Проекти

Как големите данни променят градската среда

CIO Media

Иван Гайдаров 
 

С всеки изминал ден светът става все по-свързан и генерира все повече данни. Освен че има доскоро невъобразимо количество информация за заобикалящата го среда, човечеството за пръв път в историята си разполага и с инструменти да я анализира и да взима максимално информирани решения на база тези анализи.

Един от най-големите и неизчерпаеми източници на данни са градските пространства, а развитието на концепции като “умен град” и Интернет на нещата и развитието на технологиите за анализ на данни и изкуствения интелект позволяват както на бизнеса, така и на администрациите да достигат до различни прозрения, които им помагат да оптимизират критични процеси и да извличат максимални дивиденти от тях.

Освен всичко друго данните, които генерират градските пространства, могат да бъдат използвани за подобряване на средата за обитаване и повишаването на качеството на живот на хората. Именно на това са се посветили Михаил-Ернесто Михайлов и Христо Христов със създаването на своята компания "Теоремус". Тя вече има няколко пилотни проекта в сферата на “умното” сметосъбиране, един от които е в столичния квартал “Люлин”.

 

Докато подготвяхме идейния проект, търсихме възможности за промяна на градската среда чрез използването на много голямо количество данни. Изхождахме от презумпцията, че при наличието на достатъчно данни можем да взимаме много по-информирани решения, на първо място. Освен това данните могат да покажат закономерности, които няма как да достигнем само с предположения. Това беше причината да търсим различни области. Едната от тях беше въздухът, а другата – отпадъците. Втората тема е много чувствителна и непрозрачна. Ако съберем обаче повече данни за отпадъците, това може да се промени генерално”, обяснява Михаил-Ернесто Михайлов, основател на компанията.

Проектът

Пилотният проект, който "Теоремус" реализира в столичния квартал “Люлин”, в най-общи линии е свързан с поставянето на датчици в контейнерите и камионите за смет и използването на генерираните от тях данни за оптимизация на системата за сметосъбиране в Шести микрорайон. При реализацията му за разлика от типичния стартъп подход, при който се създава определено решение и впоследствие то се нагажда към различни проблеми, Михаил-Ернесто Михайлов и Христо Христов избират по-нестандартната стратегия да търсят решение според проблема, с който трябва да се справят.

За да прочетете цялата статия, е нужен абонамент.


X