Проекти

Наши роботи обслужват индустрии на шест континента

CIO Media

Иван Гайдаров

Автоматизацията на различни индустриални процеси е една от технологичните сфери, която търпи най-голямо развитие в последните години, и с оглед на моментните тенденции това надали ще се промени скоро. Докато потребителският сегмент на концепцията Интернет на нещата все още е в началната си фаза на развитие, индустриалното ѝ измерение вече има зад гърба си няколко десетилетия. Именно поради тази причина световни гиганти като Siemens и BOSH инвестират огромни ресурси в разработката на нови решения в сферата на индустриалната роботика, а компании, които доскоро бяха известни с разработките си в съвсем различни области, като Mitsubishi, Epson и Kawasaki, също обърнаха поглед в тази посока. 

Сегментът обаче не е запазен само за най-големите глобални играчи, тъй като дава широка рамка за развитие и за по-малки организации, а световният пазар на индустриални роботи към момента изглежда достатъчно голям, за да осигури място за всяка една компания, която е наясно с неговите технологични специфики и изисквания. Една от тези компании е българската “Милара интернешънъл”, която по думите на изпълнителния директор Радослав Макавеев “има клиенти на всички континенти без Антарктида”. 

“Милара интернешънъл” е компания, която работи в сферата на дизайна и производството на системи за автоматизация в полупроводниковата индустрия – производство на чипове и електроника. Като цяло създаваме роботи, които трябва да работят в изключително чиста среда. Нашите системи се използват преимуществено в много напреднали технологично производства”, обяснява Макавеев. 



Роботи за биотехнологичната сфера и полупроводниковата индустрия

Последният робот на “Милара интернешънъл” е с висока производителност, основно изискване в изработката на чипове и в сферата на биотехнологиите. 

“Роботите изследват проби за ракови заболявания, като не е желателно това да се прави от хора. За целта се използват миниатюрни съдове с биологични разтвори, наподобяващи пчелна пита, с различна субстанция във всяко свое отделение”, разказва и Свилен Стоянов, директор проекти и поддръжка в “Милара интернешънъл”.

Разработките, насочени към полупроводниковата индустрия, включват аналогични машини, като общото между двата сегмента е условието за точност и чистота. 

“Тук водещият критерий е чистотата, защото, за да се получат качествени полупроводници с добри характеристики, не трябва да има замърсяване. Затова няма как хора да работят с тези чипове. Всичко е автоматизирано, а човешката намеса се ограничава до един оператор, който наблюдава процеса, а същинската работа се върши от машини”, обръща внимание Стоянов. 

Управлението им се извършва чрез компютър и софтуер, който изпраща команди, а роботът връща отговори. В зависимост от тях компютърът решава какви действия да предприеме. След команда системата изпраща последващи запитвания на няколко милисекунди, отчитайки изпълнението. Ако роботът отговори, че командата е изпълнена успешно, компютърът изпраща следваща команда. 

Конструиране – проблеми и предизвикателства 

В практиката на българската компания процесите по създаването на различните роботи зависят от спецификата на заданието на клиентите.

“Стандартната последователност, когато започнем работа с даден клиент, е той да опише точно процесът, за който иска индустриалния робот. След това нашите експерти и компанията поръчител уточняват условията, в които ще работи машината. По този начин избягваме разминаванията, като спазваме конкретните стандарти и изисквания на индустрията”, разяснява Свилен Стоянов. 

Следващата фаза е проектът да мине през всички заинтересовани отдели. Процесът завършва с дефинирано задание, което включва конкретната спецификация на нужната автоматизация. 

Чак тогава идва ред на същинската част – инженерният отдел въвежда вече уточнените спецификации в CAD платформата SOLIDWORKS и започва изработката на машината. 

“Софтуерът ни е особено нужен, тъй като основните предизвикателства при създаването на един робот са свързани както с нуждата от изключителна чистота, така и с много голяма точност. Говорим за точност до 25 микрона при поставянето на даден обект, като това се извършва на висока скорост. Времето за операциите не се мери в секунди, а в милисекунди. При дизайна на такъв робот е изключително важно да се подберат правилните компоненти, а изборът и внедряването им понякога се превръщат в огромен проблем - лесно може да се окаже, че компонент с нужната точност е твърде голям, за да влезе в конструкцията”, пояснява Стоянов. И затова дизайнът на един нов робот, който изцяло минава през SOLIDWORKS, отнема между три месеца и година и половина.

Иначе благодарение на наличните производствени машини и софтуерните CAD решения българската компания разчита на външни доставчици за едва 30% от електронните компоненти – контролери, сервомотори и т.н. 

“Останалите компоненти се произвеждат от нашата компания. Практически имаме условията всичко, на което преди това сме направили дизайн в SOLIDWORKS. Имаме всички нужни машини за производството алуминиеви и стоманени части или от какъвто и да било друг метал”, категоричен е изпълнителният директор Радослав Макавеев. 

Компанията не остава безразлична и към развитието на машинното обучение и изкуствения интелект. 

“Имаме роботи, обслужващи машини с над 120 гнезда, в които роботът трябва да бръкне и да вземе точно определен обект. Физическото обучение на най-конвенционалните модели, когато роботът трябва да вземе едно нещо и да го премести от точка А до точка Б, става така: операторът отива и на ръка показва коя е точка А и коя точка Б. Ние обаче разработихме технология, която позволява роботът, снабден с камери и сензори, да огледа машината, да прецени къде има обекти, които предварително са маркирани с определени символи, да ги регистрира и да запише сам координатите им. След това започва да изпълнява командите, без да трябва да му се обяснява допълнително. Реално вече сме елиминирали човешката намеса дори в процеса на обучение”, разкрива и директорът проекти и поддръжка Свилен Стоянов. 

Бъдеще и перспективи

И според двамата не само в България, но и в глобален мащаб проблемите с липсата на квалифицирана работна ръка могат да бъдат решени в кратки срокове единствено чрез автоматизация. Това отваря много нови възможности за навлизането на роботиката в индустрии, в които досега се е смятала за екзотика.

“Селското стопанство е един от тези сектори. Вече има роботи, които използват сензори и камери, за да регистрират дали един плод е узрял. Имат и роботизирани крайници, за да събират узрелите плодове. В железопътния транспорт пък се използват специални машини, които обхождат трасетата и ги обследват, преди да мине композиция, за да е сигурно, че жп линията е в добро състояние, особено след бури и други природни бедствия. Екип от робот и дрон правят инспекция на линията и ако открият проблем, дронът се издига, стига до обекта и го премахва”, посочва още Стоянов.

Така или иначе роботизацията и автоматизацията на индустриите ще продължи, което постоянно ще води до нови промени в цялостната производствена среда. Но едва ли ще дойде момент, когато хората няма да имат работа. “Автоматизацията е възможна единствено при често повтаряеми процеси. Там, където е нужна кретивност, винаги ще има нужда от хора”, категорични са експертите от „Милара“. 



X