Облачни Технологии

Smart City в глобален мащаб – постижения и очаквания

CIO Media

Според оценки на ООН към 2050 година 67% от населението на Замята ще живеят в градове. Дори и сега много мегаполиси по света са пренаселени. Общинските администрации невинаги успяват да се справят със събирането на боклука, при доставката на вода и електроeнергия в някои райони има чести прекъсвания и т.н. За да подобрят качеството на предоставяните услуги, администрациите внедряват различни информационни системи. Това е една от най-важните причини за изобретяването на концепцията за “умния град” (Smart City). Нейната същност е повишаване на ефективността на градските служби. През последните години тази концепция получи доста широко разпространение – към момента над 2500 града по света са реализирали Smart City инициативи.

Информационните технологии се използват за повишаване на качеството, производителността и интерактивността на градските служби, намаляване на разходите и потреблението на ресурсите, както и за подобряване на взаимодействието между жителите на града и неговата администрация. Прилагането на технологии за “умен град” се развива с цел да се подобри управлението на градските потоци и да се осигури бърза реакция при сложни задачи.

За самия термин Smart City няма общоприета дефиниция – различни експерти дават различни определения и тълкувания. Все пак обаче техните формулировки си приличат по едно – умният град се управлява от данни, а управлението на данните позволява на градските служби да повишават качеството на живот на населението. Данните обхващат такива сфери от живота на гражданите като безопасност, транспорт, медицински услуги, комунални услуги, благоустройство и т.н. Източници на тези данни са видеокамери, различни датчици, сензори, информационни системи и т.н.

Как изглежда “умният град” днес

В началото на февруари 2017 г. некомерсиалната изследователска организация Intelligent Community Forum (ICF), която се занимава с въпроси, свързани със създаването на работни места и икономическото развитие по света, публикува 15-ото издание на своята класация за най-интелигентните градове по света. Това са: Цзяи (Тайван), Едмънтън (Канада), окръг Грей (Онтарио, Канада), Ипсуич (Австралия), Мелбърн (Австралия), Москва (Русия), Таоюан (Тайван).

Критериите, отчетени в тази класация, са: висококвалифицирани кадри, иновации, развитие на широколентовия интернет достъп, цифрово равенство, устойчиво развитие и активна позиция на гражданите.

За да получим представа за облика на “умния град” днес, нека разгледаме ИТ решенията, изградени в класирания на първо място от ICF - Цзяи.

Населението на Цзяи е 270 хил. души. 95% от икономиката на града е в сферата на услугите – търговия на едро и дребно, транспорт и складиране на стоки. През 2014 г. обаче Цзяи се оказва градът с най-силно замърсяване на въздуха в Тайван и се налага администрацията да предприеме мерки както за справяне с този проблем, така и за подобряване на условията за живот по други показатели.

Чист въздух

Със съдействието на компанията ASUS в града са инсталирани станции за мониторинг на въздуха Air Box, всяка от които е свързана с облачна система. Резултатите от измерванията се показват в реално време на LED билбордове, разположени по централните улици. Също така през 2015 г. върху 38 обществени сгради в Цзяи са инсталирани соларни панели, а през 2016 г. с такива са снабдени още 38 здания. С това се редуцира използването на твърди горива. Обществена мрежа от електрически мотопеди с 58 станции за зареждане допринася за намаляване на използването на автомобили, а в същото време в училищата се въвежда обучение по опазване на околната среда. Само в рамките на една година градът успява да намали концентрацията на фини прахови частици с 12%.

Широколентов достъп, отворени данни и е-услуги

Градските власти и частни оператори са покрили града с 1000 Wi-Fi хотспота. За да се насърчи използването на безжичната мрежа, комитет, включващ представители на администрацията и на гражданите, се грижи за организирането на онлайн семинари, дискусии за генериране на идеи и гласувания за проекти. По настояване на този комитет е разработена платформа за отворени данни, включваща над 70 различни регистъра и множества от данни. Порталът за е-услуги, който осигурява единна точка за достъп до повече от 500 приложения, има 210 хил. абонати.

Образование и дигитални умения

Всички училища в Цзяи са снабдени с Wi-Fi, както и с портал за взаимодействие между ученици и учители и споделяне на планове за уроци между преподавателите. От началото на 2017 г. в училищата се въвеждат специализирани курсове по програмиране, роботика и други технологични области.

