на една стратегия за дигитална трансформация на държавната администрация, трябва да има ясно разделение между нейната работа и тази на бизнеса, която се реализира на базата на съответни конкурентни поръчки или споразумения за услуги. ГИМ ръководи формирането на политики, планирането, управлението на технологиите и персонала вътре в администрацията, но когато веднъж се формират изискванията, основната реализация се очаква да бъде в ръцете на частния бизнес, който да изгради нужните системи или директно да предостави конкретните услуги", очертава начина на работа специалиста по сигурността и описва координатната система така: "ГИМ има ключова функция, но надзор над него осъществяват ръководителите и главните секретари на отделните ведомства. Под него има екип, който го подпомага, а срещу него стои бизнесът, който изгражда реално системите и предоставя услуги. Администрацията само задава рамката и контролира качеството, а бизнесът създава инфраструктурата. Разбира се, има ключови области, свързани с функционирането на държавата, като отбранителната дейност, които трябва да останат в рамките на нейните отговорности."

А относно възможността ГИМ да стане задължителна част от всяка администрация у нас председателят на надзорния борд на Агенцията за комуникации и информация на НАТО обобщава: "В някакъв смисъл създаването на ДАЕУ и ангажиментите на ниво вицепремиер по отношение на киберсигурността са стъпки в тази посока, но въпросът е, че всичко това трябва да бъде консолидирано. Една толкова сложна система работи добре само когато е добре балансирана. Трябва много добре да са разпределени отговорностите по взимането на решения, финансиране и изпълнение. Българската администрация не е готова за тази трансформация, но това важи и за много други администрации по света. Това налага от приказки за дигитална трансформация и киберустойчивост да преминем към повече инвестиции в изследвания и обучения, защото само по този начин ще можем да създадем най-добрите политики, да дефинираме най-подходящите изисквания и да придобием най-добрите системи. Цялата тази спирала започва с изследване и образование, а не с купуване на суперкомпютри и изграждане на 5G мрежи. В противен случай може да се стигне дори до ограничаване на дигиталния суверенитет."

X