Проекти

Дигиталното лице на българската индустрия

Иван Гайдаров

Българската индустрия има своята първа дигитална карта, но дали е достатъчно това

След повече от десетилетие технологично развитие човечеството най-накрая достигна момент, в който до голяма степен може да дигитализира заобикалящия го свят, и това му носи все повече предимства. Дигиталните близнаци на градове и индустриални обект, 3D моделите на съществуващи сгради и възможното взаимодействие с тях са едни от многото примери как успяваме да пренесем в онлайн пространството реалността и да се възползваме от това.

Изграждането на дигитални карти е друг пример за развитието на тази тенденция за дигитализация на света около нас, а с начина, по който те събират и представят по удобен за потребителите начин огромни количества данни, ги превръща в полезен инструмент за редица индустрии като енергетика, автомобилостроене, логистика, транспорт, строителство, телекомуникации и др. Държавното управление е друга от сферите, в които изграждането на интерактивни дигитални карти би могло да донесе много висока добавена стойност, и редица държави вече разполагат с подобни модели в различни области. Отскоро българската индустрия също има своята първа дигитална карта.

Дигиталното лице на българската индустрия
Първата дигитална карта на българската индустрия е създадена във връзка с изпълнението на Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014 - 2020 г. и на Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Зад реализацията на проекта стоят Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Българската работодателска асоциация Иновативни технологии (БРАИТ), като платформата със свободен достъп е насочена както към подобряването на комуникацията между инвеститорите и регионите, така и между бизнеса и работните кадри.

За целта интерактивната икономическа карта bgindustrymap.com обхваща 14 индустрии, в това число и образованието. Картографирането на българската икономика е разделено по региони, сектори и фирми, а амбицията на създателите на платформата е тя да не бъде моментна снимка на българската индустрия, а да се превърне в статистически инструмент. За да се актуализират своевременно данните, bgindustrymap.com разчита на директна връзка към Търговския регистър.

Новата платформа bgindustrymap.com е базирана на разработваната и усъвършенствана в продължение на осем години карта, която "Аутомотив клъстер България", член на БРАИТ, разработва за компаниите от автомобилния сектор. Тя доразвива тази идея, а дигиталните карти използват за основа най-популярната картографска платформа - Google Maps, и дават изключителна точност на адресите - информацията на Министерството на икономиката, сравнена с Търговския регистър.
Засега първата дигитална карта на българската индустрия обхваща 10% от всички компании в 14-те сектора, които имат общ годишен оборот 36 млрд. евро, а заетите в тях са близо 600 000. Списъкът включва аутомотив, машиностроене, текстил, ВЕИ, ИТ-ИКТ, мехатроника, морска индустрия, образование и наука, аутсорсинг, хранително-вкусова промишленост, мебели, енергетика, козметика и биотехнологии. Картата е разделена на две основни секции - "Оборот" и "Служители", и показва информация за ЕИК, брой служители, приходи и нетен резултат на всяка фирма.

"Тази карта ще позволи да се види динамиката - дали един сектор се свива или нараства и с колко. Също така кои региони и градове представляват по-голям инвестиционен интерес. Като цяло анализите, които могат да бъдат направени, са много и изключително полезни", коментира при представянето на проекта Любомир Станиславов, изпълнителен директор на БРАИТ.

От Министерството на икономиката от своя страна посочват като едно от най-големите достижение на проекта включването на образованието в него. По този начин ще осъществим синергия между инвеститори, бизнес и образование, подчертават от институцията и акцентират, че е много важно е да се постигне взаимодействие на клъстерно ниво, за да има по-лесен достъп до систематизирана информация.

От БРАИТ също са съгласни - там, където има адекватно образование, се получават и добри икономически резултати, защото индустрията търси именно такива локации - и обясняват, че в момента се работи върху изработването на карта на конгресния и конферентен туризъм.

Дигиталното не стига
Всички тези заявки, направени по време на представянето на първата дигитална карта на българската индустрия, обаче някак придобиха горчив привкус, след като стана ясно, че Microsoft избира Гърция за изграждането на свои центрове за данни вместо често определяната от заинтересовани страни като "ИТ хъб" България. И това въпреки видимо по-добрите условия в много, но, уви, не достатъчно отношения, които може да предложи страната ни.

Освен в икономически (инвестицията на технологичния гигант е на стойност 1 млрд. евро) тази новина поражда завист и в прокламирания от Министерството на икономиката образователен аспект, тъй като в южната ни съседка нови онлайн умения ще придобият 100 000 души до 2025 г.

И докато ние се чудим защо Microsoft избира Гърция, въпреки че ние сме "ИТ хъб" на Балканите, и какво не им е наред, гръцкото издaниe Каthіmеrіnі обяви, че вoдeщият онлайн търговец в света Аmаzоn cъщo oбмиcля пoдoбнa cтъпĸa за своята облачна платформа AWS. А на фона на решението на Microsoft тази новина далеч не звучи като "византийски номер", както биха казали същите заинтересовани страни.

В този ред на мисли създаването на дигитална карта на българската индустрия е една добра стъпка в правилна посока, но далеч не е достатъчна, за да се превърне в катализатор на реални инвестиции. В крайна сметка дори дигитализирана, реалността остава реалност, а в нея явно компании като Microsoft и Volkswagen все още не виждат България.

X