За населението изобщо са разработени курсове по дигитални умения за начинаещи и за напреднали. Администрацията на града е инвестирала в провеждане на семинари по мобилни разплащания и в изграждане на Център за иновации, фокусиран върху изследователска дейност в сферата на здравеопазването. В този център развиват дейността си над 1000 изследователи и 18 предприятия.

Плюсове и минуси на бъдещите “умни градове”

Цзяи неслучайно заема първото място в класацията на интелигентните градове, подготвена от ICF. В изследване на изданието Government Technology, озаглавено “Еволюцията на умните градове и свързаните [в интернет] общества” (Evolution of Smart Cities and Connected Communities), Азия е откроена като глобален лидер по изграждане на “умни градове на бъдещето”. Според авторите на изследването ключовите фактори за развитието на “умни” градове са два – ръстът на населението и продължаващата глобална урбанизация. Все повече и повече хора избират да живеят в градовете и затова необходимостта от ефективно управление на големите населени места става все по-ясно изразена.

Според данните на Government Technology проектите за изграждане на интелигентни градове през 2016 г. са с 30% повече, отколкото през 2013 г. На този фон авторите на доклада считат, че е важно да бъдат оценени положителните и отрицателните страни на “умните” градове, като се обърне повишено внимание на въпросите, свързани с тяхната безопасност.

Повече свързаност, повече опасности

Всъщност, когато става дума за нещо smart, първата опасност, която си представят правителствата, компаниите и хората, са хакерите. Предизвиканите от злонамерени лица сривове на ИТ системи могат да нанесат крупни щети на компаниите и да предизвикат сериозни сътресения в живота на хората. Може ли в бъдеще хакер да преустанови работата на градската инфраструктура?

През 2015 г. Цезар Церудо от IOActive Labs проведе амбициозен експеримент, за да покаже, че “умният” град е уязвим. Церудо се разходил по улиците на Вашингтон и сканирал датчиците за трафика, използвани за организация на пътното движение. Той забелязал, че данните не са криптирани, а нивото на защита - далеч от необходимото. След това в своята лаборатория, експертът успял да поеме контрола върху устройствата – показал, че те могат да бъдат манипулирани, за да се промени начинът на работа на светофарите, в резултат на което градът може да се сблъска с големи проблеми, а хората да попаднат в катастрофи.

“Такива проблеми с трафика могат да станат причина за реални инциденти, дори и със смъртоносен изход, а в същото време ще бъде затруднена работата на службите за бърза помощ, пожарна и полиция, които бързат да се отзоват на сигнали”, отбелязва Церудо.

Компанията, обслужваща споменатите сензори, реагира на казаното от Церудо и го обвини, че преувеличава, но сигналът на експерта за потенциална опасност накара властите във Вашингтон да проверят безопасността на системите за управление на движението по улиците.

В крайна сметка е добре, че описаната уязвимост бе открита от човек, който няма желание да нанася вреди. А какво би станало, ако на негово място беше злонамерено лице? В бъдеще градските власти все по-често ще бъдат изправени пред подобни предизвикателства – в интелигентния град с множеството свързани към интернет устройства нараства вероятността някой да се опита да манипулира цялата инфраструктура, ако не бъде осигурено високо ниво на безопасност.

Транспорт без шофьори

Автономните автомобили, свързани с мрежата, вероятно ще бъдат една от характеристиките на “умните” градове на бъдещето. Сега всеки ден в катастрофи по пътищата загиват хиляди хора. Това няма да се случва, ако бъдещите системи за управление на пътното движение са разработени правилно. Вероятно след години хората ще се чудят как техните предшественици в XXI век са могли да се излагат на опасностите, свързани с това сами да управляват транспортни средства. Разбира се, това бъдеще е доста далеч.

В същото време съществуват сериозни рискове, с които трябва да се справяме още сега. След като хакери могат да проникнат в IoT системите на градската инфраструктура, те могат също да манипулират нечий автомобил, намиращ се в движение, и да предизвикат опасни инциденти. Така например през 2015 г. се наложи Fiat Chrysler да изтегли от пазара 1,4 млн. автомобила, след като изследователите Крис Валашек и Чарли Милър откриха, че могат отдалечено да деактивират спирачките на Jeep Cherokee и да установят контрол над информационно-развлекателната система Uconnect, инсталирана в автомобила.

Безопасност или контрол?

Факт е, че приложенията на “умния” град, които повишават безопасността на хората, стават все повече. Един пример за това е система, разработена от компанията NEC, която силно редуцира кражбите на коли в град Тигър (Аржентина). Системата използва анализи с висока точност в реално време и технологии за разпознаване на лица за идентифициране на престъпниците и дори за откриване на подозрително поведение на хора. След внедряването на градската система за видеонаблюдение кражбите на автомобили в града са с 80% по-малко.

