Проекти

ИТ проекти с български решения – 3 въпроса и 3 отговора

Майя Бойчева-Манолчева

Намират ли българските решения място в ИТ проектите на компаниите у нас? В търсене на отговор на този въпрос се свързахме с: Димо Станков, мениджър ИТ и информационна сигурност в "София Мед", Добрин Маринов, ИТ мениджър в "Загорка", и Светослав Маринов, управител на "ИТР сървисиз", която управлява информационните технологии и системи в Група ГЕОТЕХМИН. Ето какво споделиха те:

Използвате ли български ИТ продукти и решения? Какъв тип са те и защо избрахте тях?

Добрин Маринов
"Въпреки че като част от "Хайнекен" "Загорка" АД се стреми да стандартизира набора от използвани решения, спецификата на локалния бизнес и средата налагат използването на специфични софтуерни платформи и решения, които няма как да бъдат доставени централно.

Основно за доставка от локални разработчици разчитаме на много специфични решения, които е трудно или дори невъзможно да бъдат доставени от основните партньори на компанията. В "Загорка" имаме няколко, специално разработени за нас решения, които покриват обмена на данни с партньори и управлението на търговските договори. Причината да изберем локален партньор, който да разработи тези решения за нас, се базира основно на високото ниво на специфика на бизнес процесите, като местните компании познават добре бизнес средата в страната, законовите изисквания, а също така и демонстрират висока степен на гъвкавост и адаптивност."

Димо Станков
"Използваме "Алфаагент" на "Алфасофт" - продукт за митнически документи и т.н., като работим с тях, защото продуктът е добър и има добра интеграция със софтуерите на митницата.

Използваме също MOM4 на Nearsoft, който представлява MOM/MES софтуер за управление на производството. Работим с тях от 2009 г., когато създадоха продукта, а ние бяхме пилотен проект. Софтуерът е базиран на IEC 62264/ISA95, гъвкав е и ни върши работа спрямо нашите процеси, като в партньорство с тях надграждаме постоянно функционалността. Поехме "риска" да тръгнем с тях, защото тогава на пазара нямаше подобни продукти на такива цени. И към момента продуктът е доста актуален, тъй като са заложени доста от концепциите на Индустрия 4.0. Също така нямахме конкретно изискване от холдинга, който да ни насочва към конкретно решение.

Ползвали сме ТРЗ софтуера "Аладин" на "МикроКомплекс". Спряхме през 2018 година, защото преминахме изцяло на SAP за УЧР/ТРЗ процесите. Основна причина да ползваме български софтуер за ТРЗ в периода 2000 - 2018 е локализацията спрямо местното законодателство и бързината, с която излизат ъпдейти при промени в нормативната уредба.

Прави ми впечатление, че доста от големите компании, които са собственост на чужди холдинги, имат "спуснати" чрез централни политики софтуери и решения, което доста блокира българските ИТ продукти."

Светослав Маринов
"В момента за счетоводство и финансови процеси използваме българските "Ажур Л" на "Бонев Софт" и ERP решението на "Техноклас" "Л Клас". За ТРЗ процесите използваме друг български продукт - "Аладин" на "МикроКомплекс".

Една от основните причини, за да използваме за ТРЗ български софтуер, е, че нито една западна компания не може да реагира толкова бързо да отрази промените, които нашето законодателство налага доста често."

Смятате ли, че българските ИТ продукти са достатъчно конкурентни по отношение на функционалности, цена, обслужване и поддръжка?

Добрин Маринов
"На този въпрос за голямо съжаление не бих могъл да отговоря твърдо и еднозначно, тъй като в практиката си съм се срещал с двете крайности. Като цяло не считам, че мястото или националността на разработчиците определят качеството на продукта. Има страхотни български компании, разработващи самостоятелно или за други компании продукти, които отговарят на най-високите очаквания и са с отлично качество. Функционалностите и цената зависят преди всичко от пазара. За компаниите, които произвеждат продукт и го продават независимо на каква цена с вярването, че техният продукт е неповторим и не са склонни да се вслушват в клиентите си, и това, което иска пазарът, мога да говоря само със съжаление, тъй като този подход в разработката на бизнес приложен софтуер беше актуален преди 30 години.

Компаниите, които имат визия и развиват успешно своите продукти, са наясно, че продажбата на софтуерно решение не е еднократен и краткосрочен акт, а дългосрочно партньорство и като такова то трябва да бъде поддържано с подходящото ниво на обслужване. Като цяло по-голямата част от локалните доставчици на софтуерни решения винаги са били на ниво над средното и са оправдавали гласуваното им доверие. Разбира се, мога да се "похваля" и с точно обратното, което е водило след себе си до смяна на доставчика.

Относно цената това е твърде относителен въпрос. За мен по-важно е каква е финансовата полза, изразяваща се във възвръщаемост, оптимизация и т.н. от съответното решение, отколкото каква е първоначалната инвестиция."

Димо Станков
"Смятам, че има доста продукти, които са конкуренти от гледна точка на функционалност и още по-конкурентни по отношение цена. Основен минус е малкият пазар и трудностите за пробиване навън. По отношение на бизнес продуктите повечето са започнали с една основна функция (счетоводство, склад, ТРЗ), като в годините продуктите са еволюирали в посока ERP, но поради недостатъчно опит и инвестиции крайният резултат не може да се конкурира с големите (Microsoft, Infor, SAP и т.н.)."

Светослав Маринов
"Да, определени български софтуерни решения са конкурентоспособни и ценово, и като качества. Има доста български специализирани софтуерни решения, които не ползваме, защото нямаме необходимост за дейността си, но които определено са и като архитектура, и като технологии на нивото на западните софтуери. Мога да ви дам пример с хотелиерския бизнес, където има доста добри български алтернативи. Така е и в ресторантьорския сектор - има немалко решения, които могат да заместят Fidelio. Ние ползваме Fidelio, защото преди години "Клок", българската алтернатива на Fidelio, не беше толкова добре развит, а трудно се взима решение да се мигрира от едно решение към друго, тъй като се изискват средства и за софтуера, и за обучението на персонала. А вследствие на ситуацията с COVID-19, в която сме от една година, точно този бизнес е спрян и едва ли някой инвеститор би вложил средства в нов софтуер."

Според вас накъде трябва да се развива българската ИТ индустрия? Кои сектори и продукти трябва да се развиват?

Добрин Маринов
"За да расте българската индустрия, трябва да следва международните тенденции и пазарните трендове. Най-важното е не просто да не се страхува да използва неиндустриализирани решения и прийоми, а дори напротив - да експериментира и използва всички възможни иновации, така че да бъде винаги сред първите.

Към настоящия момент пазарът изпитва сериозна нужда от решения, впрягащи изкуствения интелект и машинното обучение (machine learning), които като по подразбиране водят след себе си и големите данни, и облачните решения. Все повече в бизнеса започва да навлизат и да се използват и блокчейн решения. Не бива да бъдат пренебрегвани и вече наложилите се като конвенционални системи за управление на различни задачи в бизнеса и производствата."

Димо Станков
"Според мен ще е по-лесно и полезно да се развият с по-иновативни продукти, базирани на и свързани с AI, ML, блокчайн, IoT, Индустрия 4.0, AR, отколкото да се опитват да се конкурират на пазари и с продукти на утвърдени лидери."

Светослав Маринов
"Това е комплексен въпрос. Има прекалено много ниши, които в момента могат да се обхванат, и много зависи от компанията, която иска да се насочи към тях. За мен, за да има смисъл да се създаде един софтуер, той наистина трябва да представлява иновация и да няма алтернативи. Бизнесът се развива доста бързо и невинаги цената е определяща. Понякога предпочиташ да вземеш нещо в момента независимо от по-високата цена на някоя западна компания.

Чували сте за българската компания "Тайгър Технолоджи", те са създали много добър алгоритъм за "намачкване" на филмите и огромните данни, които трябват да се прехвърлят в тази индустрия. Това не е станало благодарение на това, че някой им е казал: "Насочете се в тази посока!" Те просто са видели, че има проблем в дадена област, който до момента никой не е разрешил, и са се впуснали да направят нещо. И са успели, защото в момента това решение е една от добрите алтернативи.

Да вземем ресторантьорския софтуер "Клок". В момента "Клок" е доста добър софтуер и в много отношения дори дава по-добри възможности от Fidelio. А като се прибави и цената - няма аналог. Но разработчиците на "Клок" нямат тази маркетингова сила, за да го продават в чужбина, защото това е продукт, който се имплементира на място.

Да вземем като пример и Havelock. Това е българска стартъп компания, която разработва проджект мениджмънт решение. То е полезно, иновативно и лесно за управление за разлика от другите такива системи, които са трудни за менажиране и са скъпи.

Така че може би краткият отговор на въпроса е: компании, които предлагат софтуер като услуга и облачно базирани решения. Това е посоката на развитие, независимо за коя индустрия става въпрос."

X