Разбира се, с помощта на технологиите за разпознаване на лица светът може да стане много по-безопасен. От друга страна обаче, струва ли си да жертваме правото на конфиденциалност на милиони обикновени хора, за да имаме възможност да проследяваме онлайн престъпници и терористи? На този въпрос не е лесно да се отговори, което показа и “битката” на Тим Кук и компанията Apple с ФБР през миналата година.



Очевидно рисковете са значителни. Кой именно ще има достъп до огромния обем от “цифрови следи” на обикновените хора с техния всекидневен живот, които ще се генерират в бъдеще? Как ще се използват тези данни? Днес заради удоволствието да ползваме интернет често сме подложени на натиска от целева реклама, а как ще защитаваме данните за нас в бъдеще?

Отворени платформи

Рисковете, свързани с “умните” градове на бъдещето, несъмнено могат да бъдат управлявани, а събирането на лични данни от системите на “интелигентния град” може да носи ползи, считат някои анализатори.

“Гражданите все по-масово използват технологии за обработка на лични данни и социални мрежи, за да организират по-добре живота си, затова държавните органи и комерсиалните организации увеличават инвестициите си в ИТ инфраструктура и в средства за нейното управление. В резултат се създават отворени платформи, които предоставят на граждани, групи хора и компании полезни за тях решения, удовлетворяващи потребностите им като жители на града”, се казва в доклад на Gartner, публикуван в края на 2016 г.

На този фон анализаторите от Gartner прогнозират, че към 2019 г. 50% от жителите на градове с население над 1 млн. ще чувстват предимствата от Smart City програми и ще предоставят доброволно личните си данни, за да имат възможност да извличат полезен резултат в “необходимия момент”.

Процесът на предоставяне на данни се ускорява от стремежа към ефективност и удобство. Например едно от основните затруднения на гражданите при взаимодействието им с държавната администрация и градските власти е необходимостта да се преминава през много инстанции. За получаването на отговор на прост въпрос към администрацията може да е необходимо да се премине през сложни процедури и да се посетят много уеб сайтове. В резултат гражданите възприемат положително въвежданите напоследък диалогови платформи от типа на виртуален консултант или чатбот. Администрациите също се приспособяват към тези промени. Например управлението за обществена безопасност на щата Юта разрешава изпита за правоуправление на МПС да бъде преминат с помощта на Amazon Echo, а властите в Сингапур в сътрудничество с Microsoft работят по създаването на “платформа за разговори”, като планират да създадат чатбот за голям брой административни услуги.

Едно от следствията от всичко това е бързо растящият обем генерирани данни в електронен формат за това как гражданите взаимодействат с държавната администрация и градските власти. Това на свой ред дава възможност за изграждане на портали от отворени данни, които могат да са полезни за потребителите и да носят пригоди на администрациите.

“Един град е "умен", когато данните се събират и управляват така, че да може да се предоставят ценни потоци в реално време, а не просто ретроспективна статистика и отчети”, казват анализаторите от Gartner.

Някои градове вече изграждат борси за данни, използвайки растящите потоци от “Интернет на нещата” (IoT) - пример за това е проекта Data Exchange на Копенхаген, насочен към това на гражданите да се предостави достъп до данни и инструменти, така че да могат да разглеждат информация.

Следващата стъпка е изграждане на търговски площадки, т.е. организиране и предоставяне на данните по начин, позволяващ комерсиалното им използване. От Gartner прогнозират, че към 2020 г. 20% от органите на местното самоуправление ще получават приходи от “разширени” (value-added) отворени данни чрез портали за данни (т.нар. marketplaces).

В заключение

След всичко казано дотук за добрите практики в най-интелигентните градове по света, както и за предизвикателствата и възможностите, които ни очакват в градовете на бъдещето, извън обхвата на тази статия остават още много аспекти на темата Smart City. Най-важното обаче е, че умният град не трябва да се възприема в тесен смисъл като град, натъпкан с технологии. Технологиите са по-скоро средство, инструмент за постигането на обща цел, а именно създаването на комфортна градска среда.

Източници:

[1] The Top7 Intelligent Communities of the Year, ICF, Feb 2017

[2] Fifty Percent of Citizens in Large Cities Will Share Personal Data With Smart City Programs by 2019, Gartner, Dec 2016


X